приказка без край

наскоро открих, че съм тъп. не се изненадах особено, но ми стана мъчно, защото доскоро не беше така или поне не го бях осъзнал. както и да е.

та във връзка с инициативата „приказка безкрай“ относно сираците, реших:

може и да съм тъп, но не съм безидеен. и като не мога сам (или пък ми пречи прекалената образованост), дай да ползвам джоукър!

помощ от приятели.

може, нали?

така. правилата са прости:

1. давам тон за приказка, като всеки ползвател на този блогец може абсолютно свободно да ме допълва. всеки следващ може да допълва предишния. ето така ще напишем приказка🙂

2. ообаче – ако нещо някъде от някого написано не ми харесва, или не се връзва, или не е прилично, или… абе ако реша – трия. без обяснения, без извинения. ето така ще мога да напиша приказка за ВСИЧКИ и ВСЯКАКВИ деца, но с безценната литл хелп фром май френдс.

3. развитията в сюжета ще определям аз. казах.

всеки одобрен коментар ще бъде вмъкван в плътта на приказката, като самият коментар ще бъде изтриван, както и името на създателя му. абсолютно същото се отнася и за мене. така приказката ще бъде анонимна, както се полага на една приказка🙂

пък аз обещавам да пиша съобразно българската граматика и по-честичко да се навъртам из блога си.

честна пионерска :)

такаа

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Старият бабугер се размърда в леговището си. Потри схванатия си крак и погледна навън.

– Хич не е на добре – рече си той. Ей го на – слънцето още не залязло, а младите вилнеят вече. Забравиха те старите правила, забравихааа… Не знам докъде ще се стигне!

Стана от одъра, раздуха жаравата и сложи котлето с младите жаби от Истъра, парчето кремък от Южната Планина, косъма от невестулка и крилото от прилеп да се сварят. Чакаха го неотложни задачи.

Тъкмо да сложи и щипка стрита мухоморка в отварата – звънна телефонa. Мина малко време, докато осъзнае какво става, все пак стар бабугер беше вече (дори по бабугерските мерила), но се присети, че туй ще да Мила, неговата внучка-самовила.
“Еех, не е като едно време, кога пращахме хабер по ластовиците!“ – рече си той дорде се препъваше из гърнетата и саханите, бързайки да вдигне слушалката

-Дядоо, деденце!!! – хлипаше Мила в слушалката. Бабугерът се притесни. Дочул бе вече за оная измама от Неверниците, дето се обаждаха от името на някой близък, за да ти вземат и малкото. Все пак Мила може и да беше млада, но си беше самовила. Бури правеше, ветрове докарваше… Кога се усмихнеше и слънцето засияваше, а кога заплачеше, облаците пресъхваха.

Тревогата в гласа на Мила уплаши дядо й. Тя беше, определено!! Не ония измамници с незнайните имена!
-Кажи, чедо, слушам те! – викна той, когато ярка светлина огря поляната, макар да беше сумрак. Всяка тревичка, всяка мъничка билка се видя навън, като да беше ясно пладне… А в слушалката се чу уплашеното цвилене на кон…

Сигналът прекъсна. Старият бабугер сгърчи плещи, поседна на миндера със слушалка в ръка и отново разсеяно потри схванатия си крак:

– Знаех си аз. Рано или късно щеше да се стигне дотук. Ще трябва да събера Съвета.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В същото време далеч на Изток, почти до пясъците на Голямото Море, се чу крясък на чайка. Всъщност – това би прозвучало като крясък на чайка само на големите, недодялани, полуглухи и слепи Хора. Това беше Зовът – Тръбата на Боговете. Братята Мършеви отидоха при Съвета и техните думи бяха чути. Бедствие идеше към земите таласъмови, бедствие незнайно от хилядолетия.

От изток прииждаха Гномите. С численоста си те превземаха де що има пазар, с пагубната си сила изсушаваха де що има зеленина. Таласъмите не знаеха докога ще успеят да удържат собствената си земя.

От запад идеха пълчищата на Богаташите. Със сладки приказки те примамваха лековерните, изкупуваха щедро де що има имот, след което го сравняваха със земята. Бабугерите се справяха засега, но докога ли?

От север  вееше невероятната мощ на Технократите. С изключително хитроумни машини те завладаваха съзнанието на всички и го поставяха в краката си. Никой не вярваше, че има средство за борба срещу тях.

А на юг… на юг здраво дънеше чалга, съществата газеха в кал, ядяха кавото има, пушеха ганджа и хич не ги беше еня за каквото и да било. Само че отскоро и там настана мор, Болестите се развихриха и подхранени от общата слабост, започнаха да унищожават ВСИЧКО. Бяха тръгнали да завладяват Света.

Ето защо Съветът се събираше. Трябваше да се даде отпор на това бедствие, независимо от цената. Беше време за съдбовни решения.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

– Татии, Барки засто вие? – малката Ния отново не искаше да заспи. Изхлузи се от креватчето и заситни с боси крачета към къта с играчките.

– Лягай, Ния! Остави го тоя Йори, къде си го помъкнала!

– Тати, ама Барки вие!

От две нощи пустото му куче не млъкваше. Както си лежи и току се сепне, навири уши и започне да бафка. После седне на задните си лапи и вие срещу нещо.

– Лягай, Ния! Барки вие, защото го болят зъбките. Така е, като не ще да си ги мие вечер!

– Не е зъбките, дрлуго! Ния знае!

За беда от цялото Човечество само двугодишната Ния знаеше.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Mила продължаваше да държи глухата слушалка в ръката си. Гласът на дядо й бе прекъснал по средата на думата и тя беше сигурна, че те са прерязали кабела. Вече не можеше да разчита на помощ от никъде. От доста време усещаше далечното им присъствие. Нали бе самовила – сърцето й винаги бе изпълнено със смях и игри, но напоследък безпричинен страх стягаше гърдите й и гласът й звучеше съвсем тихо. Не очакваше обаче да я открият толкова бързо.
Никой не знаеше как изглеждат. Разбираше се, че са се появили по това, че цветята започваха да вехнат, гласовете ставаха монотонни, хората привеждаха рамене и погледите им ставаха безжизнени. А приказните създания просто изчезваха. Дори се бе чула ужасяващата мълва, че ги превръщат в нещо ОБИКНОВЕНО. За една самовила това беше по-лошо от смърт. Трябваше да направи нещо! Бързо! Трябваше да оцелее!!!
Тя бе сред малкото, които знаеха за пророчеството. Имаше спасение. Сред човеците имаше един, който знае как да се справят с невидимото зло. Трябва само да го открият. Но описанието бе толкова неясно и превода от древния език не съвсем точен: “Ще се появи на магаре и куче ще вие до него. А мъж дважди по-висок от него ще пази живота му, дори с цената на своя.”  Мъдреците казаха, че сигурно ще да е старец, твърде немощен да ходи и затова ще бъде на магаре. А щом с него има и исполин да го пази – никак няма да е трудно да го разпознаят. Утре трябваше да тръгне с още две приказни създания да търси Спасителя там, където сочеха писанията. Но това щеше да се случи само ако се измъкне днес…

––––––––––––––––––––––––––––––

Отдавна се бореше с тия олигофрени. Баси простаците – бе ти им даваш от крава да пият млеко, те не щат. Мястото си беше негово – купи го с помощта на оня, нахъсания общински съветник, дето ако можеше и майка си би окрал. Сто бона в плик и две шишета уиски – това му струваше парцела. Само дето на тъпия парцел имаше неква смотана библиотека и ония мухъли от онова смотано Сдружение за защита на намсиквоси не му разрешаваха да я бутне и да построи мола на мечтите. Ти мани, ми дори нахъсаното пиянде в общинската управа не можеше да му помогне. Реши да действа грубо.

––––––––––––––––––––––––––––––

20 Responses to “приказка без край”


  1. 1 hinkoff 10.02.2009 в 18:37

    Трудно начало батпеп,трудно. Особено с тези „неотложни задачи„.
    Ще трябва да изчакам някое по бухалско време от денонощието, белким се включа и аз откъм „задачите„ на „старият бабугер„:))

  2. 2 batpep 10.02.2009 в 20:40

    лесното – в гроба🙂

    обаче ако може да изчакате, та поне да нахвърлям общата линия на сюжета… просто нямам време, занимавам се с други неща и така |:)

    иначе старият бабугер наистина има неотложни задачи. само дето нямам време да нахвърлям и терзанията на таласъмите и хората..

    нищо де – и утре е ден🙂

    ние не бързаме, нали?🙂

  3. 3 van444eto 10.02.2009 в 21:17

    Ама ти… що не каза че ти трябва временце да го доизмислиш…. Тамън-баш нахвърлях едно чернова със задачките на гл. герой… ейййййй, пак ме сецна у кръста….. ъъъъ….. не бе!!! Не у кръста….абе, ти ш`се сетиш….

  4. 4 Marfa 11.02.2009 в 09:38

    Батпеп, съжалявам. Значи, явно ми е е било кеширало нещо, та ми се беше показал само коментара на hinkoff. Чак сега видях, че имало и други😦 Много тъпо се получи. Ако искаш махни моя, пък като го доизмислиш, ще продължим със заданието🙂

  5. 5 batpep 11.02.2009 в 11:35

    шшт! в този блог аз решавам кое е добро и кое – лошо!

    коментарът ти остава, пък като имам време ще нахвърлям схемата и ще го втъчем в приказката🙂 само ще го пипна малко, нали може?

    ма няма да е сега

  6. 6 Marfa 11.02.2009 в 12:54

    Може бе, пипай го здраво🙂 Хич не му мисли!

  7. 7 vilford 11.02.2009 в 14:06

    Не се натъжавай, БатПеп – повечето хора фактът, че са тъпи ги радва…😉

    Ще изчакам да видя на къде ще се извърти приказката, та да направя некой литературен опит.

  8. 8 batpep 11.02.2009 в 17:42

    права си, вилифорд.

    бедата на нашия свят е, че всеки чака да види накъмто къде ще се извъртят нещата, пък тогава…

    по-меко не успях да го словосъчетая🙂

    пп

    споменах ли, че тази приказка е за ВСЯКАКВИ деца?

  9. 9 NelPet 11.02.2009 в 21:13

    „Da gi nautchim parvo da si sabirat bokluzite“,kasa edin ot saveta
    i se svi v ugala sasramen.Besche mu doschlo do guscha ot smrad,hlebarki i parjene na tchesan. Toi iskasche da discha vusdoch.

    Ne me bluskai
    kogato varvja po ulizata
    ne me rugai v tramvaja
    sasto me lujesch vinagi v magasina
    edno kiselo mljako
    iskam da si kupja
    i kogato se vrustam v kusti
    ne iskam da gasja besdomni kutcheschki laina

    ehh kogato se nautcha na tova
    ste moga da spasvam ulitchnite pravila
    presitchai na seleno
    ne gasi peschehodzite
    kogato karsch kola
    dai put na horata
    kogato sedisch v limusinata
    uvajavai
    badi toleranten

    tova besche metchtata na edin GRAJDANIN ot saveta

    \“Да ги наутчим първо да си събират боклузите\“,каса един от съвета
    и се сви в ъгъла сасрамен.Беше му дошло до гуша от смрад,хлебарки и пържене на чесън. Той искасче да диша въздоч.

    Не ме блъскай
    когато вървя по улицата
    не ме ругай в трамвая
    също ме лъжесч винаги в магасина
    едно кисело мляко
    искам да си купя
    и когато се връщам в къщи
    не искам да гася бесдомни кътчешки лайна

    ехх когато се наутча на това
    сте мога да спасвам улитчните правила
    преситчаи на селено
    не гаси песчеходзите
    когато карсч кола
    дай път на хората
    когато седисч в лимусината
    уважавай
    бъди толерантен

    това беше метчтата на един ГРАЖДАНИН от съвета

  10. 10 Eneya 12.02.2009 в 00:47

    Много ми хареса приказката, поздрави.
    Диетето. *усмих*

    • 11 batpep 12.02.2009 в 18:26

      хареса ти, ама и ти като вилфорд си само консуматор май, м?

      нищо де, нема страшно, само да напиша за Хората, ама събота-неделя ще да е, като гледам. после, вервам, ще се развихрим здравата🙂

  11. 12 Marfa 13.02.2009 в 09:07

    Чакаме, чакамеее!😀

  12. 13 Eneya 13.02.2009 в 20:59

    Я пък го това… консуматор съм била.
    Ми да, консумирам хубава литература и интересни приказки.😉
    По-добре отколкото лъскави парцалки, сладки приказки над шишенце водка и чичковци, все пак.

  13. 14 batpep 14.02.2009 в 10:29

    такаа

    значи – имаме ги основните действащи лица. сега трябва да открием какво така здраво разкъсва тъканта на нашата вселена. както споменах, само малката ния има представа. и след като ние, големите, глупави и недодялани Хора не знаем (лично аз нямам никаква идея какво точно се случва, но обещавам да помисля🙂 ), трябва да го измислим.

    айде, помагайте🙂

    пп

    енея, ти какво против имаш шишенцето (абе срещу водката и аз съм със резерви, ама..) и сладките приказки със симпатични чичковци😆

  14. 17 batpep 18.03.2009 в 12:05

    вижте какво ми хрумна🙂

  15. 18 vilford 20.03.2009 в 14:51

    Залата на Съвета беше препълнена. За пръв път се бяха събрали представители на всички обитатели на Земите. На трибуната се изказваха Караконджулите, но действително важните обсъждания се осъществяваха полугласно на задните редове и решенията се вземаха, не от тези в светлината на прожекторите.
    В дъното на залата старият Бабугер тъкмо говореше с водача на Планинците. Въпреки, че планинецът бе твърде млад и склонен да действа импулсивно, Бабугера му имаше доверие. Двамата мъже бяха твърде различни, но изпитваха респект един към друг и всеки уважаваше мнението на другия.
    – Не можем да се справим по отделно. Враговете ни си имат слабости, но са умни и ни познават добре – нападат точно земите на създанията, спрямо които са неуязвими. Гномите въобще не припариха до вас Планинците, а отидоха право при Таласъмите, защото те са готови да направят всичко за лъскави дрънкулки. А на вас пратиха Технократите, защото те действат подмолно. Така и не усетихте, че има враг, докато мъжете ви не започнаха да изоставят достойния си поминък и да се прехласват по технологичните им играчки. А Богаташите, които почти са успели да ни превземат, се превръщат в безволеви слуги в ръцете на Сирените и Самовилите.
    При последната дума гласът на Бабугера заглъхна – още нямаше вест от внучката си Мила. Само се надяваще да е жива и да е добре…
    – Знам какво ти тежи, – додаде Планинецът – но не можем да се съюзим с Таласъмите. Толкова битки водихме, за да върнем земите си, които те бяха завзели. И сега голяма част от воините ми са на границата с тях, защото те само чакат сгоден случай. Един съюз с тях ще ми коства половината от земите ни. Знам колко искаш да намериш внучката си, но не мога да жертвам моите хора за това!
    – Но само така можем да се противопоставим на бедствието. По-добре Таласъмите, отколкото това зло…
    – Ако ще бъдем роби, има ли значение кой ще ни е господар! Няма да жертвам мои хора, за да заменя едно робство с друго! – Планинецът рязко стана и напусна залата.
    Старият Бабугер наведе глава. Дали все пак Планинецът не беше прав? Дали тревогата му за Мила изкривяваше преценката му?!

  16. 19 batpep 20.03.2009 в 15:01

    може ли да пипна малко? преди да го втъка в приказката, искам да кажа😆

  17. 20 vilford 20.03.2009 в 15:44

    Хващай дебелия червен маркер и „пипай“ смело!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2009
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  

дари живот!


%d bloggers like this: