до ацедеце и назад

все още не знам къде се намирам и не мога напълно да асимилирам случилото се на олимпийския стадион в атина. от два дена мълча като пън и ходя като отвеян но знам, че утре ще ми скъсат комюникациите с тъпи въпроси от типа „кво стана бе, бате!? разправяй!!!“. ето защо драсвам два реда, пък който иска – да чете.

първо – всеки, който не беше на олимпийския стадион – сам си е виновен. препоръчвам му да се самобичува или да си маа главата в стената.

второ – тези, които твърдяха, че не им се гледа как тъжни старчоци хъхрят и се клатушкат по сцената могат съвсем спокойно да се обърнат и да се захапят за задника. повече нема кво да им обяснявам.

трето – на тези, на който им се досвидяха тия стотина евро за билет сега акуратно могат да си ги вземат същите тия стотина евро и да си ги заврат налисесещатекъде. то верно че и аз преди да видя този Концерт бая се ядосвах на дебелите цени на билетите, но след Концерта проумях, че билетите всъщност са безумно евтини в сравнение с това, което получихме. и ако аз бях мениджър на Групата щях да вдигна цените двойно, честна дума!

хора, нямате идея какво се случи там, а и аз не мога да ви го разкажа, защото няма думи за това. големите концерти са затова – да идеш и да видиш… нее… да Участваш в това събитие… неее, не събитие.. Нещо. всички уж „големи“ концерти, на които съм присъствал, са като селски вечеринки в сравнение с този на ацедеце. всички.

а аз съм бил на бая концерти. обаче такова чудо досега не бях виждал. остави настрана чистия, здрав, уникален рокендрол – някои го харесват, други не. но този Концерт беше най-грандиозното Шоу, което може да съществува. То не бяха декори, то не бяха светлини, то не бяха лазерни анимации, то не беше звук, то не бяха петдесет метрови плазми, да оставим настрана камбаната и топовете, те са си отдавна… всъщност пичовете бая се постараха да срутят стадиона или поне да изгорят всичкото електричество в града, но малаките издържаха геройски.

впечатляващо. не – грандиозно. нее, и това не е…

…а когато брайън джонсън изврещя „lets there be LIGHT“ и сигурно пеесе милиарда вата осветление лумнаха едновременно и обляха с адска светлина морето от тела, заляло стадиона, всички с вдигнати ръце… аз се разревах и си омазах бинокъла със сополи.

вече трети ден ние, участниците в това Шоу, го обсъждаме. и най-интересното е, че въпреки факта, че никой от нас не откъсна очи от сцената нито за секунда през Този Час И Четиридесет, все още има неща, които някой е забелязал и им се е изкефил, а другите не сме успели. може би този факт ще ви обясни донякъде за какво иде реч.

имаше и ред технически чудеса, които няма да обсъждам, за да могат и тези, които още не са присъствали на това чудо – блак айс тур на ейсидиси – да им се порадват и те. искрено завиждам на всички, които тепърва ще се наслаждават на рокендрола на Големите и на гения на австралийските инженери, художници, декоратори, дизайнери и всички, които по някакъв начин са участвали в това… Нещо.

а за себе си кво да ви кажа… мисля, че никога повече няма да отида на рок концерт. всъщност на никакви концерти няма да ходя вече. е, може би на някой класически…

защото всичко ще сравнявам с Концерта на ацедеце в атина. и ще ми е жал.

хм… а всъщност те ще имат още един концерт, в амстердам… и май все още има билети…

Advertisements

14 Responses to “до ацедеце и назад”


  1. 1 turin 31.05.2009 в 11:45

    Блазе ти. Пожелавам си. Пък дано и аз се отпуша на концерти в чужбина, и дано ида и на такъв. Яко.

  2. 2 Лора 31.05.2009 в 11:55

    А успя ли да направиш снимки? А клипче?

    Ще е хубаво да видя няколко от там, защото тези които аз направих в Белград не са от най – добрите, а и звука на клипчетата е доста гаден… но все пак ще има какво да си припомням през годините!

    Ако аз трябва да кажа нещо за концерта на AC/DC, то ще е точно с една дума – грандиозен! И макар зрителите да бяха по – малко от тези на Metallica на ст.“Васил Левски“, той беше точно такъв, с всичко което тук ти спомена – светлини, декори, но най – вече с музиката на тези живи легенди! Един концерт може да бъде грандиозен не само в частта публика и те го доказаха!

    Никога не съм крила, че тази банда не е от любимите ми, но знаех, че си заслужава парите и времето! И то много повече от други групи! Подобно нещо се случва веднъж в живота!
    Ще кажа, че бях много приятно изненадана, че доста стари песни чух, като една от тях и която много харесвам беше Shoot to Thrill… Няма да изброявам останалите, всички знеам кои техни класики звучат по стадионите!

    Бих могла да напиша още много неща, но честно казано аз още съм подвластна на емоциите!
    Сигурно ще се събера, както се казва и ще споделя тук-там по форуми за преживяното! Тук обаче е първото място където разказах – макар и съвсем кратичко!

  3. 3 Ани 31.05.2009 в 13:29

    🙂 Нямаш и представа как се радвам да чета това! Подобни неща могат да заредят батериите на човек за мнооого дълго време както нищо друго на света! 🙂

  4. 4 lelq-lelq 31.05.2009 в 13:59

    радвам се за теб:-)))чакането си е заслужавало от всякъде.
    чудесно за свободните билети:-), ко чакаш??????

  5. 5 mushichka 31.05.2009 в 18:35

    amsterdam.. sold out 😦 фуцк!

  6. 6 Nikola 31.05.2009 в 18:43

    Човече.. страшен разказ. На 31.07 съм на концерт в Ню Йорк. Почвам да се чудя дали да не си взема билети и за Бостън 🙂 Ааааа… that’s the way I want my rocknroll…

  7. 7 van444eto 01.06.2009 в 18:22

    Добреееееееее!!!!
    влЕзнах….. прочетох….. позеленЕх….. завидЕх……. намразих те…… всякакви други от останалите „смъртни“ грехове ме обзеха……
    подшмрък
    въздиш
    и…. фръц… отивам си, нещастната аз!!!

  8. 8 ruinitall 01.06.2009 в 20:08

    Ще ти се доходи пак по концерти, млад си още. 🙂 Само да минат няколко седмици/месеца.

  9. 9 Любомир 02.06.2009 в 12:26

    Може ли да ми помогнете като блогър на блогър? Имам въпрос – как правите да се вижда само част от публикацията и надписа „>> цялата публикация“ да води до пълният й вид? Моля отговорете ми в моя блог, тъй като не знам как става, а по-дългите публикации много разтягат страницата на блога ми.

    Благодаря предварително!

  10. 10 batpep 03.06.2009 в 15:48

    любомире, точно преди проверката на правописа има една иконка, дето част от страничката е разделена от пунктирана линия от по-голямата част от страничката, нали го скиваш 🙂 аре сега да я чукнеш по средата на някой текст 🙂

    абе, ти дето си с руините – вдигнаха ли ти сеот пепелта? щото след този Концерт остават само ацедеце, всичко останало са просто… руини 🙂

    ванчччче, кака – че те праим да умиргаш 😉 намислИли сме с вуйчето да одиме на годин у аустрелията, да ги видиме на родна земя 🙂

    никола, мислим вече споменах, че искрено ти завиждам. изкефи се и ти, ама го направи туайс, та и за нас да остане 🙂

    лорка, били сте на грешното място, кака. те и маляките са торби с лайна, ама очевидно сърбите са били още по-зле, поне така разправят очевидци. иначе в атина стана зверски купон некъде към средата на концерта, когато дори торбите с лайна станаха на крака и вдигнаха ръцете 🙂

    тюрин, гърция не е чужбина, бре. солун е по-близо от русе, а атина е почти на същото разстояние като каварна. границата се минава за три минути и четринайсе секунди, пътищата са пирфектни. кво се кумиш?! а?!

  11. 11 batpep 03.06.2009 в 15:54

    освен това се оказва, че двата концерта са били доста различни. в белград, понеже стадиончето е било мизерничко, са използвали друга сценична техника (плазмите, да речем, са били четири на брой и доста по-мънички, докато в атина бяха три с невъобразимо гигантски размери). очевидно в атина са гърмели с най-мощното оръжие. пък после се чудя що една седмица не мога да спра да мисля за това..

  12. 12 mim4ef 07.06.2009 в 23:51

    http://picasaweb.google.com/mim4ef/ACDCInAthens?feat=directlink ето малко снимки и едни мизерни 50sec, ама исках и аз да участвам! не можех да се разсейвам повече като гледам апаратчето, а и бях убедена, че нищо няма да излезе. пък и плазмите бяха 4! но и аз виждах 3 🙂 сигурно сме гледали на един фокус ;-). и слизаше екран пред влака май… макар всичко да ми е толкова близо до сън. съжалявам, че не симах камбаната, защото си помислих, че това е краят – ще получи удар /то замалко аз да получа/.. и други неща пропуснах, защото бях зашеметена и не можех да реагирам. Като при слънчевото затъмнение – кратко, красиво и неповторимо. После остават само картини и емоции. Тук – и звук! Отвсякъде!

  13. 13 batpep 20.06.2009 в 21:46

    всъщност те изпълняват Повелите на БОН СКОТ, една по една http://www.youtube.com/watch?v=98I85ceICRM

    Да Се Свети Името Му

  14. 14 Макс 27.08.2009 в 09:25

    Малко късничко включване:)
    Бях там. Видях. Чух. Изкефих се яко, но не можах да го опиша толкова добре, както в този блог 🙂
    Поздрави.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

май 2009
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

дари живот!


%d bloggers like this: