привет-мривет, току-що се върнахме от намсикъдеси и пак заминаваме, ама аз за друго се появявам тука, после ще разпраям кво-що, че сега нема време.
начи предполагам, че по-голямата част от посетителите на туй блогоидно знаят, че на първи септември Деда ви джон лорд ще концертира във Фелибето на Антиката. само по себе си това е един чудесен факт, само дето въпросната дата е работен ден, след който идва един още по-работен, а бакя ви вече нема нито секунда отпуска, дейбиш.
самата идея да свърша работа към 17,30ч., да пална двигателя на Междущатския Кръстосвач и да цъфна при апапите във Фелибето ме блазни много. обаче очевидно одъртявам, щото двучасово шофиране след напрегнат работен ден, след което размазване на качествен (ни най-малко не се съмнявам) концерт, след което още едно двучасово шофиране, след което още един напрегнат работен ден… нещо май тъпичко идва, а? и най-вече ме дразни факта, че трябва да разходя два тона ламарина триста километра, за да си занеса скъпоценния задник до някъде си и обратно.
та идеята ми е:
ако случайно некой от вас ще пътува за концерта на джон лорд след работа и случайно ще се връща в софия веднага след него, па ако и случайно в колата си има едно свободно местенце за бате ви (понапълнял, но все още сравнително чистоплътен и съвсем не досаден, при това си плаща плаща 🙂 ) – нека дрънне. щото иначе май ще го прекрачим Деда ви, просто кофти дата.
знам, че това писание ще ви прозвучи налудничаво, но пък…
…знае ли човек?
batpep 
НЕма никакво съмнение, бате – одъртЕваш. Важното е обаче, да го правиш със стил. Съдейки по Крокозъбела на тоалетната чиния – и откъм стил го докарваш, така че – успешно намиране на транспорт!
Ма, мноооого миткате цяло лято, ей!!!
е то лятото е затова – да миткат скиталците 🙂
за трезвата ти преценка относно моето одъртяване – искрено ти благодаря 🙂 бездруго от едно известно време обмислям да си сменя ника, ама „чичката“ на латиница изглежда грозно, та засега ще задържим 🙂 а крокозъбела е уникален мой портрет, който с любов сътвори молифчето на ани http://www.molif.com/
за кончерто гроссо май няма да ми се отвори парашутя, щото се разболях от кинтонемия, при това в комбинация с паралипсис, пък и билети не останаха вече, да оставим че оферти за транспортизация не валят… е нищо де, нали си имам оня велик концерт, beyond the notes, на дибиди, ще си го гледам и слушам дОма 🙂
batpep, ние сме двама и ще пътуваме тъкмо по тази схема. Ако все още разсъждаваш по въпроса, драсни един мейл. Пари за бензин не ти ща, а билет за концерта със сигурност ще се намери отпред.
мълчи, сатана!!!
А да разправям ли колко беше прекрасен концертът снощи? 😛
еми ако искаш освен сълзите в очите ми да видиш и как кръв капе от умореното ми, свито сърце…
всъщност – разправяй! нито за миг не съм се съмнявал, че манджата от перфектен музикант, който освен голям изпълнител е и един изключително ъъ… интересен композитор, филхармонията на пловдививската опера, които са едни достойни за почит музиканти и всичко това подправено с най-добрите от група „те“, неповторимата атмосфера на Антиката и стария град… предполагам, че е било много красиво 🙂
разправяй, разправяй – в замяна мога да те обдаря с двд, на което е записан кончерта beyond the notes, там Дедо дели сцена с куп звзезди като дръпнатото китаристче пол шигихара, безумната дръм-секция, един перфектен частен симфоничен оркестър, фрида от абба и т.н и т.н.
разправяй, щото аз за съжаление само мога да предполагам колко красиво и вкусно е било във фелибето.
даа…
Ми ко да разправям, ти всичко си знаеш ;). Концертът беше великолепен във всяко отношение. Да изживея Concerto for group and orchestra на живо беше за мен сбъдната мечта. За съжаление по-голямата част от публиката беше там да чуе Пърпъл и имаше доста тъпи скандирания за Блек найт, сякаш цялата приказка, която ни разказа този вълшебник не значеше нищо за тях – те си искаха пурпулето и туйто. Няма лошо, ма някак… обидно. Аз през цялото време седях със замръзнала идиотска усмивка на лицето, на Picture of Home скокнах от кеф, а Pictured Within и Wait a While ми напълниха душата и очите. Да си призная, не бях слушала нищо друго негово солово извън оня прекрасен концерт от 2000 г. в Роял Албърт Хол с Лондонския оркестър, и на концерта си отбелязан наум, че трябва да си взема Sarabande. Въобще… Дедото е голям, мноооого голям! Много аристократичен, достолепен, в същото време поддържаше чудесна приказка с публиката, пускаше шегички и закачки…
Така че, бат Пепо, да ти обяснявам, че си изпуснал много, е съвсем излишно. СлучИло са, пък и ти си го знаеш добре и без да ти го натяквам. 🙂 А тоз концерт, дето го разправяш, не съм го гледала и ще ми е интересен със сигурност.
искрено се радвам, че е имало поне един човек с отпушени уши и отворена душа на този концерт 🙂
обаче ти успя наистина да ме ядосаш.
знаеш ли защо не успях да се възползвам от благородното ти предложение? нее, пари намерих, билет не успях да си намеря. а при вероятността да клекна с табелка „търси се“ и да не ми се отвори парашута, след което да седна на стъпалата ИЗВЪН концертната зала и да слушам какво се случва вътре… просто предпочетох да си остана тука. и знаеш ли защо не успях да си намеря билет? точно заради тези ъъ… „фенове“, дето са врещяли да си искат пурплето. те изкупиха билетите – хора с ниска музикална култура, които нямат никаква представа и не ги интересува с какво се занимава Дедо от близо 40 години вече. хора, които не са слушали нито едно концертно изпълнение на пърпъл и които не са забелязали какво представляват клавирните сола на джон лорд. хора, които не познават нито един негов солов проект. хора, които си мислят, че като идат на концерт на питър сетера ще слушат „чикаго“.
музикалните олигОфрени. или гъзари, то е едно и също. има ги на всеки концерт на голямо име. те не са там заради музиката, а заради името.
нищо де, ще го преживея.
„beyond the notes“ е задължителен, ако искаш ще ти направя едно копие и лично ще ти го подаря, ама не знам кога ще стане, щото аз съм една твърде заета личност, за съжаление. може би другата или по-другата седмица ще намеря прозирка. а ако искаш вземи копието на молифчето, аз ще им направя друго. препоръчвам да гледаш и слушаш този концерт сама и на много добра аудио-визуална система. да не си уморена, нервна, гладна или жадна. може би при първите няколко гледания някои неща няма да ти харесат. вероятно ще се чудиш откъде-накъде Дедо е избрал точно този или онзи изпълнител за съответната роля. в такъв случай изчакай да мине малко време и си го пусни отново.
и благодаря за коментара 🙂
Уфф, тъкмо написах един дъъъълъг коментар и затворих страницата, пуу!
Та… Да беше изревал по-силно и по-рано, все щеше да ти се намери билет или покана. Ма ми е много лесно сега да го кажа, нали? 🙂
На концерта не е като да нямаше върли фенове на Лорд. Имаше си, и то немалко. Един дори се провикна да му подскаже от кой албум и коя година е Bouree. Не че Дедото не е знаел, ма се получи готин диалог. 🙂
Но за съжаление останалите просто надделяха като викове. Имаше твърде много шумкащи, шушкащи, говорещи по телефоните и помежду си хора на най-тихите моменти, което дразнеше. Честно да си кажа, на Соджу-фочу и Child in Time, на които народът ревна най-силно, аз се усмихнах, ама чак да съм се трогнала много… Защото наистина бях заради Деди и някак тези песни бяха като да подхвърлиш най-сетне по някой кокал на побеснелите псета.
Но стига с лошите работи, без това те най-лесно се помнят. Беше вълшебно.
А за Beyond the Notes благодаря. Все ще намеря начин да си го получа. 🙂 Мога да върна жеста с някой друг концерт, който може да ти е интересен, но нека не ги описвам тук, че ще стане съвсем оффтопик. 🙂
само кажи едно – изпраскаха ли жигата?
Ъъъъ… ми… как да ти го кажа по-нежно, че да не те заболи? 🙂
Добре де, явно няма как…
Jon Lord setlist – Plovdiv, Bulgaria, 01.09.2009
01. Concerto for Group and Orchestra: First Movement
02. Concerto for Group and Orchestra: Second Movement
03. Concerto for Group and Orchestra: Third Movement
–
04. Pictures of Home
05. The Sun Will Shine Again
06. Bouree
07. Pictured Within
08. The Telemann Experiment
09. Wait a While
10. Gigue
–
11. Soldier of Fortune
12. Child in Time
Те ти и репортаж.
оох