11

Утре

От Казус Белев

Мъгливо утро. От чашата с кафе пред мен се вдига успокоителна струйка пара. През прозореца наднича сиво небе. Ден като безброй дни преди него? Не, различен – днес съм добър. Събудих се с тази мисъл и нищо не може да се направи.

Отпивам глътка кафе. Дали е кафе, не е ясно, но няма значение – днес съм добър. Дори усещам прилив на положителна енергия. От ъгъла на кухничката се дочува дебело басово бръмчене. Муха, едра, късноесенна. Каца на масата пред мен, мърда доволно с крила. По навик свивам вчерашен вестник на тръба, вдигам ръка… Стоп! Да не забравяме, че днес съм добър. Мухата приключва с тоалета си и отбръмчава по неотложни дела. Твар божия.

Отбивам се в банката. Докато чакам на опашката, зяпам наоколо. Модерен дизайн, стъкло, пластмаси. Предимно пластмаси. Цветни реклами по стените. „Банката, твоят приятел!“. Сещам се за „Слонът, моят приятел!“. Докато размишлявам върху словесните комбинации „банка-слон“ и „слон-магазин за фаянс“, ми идва редът. На гишето млада банкова креатура – също модерен дизайн и пластмаси. Сини порцеланови очета гледат през мен в безкрайността, леко замъглени в очакване на тринайста заплата и турски сериал в девет. Учтиво питам поради что петдесет лева са се изпарили мистериозно от сметката ми. „Вътрешни правила, господине“, ликвидира ме небрежно креатурата. Отзад – врата с табела „Директор“. Зад нея сигурно има друга – „Генерален Директор“ и така нататък, чак до вратата с надпис „Директор на Всички Директори“. Развинтеното ми въображение вижда огряна от слънцето красива равнина, осеяна с набити на кол банкови креатури. В средата на по-висок кол стърчи набит Директорът на Всички Директори. Наоколо пеят птички и… момент, казахме вече, че днес съм добър.

По пътя премазват няколко пъти пръстите на краката ми, заливат ме с кална вода от локви, изтърсват на главата ми покривки с остатъци от мазни трапези и се опитват многократно да ме прегазят с автомобил. Дреболии на фона на необятната доброта, която днес ме изпълва.

Минавам през книжния пазар и разсеяно прекарвам поглед по сергиите. Дан Браун, Дан Браун, ха!  – Дан Браун! В мръсно кашонче отдолу – опърпан Вазов. До него друго кашонче. Банани, мечтата на демокрацията. С промоция – купуваш пет кила, подаряват ти екскурзия до Виена. Оле! Добротата в мен добива носталгични отенъци.

На пътя ми внезапно се изпречва дупка. Широка, дълбока, необятно грозна. На това място миналата седмица имаше паркче с престарели липи. Чета на табелата, тук фирмата „Кольо Фичетоу Билдингс“ ще строи бизнесцентър. До мен спира възрастна женица. Очите й влажни, погледът див, страшен. Вероятно си спомня как е тичала след гълъбите през паркчето, когато е била момиченце. Разбирам я, но не мога да помогна – днес съм добър!

Най-после се прибирам. Понеже съм добър, ще понеса десет минути телевизия. Включвам уреда, от екрана ме заговаря министър. Очилца, зад тях очета като дребни маслинки. Тънки устни, неправдоподобен фалцет. Министър на Любовта в чисто финансов аспект. Крояч на бюджети прет-а-порте. Не, господа, грешите – царят не е гол! Добър съм, вярно, но не чак толкова – изключвам телевизията. Блажена тишина, нарушавана само от далечни крясъци някъде по етажите. Вероятно гледат телевизия.

Отварям витринката, в която стои сабята на прадядо ми. Изтеглям тежкото острие от ножницата. Стоманата проблясва матово. Прокарвам пръсти по гравирания надпис „Ти започни – аз ще довърша“. Прадядо ми ме гледа въпросително от пожълтялата снимка.

Днес бях добър. А утре?

5 Responses to “11”


  1. 2 hinkoff 16.11.2009 в 17:21

    хехех, не е лесно да си добър, ама хич даже

  2. 3 bozho 17.11.2009 в 00:04

    Велико!
    Май отдавна е дошло време за сабите…

  3. 4 гравитон 17.11.2009 в 11:19

    Току що въпросното министърче каза пред Народното събрание и целия свят, че сме съседи с Латвия, Литва, Естония и Унгария!
    Дупутатите му ръкопляскаха! Осъзнах, че понякога трябва да бъда и лош!

  4. 5 гравитон 20.11.2009 в 01:59

    Снощи пък, в предаването на Азис, този нагълтан с хелий министър, твърдеше пред Асен Агов и целокупния български народ, че “ Приказка за стълбата“ била на Вапцаров? Пък аз що си мислех, че е от Смирненски! … Пак му се ядосах! Ако и финансите знае толкова, лошо ни се пише!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2009
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!


%d bloggers like this: