12

Кой каквото даде…

от Тимур и неговите командоси

Ей, това българите сме много студен народ. Отдавна сме забравили що е съчувствие и християнско милосърдие.

…Когато известният бизнесмен Иванов получи трети поред СМС, в който отново го питаха кога смята да върне онези пари и дали не иска случайно да стане третия поред български космонавт (със собствен транспорт), той реши да не рискува повече. Заключи джипа си в гаража на фирмата и почна да ползва таксита. Но веднъж беше много заледено, те липсваха и Иванов – за пръв път от 10 години насам – се качи в трамвая. Седна в дъното и се замисли за предстоящата среща.

– Бате, дай някой лев за детето бе…

Иванов вдигна очи и видя мургава циганка с вързоп в ръце. Той поклати глава.

– Нищо няма да ти дам. Всички само искате.

– Ама детето е болно, бе бате… Лекарства да му купим. Може да умре.

– Аха, лекарства… То така се казва. А после ще ги изпиете с мъжа ти.

– Нямам мъж, бе бате. Само това сираче.

– Ти казваш така, но може и да лъжеш. Впрочем, я покажи детето – да го видим. Кой знае каква кукла си завила там и нали – търсим балъци.

Циганката рязко дръпна вързопа назад.

– А-а, не бива. Може някой да го урочаса. Бате, ти що не вярваш сега…? Хайде, дай 10 лева, ще ти гледам и на ръка. Ще ти кажа за бъдещето, сигурно много любов те чака…

Иванов рязко се изправи, понеже вече трябваше да слиза. Поколеба се за момент, а после спокойно каза:

– Вероятно след час ще се върна със същата линия. Дотогава ще знам обичат ли ме  или не. Ако си познала – давам ти десетте лева. А сега се дръпни да мина.

Малко по – късно Иванов седеше в министерството срещу съответния чиновник и обясняваше:

– Тези европари ми трябват страшно много. Моля, разблокирайте ги.

Човекът срещу него сви рамене:

– Всички така казват. Времената са трудни.

– Но вие не разбирате… Бизнесът ми е в криза. Ако не получа втория транш, вероятно ще умре.

– Е, да, в криза… Бизнесът, да. А може просто да си купите още един джип. Или да отидете някъде на почивка със семейството си.

– Абе то покрай този бизнес зарязах и семейство, и всичко… Останал съм като сирак.

Чиновникът съчувствено се усмихна. После започна спокойно да обяснява:

– Добре, покажете ни тогава какво направихте с първия транш? Хайде, ще дойдем утре да видим завода, пречиствателната станция – кое докъде е стигнало…

Иванов се дръпна рязко назад.

– Не, не бива! Щом видят комисията, ще тръгнат приказки сред хората, ще излезе нещо във вестниците… Мисля, че можете просто да ми вярвате.

Другият поклати глава.

– Вижте – Иванов внимателно се огледа – бяха сами – Можем да помислим и за вашето бъдеще. Нещо на ръка…

Чиновникът вдигна вежди:

– Не бих рискувал, дори да бях влюбен във вас. А в конкретния случай не си струва дори да се обсъжда.

По обратния път в трамвая Иванов седеше с наведена глава. Изведнъж го сепна гласът на циганката:

– Какво стана, бате – познах ли за любовта?

Иванов избухна:

– Да се махаш оттук, че ако стана – ще помета с теб…

Циганката го изгледа учудено, а после остави вързопа на близката седалка и се наведе към ръката му.

– Ама съвсем ясно се вижда, бе бате… Много любов. Обаче нещо…

– Какво?

– Само мъже виждам, няма жени. И нещо – прътове ли е, решетки ли – не мога да го разбера точно…

Иванов изрева като ранен звяр и скочи, а циганката бързо грабна вързопа си и избяга. Абе, не сме хора – и това си е. Няма съчувствие и разбиране към болката на другите. Затова живеем зле.

8 Responses to “12”


  1. 1 hinkoff 24.11.2009 в 15:55

    хахха. това е то либовта. все някой някого не разбира:))

  2. 2 Ани 24.11.2009 в 17:11

    Находчиво, много находчиво! Доста точен паралел, само мащабите – други.🙂

  3. 4 scanman 01.12.2009 в 17:18

    пича е готин, и ме кара много да се смея, но все ми се струва че има розови лещи по рождение. Понякога и вълчата глутница стадо агънца му се привижда.

  4. 5 batpep 01.12.2009 в 20:24

    хахах – както кажувашe една друзейка –

    „свет широк – `ора тесни“
    😆

  5. 6 Павлина 02.12.2009 в 10:52

    Последното изречение си го записвам в списъка с избрани цитати. Много образно! Само дето точен автор няма да мога да посоча.🙂

    • 7 batpep 02.12.2009 в 12:50

      хаха, това е лаф на милена очипалска – моя колега от юнивърситета, заедно с която бяхме едни от първите улични музиканти в бълхария след комунизъма…. може би трябва да разкажа някой ден кви ги кършехме тогава🙂

  6. 8 Teo 06.12.2009 в 22:29

    Разкажи моля🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2009
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!


%d bloggers like this: