отново за жените

тази публикация, незнайно защо, ми навя един спомен:

кеся си аз в родната казарма. по мое време на людете, които са завършили с отличие езикова гимназия, па на всичко отгоре са приети и в университета (тогава беше само един), хич не се гледаше с добро око. както викаше един от фатмаците – „сичките ентелегенти сте контри, вашта мама!“ та такива като мене ги пращаха да служат на мачу пичу у царевичако, ама колкото е възможно по-далеч от родните им места. не знам защо го правеха, питайте ги тях. но дори там, у царевичака, ние, себеподобните, се надушвахме.

по онова време военните имаха един голям проблем – с какво, аджеба, да запълниш две години, по дванадесет часа на ден от живота на един млад мъж, който доскоро е взимал с отличие изпитите си по класическа литература и как, аджеба, да го накараш да ти се подчинява на простотиите, при това без да ти се присмива.

сериозен проблем, наистина🙂

та те правеха така – назначават те да служиш възможно най-далеч от родния ти град, след което не ти дават никакви отпуски. или ти дават ден-два с ясното съзнание, че то дорде си стигнеш вкъщи и ще трябва да се връщаш. точно така правеха, гадовете.

по онова време служех в хасково. хубав, слънчев град, готини каки. е, да, ама на повече от триста километра от софето. пък и аз бях един от двамата сина на самотна майка със 120лв. заплата и не можех да си позволя често да пътувам с влак, за другите по-скъпи транспорти да не говорим. ето защо отпуск дори от три дни не ме устройваше, просто нямаше смисъл, само трошех париците на семейството ни. а майка ми и брат ми да дойдат до аскьой, за да се видим за два часа в казармената лавка… те, милите, идваха няколко пъти, но аз категорично им забраних да го правят повече. казах им, че ако ще ми идват всяка седмица, за да седим в лавката и да се гледаме тъпо със сълзи в очите – просто няма да излизам от спалното. та така… за две години я сме се видели пет пъти, я не… както и да е.

та – кеся си аз в родната казарма в очакване тия две години най-после да свършат. една вечер, тъкмо бяхме поприключили с изключително важната бойна задача да брулим с прътове сухите листя от дърветата в поделението, за да ги сметем и струпаме на спретнати купчини, които вятъра да раздуха, та да можем на другия ден отнова да ги метем, към мене се приближава един от фазаните, член на нашето сдушение:

– кестен, давай си книжката и бегай да си сбираш такъмите!

тоя беше майна, завършил някаква елитна гимназия там, забравил съм вече коя, ама дедо му беше генерал или нещо такова, та се ползваше с големи привилегии, човека. пич и половина.

– ае стига бе, пак ли ще ме вкарват в ареста бе, сега пък какво измислиха! – уморено попитах аз.

– не бее, кестен, то нали са четри почивни дни, та дежурни ще сме си само ние, от наште. ей са накарах стъклото (стъклото беше командира на батальона, познайте що му беше такъв прякора🙂 ) да те награди, вече забравих кво съм го лъгал, че си направил, ама ти даде три дена домашна за стриктна служба, да му донесеш едно стъкло. арее, бегай.

бегам аз, ама се сещам, че почивните дни са четири от днес, демек трябва да тръгна утре. връщам се при фазана:

– майна, бе аз требе да изляза през портала утре, кво да си стягам бе, мен. сега никой няма да ме пусне, най-много пак да ме натикат в ареста като се върна.

– бе, кестен – нали ти казах, че все наши хора са дежурни, никой нема да те търси. аре бегай, обличай се и заминавай. ти тъп ли си или кво!?

навличам аз парадните въшкарници (тогава ако те гепят цивилен – директно в ареста) и вися на портала. фазанът носи книжката разписана и бележка за пред патрулите, че спешно ми се налагало да тръгна по военни дела. демек – ако ме гепят преди полунощ да си имам оправдание. носи и некви пари.

– виж са, зимай ги тия кинти, събрахме ти, щото знаем, че нямаш. няма да ги връщаш, споко. гепи си влак ли, автобус ли… арее, омитай се!

щях да ревна.

както и да е. тръгвам аз, ама то ни влакове има за софия по това време, ни автобуси. един турчин ме закара с москвето до пътя за софия и аз – ходом марш – тръгнах да си се прибирам на стоп. при мама. и при брато.

как пътувах – нема да ви разправям. важното е, че някъде към два часа през нощта последния камион ме разтовари на „църна маца“ и сви към калотина. оттам походих около половин час, щото никой не искаше да спре, а после един бакшиш се смили и ме метна без пари до „плиска“. оттам до „св. неделя“ си ходих пеш – отново никой не пожела да ме качи. както и да е, аз за друго щях да разправям.

та: някъде към три-четири часа през нощта се качвам в асансьора. слизам пред входната ни врата и почвам да ровя в мешката за ключовете от нас. и докато си ровя – вратата се отваря. на прага майка ми, по нощница:

– еех, знаех си че нещо става! ти добре ли си?! айде влизай, влизай!!

––––––––––––––––––––––––––––––

до ден днешен не мога да проумея как тази жена е разбрала, че си идвам вкъщи при положение, че самият аз не знаех. откъде-накъде е била сигурна, че нещо с мене се случва, та цяла нощ не е спала, а е седяла във фотьойла до входната врата и е чакала, за да може да ми отвори вратата, когато спра пред нея.

чудна работа!

26 Responses to “отново за жените”


  1. 1 Ани 13.03.2009 в 12:11

    Майка. Това е.

  2. 2 Nathalie 13.03.2009 в 14:26

    хубава история batpep. разчувства ме. когато връзката е силна между двама души ( с майките често е така ), то те се усещат. без значение къде са и какво разстояние ги дели. и това не е нещо, което може да причислим само на жените и майките. всички го имаме. свързани сме силно с поне един човек. друг е въпроса дали си го признаваме и дали искаме да е така.

  3. 3 tsvetkoff 13.03.2009 в 15:42

    Аз понежа карах тежък пубертет и си бях малко диване, създавах големи главоболия понякога. Сега ако ме питаш – не мога да обясня как съм ги забърквал такива и оттам съм се убедик в инстинктите на майката… какви случки си спомних като прочетох статията… мани-бегай…

    P.S.
    Мене олигофрените щяха да ме пращат разузнавач-минохвъргач. Казаха на границата. Аз съм от Габрово (възпитаник на езикова гимназия) и като се замисля от вкъщи по-надалеч няма къде да ме пратят освен на граница. Слава на началството горе – отървах…🙂

  4. 4 Георги 13.03.2009 в 16:38

    Що са му викали стъклото на командира? Често ли е лапал джама? Да пие имам предвид.

    • 5 batpep 13.03.2009 в 19:41

      виж как се сещаш… то само той да беше…

      хора, това е много лично, няма да коментирам много. ша ма прощаате.

  5. 6 Svetlina 13.03.2009 в 19:45

    Аз само да си кажа, че прочетох. Точка. И наздраве😉

  6. 7 mikiblue 13.03.2009 в 20:15

    слушала съм този разказ не веднъж, но всеки път ми става едно такова.. трудно е да опиша. майката си е майка.
    съжалявам, че не е между нас..

  7. 8 hinkoff 14.03.2009 в 00:39

    Благодарим. Много красиво.
    Евалла.

  8. 9 Marfa 14.03.2009 в 09:41

    Ех, как ма разчувства!😳

  9. 10 saty (= alicegotlost) 14.03.2009 в 13:07

    :))) Радвам се за асоциацията. Защото историята ти е наистина шашкаща. Чувала съм няколко подобни само; от личния си опит точно такива нямам, но иначе и мен са ме „тресли енергии“.

    Майчиното чувство е голямо нещо, да; може би дори най-голямото, не мога да кажа. Иначе мисля си, че такива усещания са много силни и когато обичаш партньора. Даже ме е малко яд на „Притури се планината“ – задето либето жалело ден до пладне. Ми зависи от либето:))

  10. 11 saty (= alicegotlost) 14.03.2009 в 13:11

    Не съм честа в коментарите, обаче като така или иначе съм тук, да питам: защо не си пускаш RSS на целия пост? Извини ме, ако звучи нахално. Казвам го, понеже има интересни работи за четене при теб, но човек не винаги има време за кликане от рийдъра. Пак се извинявам, ако звучи нахално.

  11. 12 batpep 14.03.2009 в 13:56

    щот така съм преценил. по принцип случайно преминаващите, както през жените, така и през мъжете, демек – през живота, не ме кефят особено. нито офисът ми, нито блогът ми са на оживено място с големи витрини.

    който иска да чете – ще чете. който има пет минути за губене – да ходи да си ги губи на друго място.

  12. 13 saty 14.03.2009 в 14:43

    🙂 Добре, разбрахме се. Не исках да те обидя.

  13. 14 batpep 14.03.2009 в 14:53

    нее, не си ме разбрала, но не си първата, споко🙂 а и едва ли би могла да ме обидиш – по въпроса вече съм писал, май беше „за обидата“ или нещо от сорта🙂

    добре си дошла по всяко време, просто гледам да …ъъ.. шкартирам шкартото.

    ето защо за много хора съм глупак и вероятно са прави🙂

  14. 15 saty 14.03.2009 в 15:42

    🙂 Благодаря за поканата, ще се възползвам! А по въпроса за глупаците – точно мисълта най-горе беше онова, заради което запомних мястото 1воначално; проста и ясна:):)

  15. 16 Pippilota Mentolka 16.03.2009 в 14:39

    Мен пък фазана много ме разчувства🙂 А това „фазан“ от къде произлиза?

    • 17 batpep 16.03.2009 в 14:49

      „фазан“ е младши офицер на срочна служба. идва от това, че школата на тези ..ъъ… офицери се намира в плевен, известен на света с готините и свободомислещи какчета и чорапите с марка „фазан“. това е войник, който не носи партенки, а чорапи. демек – привилегирован :~

  16. 18 размишльотини 17.03.2009 в 06:01

    Просто тя е мама.
    Страшно много ми хареса и в точния момент го прочетох… Благодаря.

  17. 20 Drug maimun 26.03.2009 в 21:16

    ‘Фазан’ беше срочнослужещ, произведен в старшина-школник (най-много мл. л-т) след 1г. обучение в школите в Пл. или Вр., а името иде от наперенстта на едноименната птица. А ти все без чорапи ли си бил, та все чорапи та чорапи?🙂

  18. 21 realtime 02.04.2009 в 06:09

    Мога ли само да споделя каква радост за моята душа е този блог. Ако нямах сълзи в очите от умиление и от хилене (или както баба обича да казва „от къркостене“…да се чудиш откъде я е измислила тази дума) сигурно бих била способна да напиша нещо по-оригинлно, което би отразило по-поетично моите чувства… Но не мога – сълзи се леят та знае ли се… Батпеп, благодарности!

  19. 22 morrt 02.04.2009 в 08:24

    От твоето поделение остана само спомена. Сега се карат кой да го купи без пари. Живея точно до оградата. Отзад, дето се криехте да пушите и да зяпате ученичките.
    Дърветата са там, лятното кино не работи от пет години.
    Само спомени…

  20. 23 batpep 02.04.2009 в 15:16

    чеки малко са – аз говоря за кашишкия полк, дето е между „кенана“, гробищата и затвора. много добро разположение като за кашишки полк, спор няма :lol
    странно ми е само, че некой иска да го купи.

    ще строи хотели? или влакче на ужасите??

  21. 24 morrt 02.04.2009 в 15:59

    Оооо, аз реших, че след като …езикова гимназия и т.н., си бил при свръзките, в ДНА. Явно съм прибързал.
    Твоето поделение си е там. Дори мисля, че(вече) е единственото действащо такова в Хасково.
    Е, мога открия и „стъклото“, ако пожелаеш…

  22. 25 batpep 02.04.2009 в 19:36

    джама ако го разпознаеш – да го черпиш едно стъкло от батката и да му кажеш, че не ги мразя, нито пък им се сърдя. никой не ми е сторил зло от тях, просто бяха.. ъъ .. смешни. бяха маши (или ръжени, ако ти харесва)на нещо, което не разбират.

    сега, след толкова години, ми се струва, че те просто играеха кючек по чужда чалга, която не харесваха. и това им тежеше.

    е, сълза нема да отроня за тия, да ги е*ба у г*зо крадлив и мързелив. но пък и не ги мразя, тези тъжни люде.

    просто ми е тъжно, защото такива хора има твърде много в нашата бълхарийка…

  23. 26 kamelia 07.05.2009 в 13:43

    прочетох го и се върнах назад, чак в 1988-89. Съпругът ми беше в Казанлък тогава войник. Така и не разбрах защо трябваше да отиде в казармата.Всъщност бяха го освободили, но той каза, че трябва да отиде, за да не ходи по-късно след това.Медалите от международните олимпиади още ги пази свекървата. През тези 2 години се забравя толкова много, много усилия трябваха след това за да научи отново забравеното в казармата. А израза, че мъж се ставало в казармата – според мен не е верен.
    Както, че и една жена става майка, като роди.
    Сега синът ни е на 18 и медалите от олимпиадите ги пазя аз.
    Разликата е, че няма да ходи в казарма, а ще се качи на самолета за да учи надалече.
    Като майка, мога да ти кажа, че ние винаги знаем къде са и какво става с нашите деца.
    С тялото го усещаме.
    И винаги знам къде са децата ми, спокойна съм.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

март 2009
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

дари живот!


%d bloggers like this: