разхвърляно

начи неска в прав текст ме обвиниха, че не съм бил пишел в блога. аз напрао се изпотих от виновност. после гледам – ма то верно не пиша! запитах се – а защо не пиша, па нали уж затова съм учил толкова години на народната гърбина на народа наш?!??

и фана ме срам, па и се замислих (да не повярваш).

честно казано – не пиша, защото толкова много неща ми се случват всеки божи ден, неее – всяка секунда – че ако искам да ги опиша ще ми трябват поне тридесет часа работен ден. и то без почивен такъв.

затова ще ви разкажа какво ми се случи ДНЕС ДОКАТО СЕ ПРИБИРАХ ВКЪЩИ.

такаа. прибирам се от работа. лудницата по пътищата си е лудница по пътищата, ама това си го знаете. спирам некакси пред блока и гледам – бабката, на която плащаме петдесетина лева да чисти аките на етажната собственост, рине снег и лед от стълбите пред входа.

– дай да ти помогна бе, човек – викам.

– а, точно ти ще ми помагаш, дето сутрин излизаш в седем и към седем вечер се прибираш, не. сама ще се оправя. те тия, дето по цел ден висат по прозорците и гледат кой къде и с кого не си го чистят, та ти ли (жената живее в отсрещната къщурка и очевидно е навътре с материала, освен това чисти половината входове в маалата и със сигурност знае какъв точно цвят са ми боксерките, за разлика от мене).

– абе ти я ми кажи – как са нещата във входа? спринцовки да си засичала пак по етажите? – не мирясвам аз.

– оох! – пропъшква тя – от четвъртия етаж нагоре все едно  в друг вход живеете. ама ти нали си знаеш – уморено се усмихва женицата.

знам си – и още как.

та преди много години… продадох си апартамента на пл. „св. неделя“, щото ми беше писнало от смрад, мизерия и порутени сгради, за поддръжката на които никои не ще да даде нито лев. реших да ходя на „село“ и избрах апартамент в старата „овча“, в края на града. тишина, места за паркиране, дядка пасе кози наоколо – абе идилия. първото, което помня, беше чичката, който клечеше на стълбите пред входа и продаваше домашнярка в използвани шишета от минерална вода. той с омерзение в очите ме попита:

– ти па откъде се довлече тука бе?

– ми от площад „св. неделя“ – отговорих бодро.

е, вече не съм бодър. вече проумях защо купих апартамента толкова евтино. тънкостта е, че в нашия вход до четвъртия етаж са настанени собствениците на нивите, върху които е построен блока. те са автохтонни жители – диви шопски селяни, па и не само шопски – има и граовци. на тия всички са им длъжни, щото всички са пришълци и са плебс и селяндури, и всички те живеят на техен гръб, изстрадалия гръб на гордите собственици на блата у софето. ето защо никой от въпросните горди собственици на блата не ебава да си плаща таксите за входа, никой от тях не го интересува дали тече покрива или пък се е скапала канализацията и т.н. само дето са още по-кисели, щото не им разрешаваме да гледат прасета и кокошки по терасите и да си пасат козите на детската площадка. а пък на първия етаж живее г-жа Ирина Червенякова, която е неква рода на едноименния министър от бекапето (оппаа – май беше бесепето), която освен че е свиня е и луда, а е и многодетна майка от многобройните си сношения с разни индивиди. и поради някакви нейни си сакрално-ментални причини отхранва около двайсетина помияра в апартамента си. вече не ги отглежда по стълбищата, щото аз, извергът, ги изклах в пристъп на хигиенация и докато те се опитваха да отхапят крачетата на детето ми, докато го носех на ръце. и поради безработието си храната за въпросните помияри жената събира от кофите наоколо.

абе – красота!

та за какво щях да разправям? аа – да. за днешния ден, след работа.

та тръгвам да си влизам в смрадливия вход и гледам – пред входната врата една женица рови в торбата си, наречена дамска чанта. въпреки липсата на осветление я познах – една от симпатичните ми съседки. от тия, нормалните де. та тръгваме да се качваме в асансьора и аз, съвсем непривично за мене, започвам да я гъбаркам на тема дамски чанти. е кво, нема да гледаме мълчаливо редуващите се плюнки по стената на асансьора. тя отговори духовито и се заприказвахме, дорде античната машина ни влачеше към бетонните ни кутишки. оказа се, че е учителка. по литература. с 23 годишен стаж. не знам кво ме подтикна да й рекна, че ние всъщност сме колеги, ама язе отдавна не практикувам, щото требе и да се яде, все пак. пък жената рече, че мъжа й е бизнесмен, та тя поради сходни причини го навивала да й купи кръчма, щото нали ние филолозите  имаме образУвание и в следствие на това можем спокойно да комюникираме със секакви други странични образувания. та аз й рекох – ако мъжО й ще купува кръчма да не мисли за барман, щото аз мноого добре комюникирам с още по-секакви, а най-добрия в комюникациите със секакви пък е консилиере, близък мой приятел, с когото всъщност се запознахме по времето, когато аз бях богат клиент на беден барман, а пък после живота така се завъртя, че аз станах беден клиент на богат адвокат и така.

и какво щях да разправям? аа – да – за днешния ден.

та – от два месеца получавам фактури от овергаз за по три лева. демек – за половината зима дължа за отопление и топла вода шест лева. чудо на чудесата, нали? да, ама като знам, че тия педали пак ме клатят, щото сега ще ми изпраскат едни пестин лева по новите цени и хич не ми е весело. писах жалби, обаждах се, не си мислете че съм малоумник.

може и да съм, ама не в тая насока. много ми хареса например една песен, която е записана в далечната вече 1996-та…

Advertisements

15 Responses to “разхвърляно”


  1. 1 Ivet 21.01.2010 в 20:56

    Направо влезнах в картинката :)) Автохтонните шопи не са ли измиране вече?

  2. 2 tuareg70 21.01.2010 в 21:52

    Този постинг е един приятен завършек на деня ми 🙂 Поздрави.

  3. 4 Светла (една от всичките) 22.01.2010 в 07:30

    Таман щях и аз да идвам тука да мрънкам, че БатПеп нещо оте*а да докладва. И даже се притеснявах, че нещо там около него има нередности. Но сега вече съм спокойна. Благодаря, БатПеп, чудесен разказ. Сигурно след време разни твои колегоиди (искам да кажа филолози) ще установят, че в този тука блог се е положило началото на ново литературно направление – преходен реализъм.

  4. 5 Графът 22.01.2010 в 15:01

    ххх – те тука трябва да стърчи нагоре един палец! 🙂

  5. 6 morrt 22.01.2010 в 15:20

    Много ми хареса. Благодаря.

  6. 7 Ани 22.01.2010 в 19:00

    Еее, браво! Добре че се появи отново, че инак хептен нищо интересно за четене няма в тоз Интернет напоследък.

  7. 8 гравитон 25.01.2010 в 22:19

    batpep, от колоритния ти разказ, разбрах некои неща! Като например:
    1. Живееш в смрадлив блог.
    2. Входа Ви е без осветление.
    3. Подпитваш бабичките за нещата у входа, сиреч – любопитен си.
    4. Ходиш с цветни боксерки, а не със слипове или страстоубийки.(Не ти е чиста работата, признай си!)
    5. Основата ти е здрава шопско-граовска, поне до 4 етаж.
    6. Като са ядосаш, ставаш много лют и направо заколваш.(Самопризнанията ти за изколванията във входа.)
    И още:
    Бил си богат, ама сега живееш по евтино. ( За 2 месеца отопление плащаш само 2 х 3 = 6 лева, излиза за 6 месеца, че плащаш на овъргаз,има-няма и 20 лв.)
    А бе с една дума, хората се утрепаха да станат от селяни граждани, ти обратно! Те това вече не го разбрах!
    подхвърлено от един гравитон

  8. 9 Макс 27.01.2010 в 22:59

    И от мен един палец нагоре 🙂

    • 10 batpep 28.01.2010 в 13:49

      хаха, това с вирнатите палци ми навя носталгия по добрия стар среден пръст и то не за друго, ми щото обикновено средния е по-тънък, хахаха…

      шшегичкам се бе, да не земе пък да се обиди някой сега 😆

  9. 12 van444eto 30.01.2010 в 22:50

    От цялата работа, аз не разбрах едно: Ти хвалиш ли се, или се оплакваш. Щото ако се хвалиш с тия ми ти приключения, сериозно ще се замисля за емоционално-душевното ти състояние…. А пък ако се оплакваш, се чудя защо……
    Връщаш се от работа – значи работиш. Това си е чиста екстра в днешни дни. Паркираш трудно – аааа, значи и кола си имаш. Браво! В собствения панел викаш че се прибираш? Панел, да – ама собствен. Е, тука вече си за завиждане.
    Комшиите били такива-онакива…. Айде сега лигавщини. Нали ги има…. Я си представи без тях каква скука щеше да настане. Щеше да си викаш „ку-ку“ там най-високо горе… Скукааааа…
    20 лева за топло си дал! Е, браво бе! Сърдит си така ли???? А, спри газА и цепи дърва пред блока. Да ти излезе по-скъпо. Та да се жалваш пак……..
    Баткааааа, нали четеш между редовете? Щото аз четох между твойте и иронията добре се вижда….. Незнам какво да ти кажа?!?! Май всички сме на тоя хал. Е, аз съм в тухла и итонг и асансьора ми е по-лачен, ама плюнките и сополЕте и тука ги има. Същите като ваш`те. И те не са на учителката от горния етаж, а са на баровеца с „Кю седцицата“ от долния. Дето регистрационния му номер е от неизвестна община и живее на свободен наем, та затова не плаща асансьор, щото е на 2ри етаж, а до 3ти не се плащало. Нищо че разхожда по 3 пъти на ден 2те маркови кучета и ги вози в асансьора, та белким се изпикаят вътре и да не му се налага да излиза чак навън на студеното….
    К`во да ти кажа! Да живее България! И да сме живи и здрави ние българите…… ама, ще се оправим………. някога……. ама, може би…………
    Не се нерви….

  10. 13 Marfa 31.01.2010 в 13:27

    Ше дойдеш ти на мойта! 😈

    • 14 batpep 31.01.2010 в 16:58

      идвам бе, марфе, по график требе на 16-ти вечерта да съм кацнал 😆

  11. 15 гравитон 03.02.2010 в 23:10

    Ха така! Пак се уредихте!…Се ще видим кой е майтапчия, кой голям майтап носи!?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

януари 2010
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

дари живот!


%d bloggers like this: