ново начало 3

Както знаете, вестниците „Сега“ и „Стандарт“ ни окрадоха. И окрадоха не само нас, но и наши приятели. И ако за нас остана само горчивия вкус в устата, защото са ни изтъпанили снимките под нямащи нищо общо с действителността статии, за приятелите ни това е набъркване в бизнес, с който, дай боже, ще си изкарват хляба. (Шшт! Да не чувам детски глас и скърцане на биберони!!!)

Та – след като с консилиере седнахме на консилиум и опукахме една бомба шуменско – решихме да не ги съдим. И не за друго, ми щото преди 5 (пет!) години осъдихме Мария (известна и като Мариана) Филина (друга една измамница) да ни възстанови три хиляди лева и за да успеем да я осъдим изхарчихме още хиляда лева за държавни такси и нам си кво още. Не се съмнявам, че ще познаете колко от парите си сме видели.

На този консилиум решихме, че ако крадците започнат дела срещу мене поне консилиере ще се занимава с двете неща едновременно – делото и контра-делото – и ще губи по-малко време и ресурс, ако не друго. Или нещо такова.

Ето защо от днес аз започвам да крада от крадците. Ще крада именно от тях, не от авторите, защото твърде много уважавам авторството като идея.

Да започваме:

Картини от една изложба
от Димитри Иванов

Картините са да ги гледаш. Не да ги разкажеш с думи. Ще разкажа за гафове.

Онзи ден отидох да видя изложбата в залата на бул. „Стамболийски“, понеже Костадинка Миладинова излязла първа в чешко-италианско-българско съревнование кой да илюстрира книгите на Коменски.

Гаф ще направите, ако – като мен – запитате: Кой е Коменски?

ЕС финансира програма „Коменски“ и я нарича Comenius (European Cooperation on School Education). От Южна Каролина и Пенсилвания до Прага, Будапеща и Братислава, чак до София и Скопие има училища и университетски аули на името на Коменски. Най-високото отличие на ЮНЕСКО се казва Коменски и аз щях да кажа на графичката Миладинова, че се радвам на нейния успех почти колкото на кариерата на Ирина Бокова в ЮНЕСКО. И Миладинова щеше да се засмее, понеже тя ми знае особените иронии.

Веднъж пътувах с Боков (бащата на Ирина Бокова, който тогава беше шеф на „Работническо дело“) на първия ред в самолета, аз до левия прозорец, той до десния. Стюардесата поиска да настани на първия ред някаква важна клечка. Погледна мен, погледна Боков, помисли, че той е по-безобидният и го помоли да се премести назад. Боков поклати глава отрицателно – с българско отрицателно поклащане на глава, и не помръдна от мястото си. Стюардесата чака, чака… Не подозираше, че е направила гаф. Накрая се смилих над горкото момиче: преместих се назад, смятайки, че съм замазал гафа. Но пак стана гаф: когато се приземихме, налетяха ми хора да ми дават букети, които те трябваше да дадат на Боков. После дълго избягвах да попадам в полезрението му. Но той или не ме беше запомнил, или не е бил злопаметен, понеже не ми забрани, след като си изкарвах смяната в БТА, след полунощ, да прескачам до Владо Костов в „Работническо дело“ и до нула три часа да правя по радиослушалки рубрика „Новини от последния час“ (с тогавашната допотопна техника това ставаше, а сега не става, което е гаф на авангардните технологии).

Онзи ден, на изложбата на бул. „Стамболийски“ – друг гаф. На една от американките, дошли да видят картините и графиките, илюстриращи Коменски, й откраднали лаптопа. А в джобчетата на чантичката на лаптопа й бил паспортът заедно с кредитните карти, самолетен билет и парите. Хрумна ми да й помогна с пари, но не – въпросът не бил за парите, а за документите. Тя ще пропусне полета, понеже първо трябва да се оправи с паспорта. За кредитните карти всичко било наред; овреме известила и отговорили, че в България някой се опитал да тегли, но не успял.

Вкиснах се. Жената се вдигнала от другия край на света за без пари да учи българските деца на английски, а пък да я оберат. На Явор Милушев, който говори свободно чешки, понеже е следвал в Прага и си беше скъсал краката човекът да организира изложбата, му казах кисело: „Ти си актьор“ (т.е. какво ми играеш роля на любезен и ме каниш на старо уиски). А дамата с лаптопа, т.е. дамата без лаптопа – ни се тюхка, ни се вайка. Много било хубаво в България. Пак щяла да дойде. Харесвам тази весела американска нагласа.

А защо американска? Защо не староевропейската нагласа на Comenius, който измислил ‘Schola Ludus’ (училището като игра).

На портрета на Коменски, нарисуван от Рембранд през 1661, ние виждаме един тъжен човек. Жените и децата му умирали през чумата, която обезлюдявала Европа; той се женил пак и пак. Тъжният човек, нарисуван от Рембранд, искал училището да е радост. Той пръв се сетил, че децата ще научават повече, ако не играе пръчката, а като те играят игри, в които ще научат нещо. Направил първия учебник с илюстрации (светът в картинки). Затова го нарекли „Учителят на света“.

Ян Коменски (Jan Amos Komensky) се родил през 1592 в Моравия (Чехия). Живял в Унгария, Англия, Швеция и другаде, умрял в Амстердам.

Понеже Коменски бил протестант, католиците го погнали, а след потушаването на Чешкото въстание през 1621 той се укривал тук-там в Чехия, Моравия. После в Полша направил гимназия, в която учението да е радост, и толкова се прочул, че в цяла Европа го канели, а като отишъл в Англия през 1641 Джон Харвард, който бил поп в някаква лондонска махала, му предложил да оглави университет.

Маргарита Младенова прочете откъси от нейния превод на „Лабиринтът на света и Раят на сърцето“ на Ян Коменски, но аз не си купих книгата. На изложбата тя не се продаваше.

– Е що тоя гаф? – запитах.

– Щото има издателства-перачници – обясни ми Жоро, който, огорчен от кражбата на лаптопа, не искаше да вземе пари от американката, която живееше в неговия хостел. – Обявят тираж уж еди колко си хиляди, пък… А – ей онзи там с връзката е чешкият посланик.

Измъкнах се от изложбата, за да не направя гаф. Когато ме запознават с чешки посланик, напушва ме смях. Сещам се за чешкия посланик, дето навремето го отзоваха преждевременно от България, понеже той се казваше Франтишек Пишка. Или Пишек. Решиха, че с такова име да е посланик в България било дипломатически гаф.

Advertisements

4 Responses to “ново начало 3”


  1. 1 Marfa 03.10.2009 в 09:42

    Ше ги засърби, дет си препечатал статията на димитри иванов. Не можеш ли да се поразходиш до редакцията и помолиш лицето люсиена крумова да иде да се снима тя и да се изтипосва колко си ще по вестниците, вместо да разглежда хорските албуми и да плющи публикации със снимки с източник интернет?

  2. 2 frog’n'roll 03.10.2009 в 09:46

    Ха! Иначе в-к „Сега“ е изтипосал в сайта едно страховито:

    Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД

    Мизернизи нагли

  3. 3 batpep 03.10.2009 в 10:26

    марфе, жабич: не познавам лицето крумова и не искам. тя ми е… индиферентна. въпросът не е в познанствата на това или онова лице, защото рибата винаги мирише откъм главата. казвам го, защото вестник „сега“ все още ми е любимия вестник, въпреки това, което сториха на мене и моето семейство.

    освен това тази статия аз не съм препечатвал. ИМАМ Я. а откъде – то си е моя работа. от Автори АЗ не крада!!!

    ще се боря. сега само загрявам. тъпото е, че си имам доста работа и не ми е до такива битки.

    но, както казваше покойната ми майка, истинския човек трябва да се бори!
    иначе.. не е човек.

  4. 4 Marfa 03.10.2009 в 12:30

    То аслъ 😦 Бачо, пожарът на бунта отдавна гори в гърдите ми. Кай само кога и къде да ги правим барикадите и почвам! :>


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

октомври 2009
П В С Ч П С Н
« Септ   Ноем »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: