за униформените 2 (свещенослужителите и търговските представители по принцип)

Установих, че да пишеш глупости не е празна работа. Човек се замисля над много глупости, докато си пише глупостите. Само глупаците не се замислят.

Те знаят!

Вече ви разказах за едни униформени – военните. Те са особен вид търговски представители, които ни крадат парите, правейки се че ни продават Сигурност. Нека разгледаме по-обстойно и някои други видове униформени, които са търговски представители на други стоки:

Свещенослужителите

Тези продават Успокоение. И Мъдрост също. Основната им стока е вярата, че това, дето ти е изцапало гащите, не е твоето лайно, а Божията Промисъл. Идеята, която проповядват неуморно и за което Институцията им плаща, е стриктно да живееш по правила, писани преди хилядолетия от властници, които са живели в пустини. По тази причина униформите им са проектирани преди хилядолетия и са съобразени с живота в пустиня, както и мисленето на въпросните търговски представители, които за краткост ще наричам попове (въпреки че те могат да бъдат също така молли, учители, шамани и т.н.) Интересното е, че самите попове твърде рядко живеят по Предписанията, но това е тема на друг разговор.

Каква е функцията на този тип търговски представители?  Ами те са духовни съветници. Ако, да речем, те блъсне кола докато пресичаш на червено и тази кола ти изпотроши кокалите, попът ще дойде и ще те успокои, че така е Писано и ние, простосмъртните, не можем да прозрем Извечната Божия Мъдрост. Ето виж – например сега, в инвалидната количка, ти имаш много повече време да четеш Книгите и да вникваш в Божиите Слова. Не е ли това Божия Благодат? Кво като си сакат, ти си сакат физически, а духовно тепърва ще растеш. Блажен си ти!

Ако вече не издържаш и ти се ще да теглиш една сочна шопска псувня на шефа си – попът идва и те съветва – смири се, чадо и твое ще е Царството Небесно. Силата е в смирението. Бъди Силен!

Ако изрод изнасили дъщеря ти – ето ти го попа, успокоителя извечен. Така е, чадо, аз нали ти казвах да кръстиш дъщеря си в правата вяра, казах ли ти? А сега не се кахъри, чадо. Такава била Божията Воля. То е за Добро, защото ти ще Пребъдеш, а изродът ще гори в Геената Огнена.  А ако покръстиш дъщеря си и идеш да си подадеш и гъза на въпросния изрод – то той ще гори с двойно по-голяма и Силна сила в Още По-Огнена Геена Адова, а ти ще Пребъдеш в Небесата. И Само Така ще се пречистиш от Всичко и ще постигнеш Съвършенството (или Нирвана или Квото и да било там).

Големи скици са тия попове. Последно се сблъсках с тях, когато умираше майка ми.

Понеже беше болна от рак и по едно време рачо-осмокрачо реши най-накрая да си вземе своето, а аз бях двадесетина годишен ербап, твърдо решен да се бори докрай. И понеже лекарите бяха единствените, които ми казаха нещата право в очите, а пък аз съм един доста упорит шоп и тогава реших да опитам метОдата на нетрадиционната (или традиционната, зависи от гледната точка) медицина. То не беха граовски вещери, не беха древнотракийски билкари, не беше чудо. А отец Кънчо (или нещо подобно) пък рече, че вяра сме нямали, та ни изнасили да тътрузим умиращото тяло на мама през половин България, че да я кръстим в едно Свято Място, щото само Господ Бог имал властта да й помогне. Измъчих майка си в последните й бездруго мъчителни мигове с единствената цел да й помогна. Бях жесток, но тя търпеше и дума не каза напряко.

На мене в мъченията ми помагаха светите отци, на нея – никой.

Както и да е. Кръстът си е мой и сам си го нося.

Когато тя, кръстена на Свято Място от Свети Люде в Светото Му Име, които Свети Люде ми одраха кожата от бездруго скромния семеен бюджет, щото поп без пари не пее и вместо аз да вложа всичките семейни финанси за по-безболезнена кончина на майка си..

Но както и да е.

Та отидох тогава в „Св. Седмочисленици“, уж елитна столична църква, да замоля някой да дойде, та да успокои отлитащата  душа на мама. Нямаше отци в църквата, след литургия се били оттеглили. Неква леля, която бришеше аките на вярващите, ме упъти към едни стъклени порти, иззад които се чуваше весела глъч и непринуден смях на правоверни. Почуках. Нищо. Почуках пак. Същата работа. Опитах да отворя – заключено. Бих един шут на резбованата врата и стъклопис…

… брадатото момче, което с благ поглед ми отвори, ме обдари с модър поглед и ми съобщи, че в момента няма кой да дойде да поговори с майка ми, защото всички са заети. Обясних, че съм с кола и няма да отнеме повече от 15-20 минути това говорене. Отецът обясни, че ако платя 50лв. на касата ще успее да отдели някой, но иначе трябвало да си запиша час. Обясних, че не мога да записвам час, тъй като майка ми умира и едва ли е във моята власт над живота и смъртта да определям сетния й час, а с 50лв. не разполагам, щото цялата ми държавна помощ за отличник студент+сирак+болна майка е точно 90лв. Е нямало как в такъв случай, обясни отчето. Имало си правила в този.. ъъ.. храм. И затвори витража.

Лош търговец. Тоя ако беше у моята фирма да съм го изхвърлил на мига. Само че близо 20 години по-късно влязох в същия… ъъ.. храм, за да поразгледам дали нещо се е променило, не за друго. И го видях – същия търговец. Поостарял. Попровиснали Му Свещените Телеса. Помолих го да дойде и даде Последно Свето Причастие на майка ми (която умря непричастена преди мноого години). Това отново започна да усуква и да се пазари.

Някои неща трудно се променят, нали?

ПП

аз също съм търговски представител. повече от двадесет години вече.

6 Responses to “за униформените 2 (свещенослужителите и търговските представители по принцип)”


  1. 3 Графът 09.11.2009 в 12:16

    И аз съм влизал през тая, същата, стъклена врата. Късметлия сте били, batpep, че сте имали разговор – когато аз ходих, от тримата вътре нямаше кой да каже нещо членоразделно, та се сбогувахме с мимики. И изпратих зет ми да свърши работата, че той е психотерапевт.🙂

  2. 4 Ани 09.11.2009 в 13:06

    Те не са духовни служители, макар за такива да се представят. Само обичта към майка ти и отчаянието са те карали да очакваш от тях утеха – уви, не мисля, че са в състояние да я дарят, камо ли да я продадат на когото и да било. Бях на погребение и на панихида съвсем наскоро, както и на едно опело. На погребението попа го бяха довели чак от друга губерния, а той беше за пребиване – не знаех да прихна да се смея ли, или да го прекъсна и да го нахокам – претупвайки, мърмореше ги такива нечленоразделни и скорострелни, че и Тупак ще да му завиди от оня свят, ако го чуе. На панихидата пък ни се падна актьор, сигурна съм, че е бил на сцена. Такова представление изнесе, че занемях – особено се вживяваше в ролята си, шъткаше на хората, настояваше за внимание и съвсем ме стъписа, понеже настояваше да му кажат повече имена на други починали близки, за да ги добави в молитвата, като повтаряше припряно „Още, още, дайте още починали“… Та… какво да ти кажа? Познавам само един достоверен Божи служител, и той е монах в Троянския манастир. Втори не ми се е случвало да срещна, но ако има, случайно ще е.

  3. 5 Teo 12.11.2009 в 23:53

    За съжаление всички по-горе са прави

  4. 6 deni4ero 16.11.2009 в 15:13

    Искрено съжалявам, батпеп, за това, което си прежявал! И аз така изтормозих майка ми последната седмица от живота й, но това е друго. Колкото до така наречениете отци, за съжаление, такива като тях не носят успокоение. Надявам се, майка ти да е намерила само покоя, който си искал да й донесеш и облекчение на болките й. Мога още да говоря, но …


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2009
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!


%d bloggers like this: