за схематизма и образованието

никога няма да забравя другарката Миленкова. преподаваше ми български език и литература в началното училище. застаряваща дама (поне тогава така ми се струваше), която вместо да ни кара да зубрим искаше да мислим. беше ходила с мъжа си в чужбина (по онова време това беше изключителна рядкост), откъдето си беше донесла едно касетофонче (също изключителна рядкост). японско, с дигитален часовник отгоре, чудо на чудесата. та с него дамата ни учеше на дикция и динамика на изговора. понякога пускаше и парчета на пепино галиарди и разни други. ама това само когато забележеше, че ни е писнало от акути и спрежения. тази дама пишеше шестици на зубърите, щото са си назубрили всичко чудесно, но със същия размах пишеше шестици и на тези, които можеха да мислят. жалко, че не си запазих тетрадката с преразказите, целите осеяни с червено, под чиито редове пишеше:

Отличен 6

зубърите така и не успяха да проумеят откъде-накъде аз ще имам шестица, въпреки че цялото ми творение е в червено, а под техните пише петица, въпреки че няма червено. то и аз тогава не можех да проумея.

няма да забравя и другарката Накова. бяха я турили да ни преподава по математика и геометрия по същото това време и на същото място. написа ми двойка само защото бях решил задачата по начин, различен от преподавания в клас и въпреки факта, че резултатът от решените по различен начин задачи беше един и същ. после беше направила постъпки да ме изключват от училище, защото съм имал твърде много извинени отсъствия (по онова време бях танцьор и ходехме доста по концерти и турнета, като бележките за извиняването на отсъствията ни ги даваха от комитета по култура). после пък, на една родителска среща, дръпнала майка ми встрани и й рекла:

– значи, ще ти кажа на ухо, да си знаеш: синът ти ходи с келешите да си бият чикии по входовете. и ти остави това, ами другите се комплексират, щото той хвърлял най-надалеч!!

та тая.. ъъ.. креатура беше „изучила“ чичо ми, майка ми, мене, а и брат ми „намаза“. после що в семейството ми мразим математиката.

няма да забравя и Бумбаров. преподаваше ни химия, пак там и тогава. докато си рисуваше схемите на дъската ние с дедо паралелно рисувахме голи мадами по чина. т.е. дедо рисуваше, а аз му давах идеи. рисувахме с молив, за да си го изтрием в края на часа, че бумби раздаваше яко шамари, а на нас не ни се ядяха. бумби, обаче, напевно разказвайки поредния урок за въглехидратите, незабелязано минал зад нас и… аре по един зад врата, аре сега за ушите и на черната дъска… а когато успях да си извъртя главата и да го погледна…

този човек се смееше. със сълзи. дедо рисува доста добре, всъщност.

няма да забравя Нина Денисовна, която ми преподаваше естетика ли, етика ли, морал ли, що ли. в гимназията беше вече. за тази Основният Труд във Вселената, който всеки от нас трябваше да наизусти, бяха избраните съчинения на некъф си ленин. преди десетина години влезе в психиатрията, където й е мястото, всъщност. срещу нея обаче стоеше голямата във всички смислове Тамара Николаевна, преподавател по руска литература, която освен Шолохов яко ни натискаше да четем Достоевски и Толстой. предимно Достоевски, като се замисля.

няма да забравя математичката, в която бях влюбен, щото си беше супер маце, нищо че непрекъснато ми праскаше тройки. тя ми подари една касетка с блатньIе песни Висоцкого, както и ми писа четворка накрая, за да мога да кандидатствам във ВУЗ, щото едно време такива бяха правилата – с тройка не можеш да кандидатстваш в което и да било висше училище.

няма да забравя и Вили, чието второ и трето име съм забравил. тази Дама ни преподаваше английски език в гимназията и беше невероятен човек, живееше с нас, дори ходехме да се крием да пушим заедно. при това въпреки че точно по това време се развеждаше и имаше двама сина. не знам откъде, но все намираше сили да ни пусне по някое парче на бийтълс – да си го превеждаме заедно. нито пък ще забравя учителя си по българска литература, който още в гимназията ме отвори що е то структурализъм. и по химия. и по биология..

няма да забравя стайчEто на преподавателите в „гълъбарника“, където винаги имаше бутилка водка, маскирана като ваза. няма да забравя Владо Жобов, който ни изкарваше на занятия в съседния парк, когато беше хубаво времето; няма да забравя, когато ми даде задача да разработя етимологията на глагола… „еба“. няма да забравя дъртата крава по старобългарска литература (чието име, естествено, съм забравил), която ми писа двойка само защото бях учил по чужд учебник и се опитвах да мисля. няма да забравя и …

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

като се обърна назад откривам, че помня само тези свои учители, които са ме учели да мисля и с които сме мислили заедно. помня и тези, които са ми пречели да мисля – защото ти тука си дошъл да учиш, не да мислиш.

едните помня с добро, а другите – с лошо.

това е.

4 Responses to “за схематизма и образованието”


  1. 1 [vladi] 17.12.2009 в 14:13

    Прав си, бате… к’во да кажа?

  2. 2 Графът 17.12.2009 в 18:23

    Амчи то, сякогаш сички се тъй помнят. Като маним зубките, де, тях кой ги брои у сливите!

  3. 3 Pippilota Mentolka 18.12.2009 в 11:22

    Ех, превъртя ми касетката назад! От кога се каня и аз да напиша нещо за учителите си, че като тръгна да ги търся в нета или нищо не пише за тях, или някакви дечурля използват по техен адрес такива думи… Става ми мъчно, че никога няма да разберат, че тези хора се опитват да ги накарат да мислят, да направят хора от тях, и ако при нас е проработило, върпеки детското ни съпротивление, то тия ми се струват загубена кауза.

  4. 4 batpep 18.12.2009 в 12:47

    бедата е, че сега не ги учат да мислят. те затова и не могат.

    още докато бях студент забелязах, че най-тъпите и нисоциални личности от студентите ставаха учители. преди не беше така, защото всички взимахме почти еднакви пари и дали ще си учител или колхозник – се тая.

    по едно време, обаче, фирмите започнаха да дърпат по-кадърните и се оказа, че тъпите, за да имат кво да ядат все пак, станаха учители.

    и ето го резултата. ходи по улиците с качулка, стиснал бомба „каменица“.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

декември 2009
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

дари живот!


%d bloggers like this: