6

Има безплатен обед
От Димитри Иванов

Жени Божилова и Николай Хайтов живееха на улица „Латинка“ на стотина крачки от нас и аз през вечер киснех у тях, понеже с Жени превеждахме книгите на Гор Видал и редактирахме преводите на другите преводачи на Видал. На по-долния етаж живееха Андрей Луканов и жена му Лили. Луканов донесе бутилка водка, в която пуснал лимонова кора и Лили каза, че това той го бил научил, когато следвал в Москва, а Луканов каза, че така водката ставала по-пивка. Аз се надявах да науча от него нещо по-важно, понеже в България назряваха промени, но разговорите ни не стигаха по-далеч от лимоновата обелка и защо когато Николай Хайтов стъкне огън, камината бумти, а когато аз – едва тлее.

Луканов спомена „Supply side economics“ и „There is no free lunch“. Свързах тези думи със слуховете, че съветници от САЩ съветват Луканов как да стане преходът към капитализъм и наострих уши; нали бях резидент на четири разузнавания, както ме иронизираше тогава Кеворк и аз не му се сърдех, понеже, когато ме изгониха от БТА и беше невъзможно с преводи само да храниш семейство, Кево ме взе в неговата „Всяка Неделя“.

От преводаческите си справки знаех, че мантрата „Няма безплатен обед“ се появила през 1938 в излязла не знам къде си статия, препечатана в „The York Times Magazine“ през 1949. Поразрових се; нали съм пишман икономист (следвал съм политикономия): през 1975 излязла студията на Милтън Фридман „There’s No Free Lunch“.

Според Кейнс, за да живне стопанство, което е в криза, трябва да напомпаш пари за потребителско търсене; тогава ще живнат и „the suppliers“, доставчиците на стоки и услуги.

Съплай-сайдърите казали: „Наопаки! Да налеем пари на съплайърите“ и парите „ще се процедят отгоре надолу“ (will trickle down) към обществото.

Защо не нарекли тази политика „trickle down“, а я нарекли „supply side“?

Бюджетният директор на САЩ Дейвид Стокман (в интервю, публикувано в „The Atlantic“ 1981) отговорил, че „процеждането надолу“ („the trickle down“) щяло да е „непродаваема“ формулировка на данъчната политика, затова я нарекли „съплай-сайд“.

Струва ми се, че спасяването на фалиращите напоследък „съплайъри“ с пари на данъкоплатеца е съплай-сайдърство, без да се осмелявам да твърдя, че по-успешна би била линията на Кейнс, Рузвелт и Хитлер.

През 1932 Ф. Д. Рузвелт станал президент и въвел федерална програма за заетост (гигантски хидропроекти и пр.). Хитлер с „Работа за всички германци“ ги впрегнал да правят автостради, които и днес ми се струват хубави. Валмар Шахт, легендарният гуверньор на Райхсбанк, спрял шеметната инфлация. След войната US грабнаха мозъци като Шахт и Вернер фон Браун, а СССР грабна заводски машинарии, които дори не знаеше как да пусне в действие, но това е друга история.

Премиерът Б. Борисов не лъже, когато казва, че е десен. Във всеки случай той върви по съплай-сайдърския път, който се оказа кьорсокак при Луканов.

Няколко дни след водката с лимоновата обелка трябваше да говоря с Гор Видал. На телефона се обади някакъв друг и той (другият) слезе на рецепцията и аз му казах, че в България ще преведем още една книга на Гор Видал, но се колебаем коя да изберем. „Другият“ ме настани във фоайето и каза, че ей сега ще доведе Гор Видал. Не разбрах дали Другият е бодигард или литературен агент или „интимен приятел“ на Гор Видал, както говореха злите езици.

Другият държа стола на Гор Видал да седне, оправи му яката на ризата и също седна. С Гор Видал се разбрахме да преведем „На живо от Голгота“. Когато поисках да платя, Другия ме спря.

– Няма безплатен обяд – възразих.

– Има – каза Гор Видал и обясни:

Едно време от Ларейдо на Юг до не знам къде си на Запад в САЩ, в разните saloons, сиреч кръчми, пиеш ли уиски, предлагали ти безплатно грамадна пържола. Щото уискито било скъпо, месото – безбожно евтино. За който има пари да пие – free lunch. За който няма – ядец!

За книгата на Видал „На живо от Голгота“ аз казах по радиото в деня на печата, че Юда трябва да е патрон на журналистите, понеже съобщил информация за Христос. Колеги скочиха да ме изключват от Съюза на журналистите, а шефът на съюза Веселин Йосифов се разсмял. Даже ми даде колонка в неговия седмичник „Антени“, „нищо, че не съм бил прав“.

И Гор Видал каза, че не съм прав. Един от учениците на Иисус бил рибар, друг бил войник, трети – митничар, а Юда Искариотски бил касиер, ковчежник и иконом на групата. Занимавал се с финансите й. Усетил, че данъчното облагане в Римската империя ще предизвика сътресение. Следователно Юда не бил патрон на журналистите, а на икономистите.

Трудно ми беше да споря с Гор Видал, понеже е трудно да спориш с човек, който знае повече от теб. А беше лесно да приема от него безплатен обяд. И безплатната вечеря после. Ей!

5 Responses to “6”


  1. 1 morrt 07.10.2009 в 19:58

    Много ми хареса, благодаря!
    Димитри Иванов ми е любимец от времето на ранната „ВН“. Радвам се, че е на линия. Поздрави!

  2. 3 Светла (една от всичките) 08.10.2009 в 11:20

    Толкова много любимости на куп: БатПеп, Джимо, Жени Божилова, Николай Хайтов, Гор Видал, „На живо от Голгота“… Чак неприлично!

  3. 4 batpep 08.10.2009 в 18:03

    а водката с обелка от лимон?😆

  4. 5 scanman 09.10.2009 в 09:28

    Не е ли те срам да ме подкокоросваш рано сутрин да белим лимони?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

октомври 2009
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

дари живот!


%d bloggers like this: