18

мислех да пиша за едно, после викам – я дай за друго, а то накрая се получи съвсем седмо.

както и да е:

всичко тръгна от прелистването на днешната преса, а днешната епиграмка на големия бат Георги Кушвалиев

„До гуша хлътнали в говната

на кризата все по-растяща

за блага ще броим и новината,

че няма кой да ги разклаща…“

(малко го барнах, жоре, надявам се че няма да ми се сърдиш)

…направо заби пирона.

ето защо днес ще ви подаря следния текст:

Афродизиаци на кризата

от Калин Донков

Днес няма да си разваляме настроението!

Ще оставим елегиите на зимата и ще се потопим в светлото и радостното в пролетния наш живот.

То пък едно потапяне, по-скоро японски душ: топло – студено, топло – студено. Сякаш ни каляват. Като стомана. От което разбираме, че сме железни.

Хубавите новини се сипят почти през час: ще увеличават (тока, парното) – няма да увеличават, ще съкращават (работни места) – няма да съкращават, ще вдигат (здравните) – няма да ги вдигат, ще облагат (пенсиите) – няма да облагат, ще махат (плоския данък) – няма да го махат. И все така…

Човек се задъхва от вълнение. Не успява да преглътне добрите новини. Това е хубаво за сърцето, а казват, и за обмяната на веществата. Добрите новини са афродизиакът на сезона. Дори и когато са инсценирани. Задължително – всеки ден, защото именно всекидневните радости са основата на дълголетието. Те са по-важни от кризата, както и от безработицата. Трябва само да поддържаме нивото. Важното е, че напипахме технологията: топло – студено, топло – студено…

Не, не беше така. Обратно е: студено – топло.

Отмяната на лошите вести е истинската добра вест. 

Пък и най-достъпната. Боравенето с положителните емоции гарантира ентусиазъм и възторг. Обявяват се черни новини и след това се отменят. Така адреналинът преминава в ендорфин и обществото се друса от пулсираща признателност. Защото облекчението е много сочно, непреодолимо чувство. Като добавим и сладостната тръпка, че на някого нещо щели да му вземат и че най-после щели бръкнат и в пълните джобове – на какво отгоре да униваме?! Почти контактно ни предават задължителния позитивен поглед към утрешния ден, постарому – оптимизъм. Обаче екзотични статистики твърдят, че домашните любимци на оптимистите, (позитивците) живеят по-кратко. А работниците във фирмите на популярни симпатяги и веселяци напускат по-често и също тъй по-често стачкуват. Смята се, че и на едните и на другите господарите са им стоварили своите проблеми, грижи и неврози. За да запазят (господарите) светлия си поглед към живота. Както и настроението, т. е. стандарта си.

Като малко момче обичах да гледам как в ковачницата край прочутия плевенски хан „Бъркач“ набити мъжаги подковаваха работни коне от цялата околност. Тогава това беше много разпространена услуга, стълпотворението си беше като в днешен автосервиз. Работна сила от различни „марки“ си чакаше реда, гледката изнервяше впряговете. Трябва да е било в залеза на живата тяга, но беше възбуждащо да се наблюдават толкова прекрасни животни: врани и алести, местни и тежковозни, изостанали от германските обози и разплодили се по нашите земи. Всички те бяха обяснимо неспокойни, пристъпваха и оголваха зъби. Особено непокорни бяха катърите – по двама-трима души се бореха с тях, докато ги „обуят“.

Запомнил съм един хитроумен инструмент за въздействие и управление на процеса, бездруго плод на самородния български гений. Две грубо одялани дървета, скрепени в средата с железен болт – нещо като гигантска щипка за пране. С нея чиракът защипваше устната на животното и стискаше без жал, докато отзад майсторът наместваше подкови и забиваше клинци. Хипнотизирано от болката, то забравяше страховете си и другата болка. И казваха, че после през целия ден конете били като с криле – послушни, усърдни, бързи, не усещали товар и нанагорнище. Това бил резултатът от… облекчението.

Нещо като временно поникване на криле….

При това всекидневно отпускане на „щипката“ би трябвало и на нас да ни поникват – всеки ден. Но това са метафори от миналия век, изглежда в наши дни те са просто анулирани.

Затова няма да използвам тази техника. Днес ще постъпим различно: ще ви кажа първо хубавата новина.

Не искам да създавам сензация, но знаете ли, че напоследък в трамвая и автобуса деца и юноши почнаха да отстъпват място на възрастните? Каквото и да означава това – предпочитам да вярвам на очите си. Признавам: не бях се надявал да го видя отново в този живот. Нагледал съм се на обратното. Някога дори ми се отпусна ръката и написах как една баба се строполи в 280-ката. Вдигнахме я, но не й намерихме място. Навсякъде седяха български студенти и студентки, загледани през прозореца. Ужасих се от собствения си текст и не го отпечатах. Пожалих си читателя. Днес, при толкова добри новини, не знам дали не ви претоварвам с тази. Но мисля, че децата – неизвестно как! – са си върнали обратно първите седем години. И че с това човекът се връща към себе си.

И то в едно време, в което ние вече не казваме „добродетели“, а „ценности“.

И в един живот, когато радостите (!) отново се „спускат“ от горе, а никой не го е грижа да ги сътворява…

–––––––––––––––––––––––––––––––

децата са рожби на родителите си, калине, те са техния плод. съжалявам за тежките думи, които ще изрека, но това че твоите деца не са отстъпвали място на възрастен а моите отстъпват, е характеристика не толкова на децата, колкото на родителите им.

желая ти крепко здраве и дълго още да ни радваш🙂

6 Responses to “18”


  1. 1 frog 27.03.2010 в 09:34

    Кушвалиев е пич – харесвам го още от Ретро радио.🙂

    • 2 batpep 27.03.2010 в 12:17

      хахах, истината е малко по-различна…

      кушвата, след като заедно с косьо и пепи създадоха фм+, после отиде и направи ретро радио заедно с динка, ели, митко и марина. а след като дойдоха новите собственици на ретро и лайната, и съсипията, кушвата една вечер, седяхме на по чаша бира, рече:

      – бе май ще зема да се върна в фм+. завръщането на блудния баща!

      та такива ми ти работи🙂

  2. 3 frog 27.03.2010 в 12:47

    Сигурна съм, че е така, ама аз слушах Ретрорадио, не онова, другото, та не съм компетентна.🙂 Музикалната концепция нещо не ми допадна. Както и да е. Важното е, че той ме кефи.🙂

  3. 4 гравитон 27.03.2010 в 15:12

    „…човекът се връща към себе си.“ Дай боже! Допада ми! …ретро поглед към бъдещето! А може би всичко си е наред, просто трябва време?… Жалко, че мнозина като мен го нямат. Какво да се прави, такъв е живота!
    (clap)

  4. 5 batpep 27.03.2010 в 16:48

    хаха, жабич, ретрорадио по онова време беше хит (демек – удар в целта), особено след разпадането на радио тангра, когато се образува огромен вакуум сред слушателите. после се спретнаха и направиха рок радиото в интернет, после решиха да възстановят тангра, пак в интернет и главно заради таксите за радиоразпръскване…

    ти си млада, вероятно не помниш тони бургиев (георгиев). тони водеше предаването за тежък рок в тангра, а сега води заедно със сашо сутрешното на фм+, „кофеин“ май се казва. калин пък пишеше текстовете на фсб и куп други неща, а сега списва във в. „сега“ в колонката и зима некой лев за това, човека. кака ти марина е корифей в бтв новините, както и митко, който никога не съм харесвал, между другото. после дойде валяка на зи рок и изяде и хубавата елена (която е варненка, между другото), и тираджията, и интелигентния шашав пишльо… само динка не знам къде се запиля, ще трябва да й звънна, ама тя бездруго не беше рокаджийка…

    та така. няма вече ретрорадио. но пък има толкова много други неща!🙂

    пп

    не ме барай на темата ретрорадио, щото… ние с жена ми се сбрахме във форума на въпросното радио🙂

  5. 6 frog 27.03.2010 в 17:08

    Оф, спомних си, когато Тангра спря, хем от скоро беше в бургаския ефир. Образува се вакуум и в моята глава, с месеци се съвземах, кошмарна работа.😥 Прослушах БНР, Свободна европа (те пък и него спряха), Инфорадио (и на него му видяха сметката). Пък сега, да ти кажа, нещо Тангра са го изкелефенчели и не го слушам. Ловим 3 рок станции, ама валякът Зи-рок няма конкуренция – предпочитам го отвсякъде.🙂

    П.П. Ни та барам на Ретрорадио – има кой да го прави, види се.😛


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

март 2010
M T W T F S S
« Февр   Апр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

дари живот!


%d bloggers like this: