за духчо

вечер. студ.

слизам за по бира. срещам съседи, бъбрим нещо си.

долу, пред кварталното магазинче,  срещам кучета.

Марта маха с опашка, гуши се. Помни Барки, надушва го в корените ми. Куба е диване, още й се тича, но и тя ме обдушва – дали усеща миризмата на Барки все още? А Бруно е порастнал, налял е врат, мощно туловище. Лае, хапе и е лекинко недружелюбен. Усеща Духа на Барки?

Гушваме се, почесваме се зад ушите, тия плюшени, плякащи уши.

Със стопаните им се поздравяваме. Не искал съм ли пак да си взема куче. – питат..

Ми не, поне засега. Може би завинаги. Защото Духът На Барки винаги ще ме преследва. Винаги и Навсякъде.

**************

наскоро ме налазиха псевдо-кучелюбци, понеже Барчо си беше лабрадор – голдън ритрийвър . те мислят, че когато едно куче има постеля, храна и „правилно“ възпитание – всичко е ок.

това са людете, които се мислят за по-висши от… ми и аз не знам от какво, питайте ги тях.

е, може би това ги кара да се чувстват пълноценни.

15 Responses to “за духчо”


  1. 1 Графът 18.02.2009 в 18:32

    Стискам Ви ръка!

  2. 2 batpep 18.02.2009 в 19:10

    хахах…

    снощи ми беше толкова мъчно, че дори сега като си гледам поста и ми се драйфа – няма по-несвързан и тъпо написан пост, билийв ми

    обаче… снощи например, една от дамите ми предложи да ми подари едно от кученцата на питомците си. щедро предложение, предвид факта, че нейните кутрета вървят между 600 и 1000 евро парчето.

    як подарък ми предложиха, не мислите ли?

    е, да, ама за мене Дъхльото беше приятел. и аз изгубих именно това – приятел.

    а приятел не се купува с пари – нито с десет милиона евро, нито с пеесе стинки.

    Съдбата, тая дърта кучка с изключително странно чувство за хумор, или ви свързва, или – не.

  3. 3 Божо 18.02.2009 в 19:43

    И на мен ми се наложи да направя същото преди години. Трудно се реших,но го направих.Помогнах на приятел, спестих му мъките преди неизбежното.Минаха 10 години от тогава и още не искам да чуя за друго куче.Още ми се насълзяват очите като си спомня.Изгубих и приятел и част от себе си.Съдба – нищо не можеш да направиш.

  4. 4 deni4ero 19.02.2009 в 01:04

    ами аз … единствено и само ти съчувствам … и със сигурност няма да го забравиш
    от година и малко го няма моя бай котан, наречен бай Котан, но тази вечер топката на дъщеря ми под стола ми заприлича на него и сподели с бате ти Спаси, че си помислих, че това е Рекс. „Още ли го помниш?“ „Още го помня, да!“ Той беше до мен и тогава, и тогава, и тогава …

  5. 5 Графът 19.02.2009 в 10:00

    И мен ме питат непрекъснато същото! И аз не се уморявам да обяснявам отказа си. Напоследък намерих „кратка формула” много ефективна:
    „Като загубиш твоето куче ще разбереш защо не искам ново!”
    Млъкват и се замислят мрачно.
    А моя Кольо ми се усмихва от компютъра…

  6. 6 Мая 21.02.2009 в 13:13

    Винаги сме имали куче у дома. Загубата на такъв приятел е жестоко изтръгване, но всяко следващо ти става приятел и го обичаш. Сега с нас живее третото ни куче, което взехме от улицата. Това е трети неповторим характер, но пак взаимна обич, която всеки живял с куче познава. Още си спомням и сънувам предишните, а от смъртта на първия минаха вече шестнайсет години и отгоре. Новото куче не е заместител на предишното, то става незаменима част от теб и живота ти със своите си особености.

    • 7 batpep 21.02.2009 в 16:43

      абе не съм много убеден. съседите ни имаха една невероятна кучка, изключителната немска овчарка нора. като малък даже ми разрешаваше да я яздя, милата🙂 след години обаче тя умря, няколко години всички тъгувахме, а после съседите си взеха друга немска овчарка, мъжка, чието име не помня вече. е тоя си беше глупендър, определено. гледаха го няколко години и го подариха на приятели. взеха си трето куче, не помня вече каква марка, което пък беше проклетия… и него подариха. накрая разбраха, че нора безвъзвратно си е отишла и мирясаха.
      такива ми ти работи.

  7. 8 Мая 21.02.2009 в 17:51

    Е, аз гледам моите до естествения им край, освен това са били от най-различни породи – не търся на заместител на едното със следващото. Всяко куче си има своя чар и неповторимост. Хората, които подаряват куче, защото не било предишното, като предишното и прочее са меко казано незрели, даже това не е точната дума.

  8. 9 morrt 23.02.2009 в 17:38

    Здравей. У нас също живее лабрадор. Толкова равноправен член на семейството, колкото и всеки друг. До такава степен, че ни е почти обидно, когато някой заговори за „кучето“ – звучи ни сякаш става дума за вещ, за предмет. Не. Той си има име, права, свое лично място вкъщи и собствено режим, с който ние се съобразяваме – той е личност. Не мога да си представя момента, в който няма да го има вече.
    Цялото това предисловие бе, за да ти кажа, че те разбирам и ти съчуствам.

  9. 10 stiko 23.02.2009 в 19:45

    И моят Тимотей Иванич го няма – вече 9 години, а продължавам да го сънувам. И винаги съня е почти един и същ, че идва отнякъде, а аз му се карам къде е бил до сега, той пък ми се сърди… Не си взех друго куче, искам, ама…, май няма и да си взема. Взех си всякакъв друг добитък, предимно от сем. гризачи – готини са, умни и забавни, особено плъхчето. И заека е пич с характер. Да, ама аз си сънувам Тимотей Иванич, връщащ се сърдит отнякъде и… „Винаги и Навсякъде“… уф…

  10. 11 batpep 23.02.2009 в 21:04

    ха!

    явно не съм сам – и други хора не просто правилно гледат добитък, но имат и приятели!!

    ехаа🙂

  11. 12 molif 24.02.2009 в 20:23

    Аз… нямам какво да добавя смислено. Шейла я сънувам редовно. 18 години не са шега. Лавджой – всеки ден му е подарък, който адски много ценя. А за Фродо – нямам сърце да кажа нищо. Хем не беше точно м о й, но какво ли означава това, когато се обичате?

  12. 13 Deltalink 28.02.2009 в 18:20

    Хех, и аз вече зная какво е да загубиш любим приятел. Но … слава Богу, има едно но. Но винаги има нова надежда. Не мисли, не търси. И един ден, когато най-малко очакваш, съдбата може да ти поднесе изненада. Мъничкото кученце с окървавено ухо, свило се до калника на колата ти. Мокрото носле, което се подава от ръчичките на дъщеря ти, върнала се току що от улицата. Умореното старо куче, което виждаш за първи път пред входа си. Знам от личен опит, твоят Барки ще си остане единствен, никой няма да го замени. Но човек не живее сам, винаги в живота му може да изгрее някоя нова звездичка, което, прав си, не се купува с пари.

  13. 14 Marfa 01.03.2009 в 16:40

    Ами разбирам те. Още повече, че откак Джина – моята писа, се спомина, изпаднах в такова състояние, че а-ха и аз да я последвам. В смисъл, съвсем сериозно го казвам. Бях ужасно зле физически, за психически да не говорим. И когато две седмици някъде по-късно срещнах Анджела на улицата, просто си я прибрах. Едно малко такова, колкото едната ми длан, ошашавено, обикаля по оживената улица, наоколо коли, моли, автобуси, то не знае накъде да тръгне, а като види човеки тича насреща му да си играе… И просто я взех и си я занесох вкъщи.

    Не че сега нямам чувството, че Джина не лежи някъде тук до мен и внимателно не следи какво правя. Даже пердето до нейното местенце върху облегалката на дивана, точно до прозореца, е намачкано сякаш наистина се е навила на кълбо там и си спи. Но това не значи, че не си обичам сега и Анджито. Кой знае под коя гума щеше да се тапицира, ако не бях я взела.

    Едно не заменя другото, в никакъв случай. Просто си е друго гадинче, което в определени моменти ти лази по нервите, а друг път иска да се гушка и знае кога ти зле, та почва тогава да те мърка и да те успокоява. Но честно казано, това идиотче Анджи, наистина ме измъкна от такава дупка, дето да не ви разпрвям… Явно съм по-емоционална от здравослновното и общоприетото, не знам.

    Ех, кат прочетох това, дет си го написал, идея нямаш как пак се разчувствах. Липсва ми Джинка и това е.

  14. 15 saty (= alicegotlost) 14.03.2009 в 13:29

    …В къщи съм с котки, храня и няколко навън… Даже когато няма време за много сприятеляване, пак боли и все се питаш как си допуснал и дали всичко си направил:(((…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2009
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  

дари живот!


%d bloggers like this: