бисквитите

Бисквитите

от Великия Дъглас Адамс

Това се случи с действителна личност и действителната личност съм аз. Бях на гарата. Беше април 1976-а в Кеймбридж, Великобритания. Бях подранил за влака. Не бях прочел правилно разписанието. Купих си вестник с кръстословица, кафе и кутия бисквити. Седнах на една маса. Много ви моля, представете си сцената. Много е важно да си я представите с всички подробности. Ето ги масата, вестникът, чашата с кафе и кутията с бисквити. Ето го и човекът от другата страна на масата, съвсем обикновен мъж с костюм и куфарче. Изобщо нямаше вид на човек, който ще извърши странна постъпка. Но той извърши следното: изведнъж се наведе напред, взе кутията с бисквити, отвори я, извади една бисквита и я изяде. Ето това е нещо, с което, бих казал, британците се справят много трудно. В наследствеността, семейната среда и обучението ни няма нищо, което да ни научи как да се справим с някой, който посред бял ден ти яде бисквитите. Предполагам се досещате какво щеше да стане, ако това се беше случило в южен Лос Анжелес. Стрелба, хеликоптери, Си Ен Ен, знаете как става… Но в крайна сметка направих онова, което би направил всеки англичанин с неблагороден произход: игнорирах го. И се зачетох във вестника, отпих глътка кафе, опитах се да разбера нещо от статията, не разбрах нищо и си помислих: „Ами сега какво ще правя?“ В крайна сметка го измислих: „Нищо. Ще се наложи да го преглътна“ и с всичка сила се опитах да не забележа факта, че кутията вече е мистериозно отворена. Взех си една бисквита. Реших: „Това ще го постави на мястото му“. Но това не го постави на мястото му, защото само след секунда той го направи отново. Взе си още една бисквита. След като не го бях споменал първия път, сега повдигането на въпроса ми се стори още по трудно. „Извинете ме, нямаше как да не забележа…“ Искам да кажа, че не става. Така изядохме целия пакет. Като казвам „целия“, имам предвид, че вътре имаше не повече от осем бисквити, но изяждането им продължи сякаш цял живот. Той вземаше една, аз вземах една, той вземаше една, аз вземах една. След като ги свършихме, той стана и си тръгна. Е, разменихме си многозначителни погледи и той си тръгна, а аз въздъхнах с облекчение и се успокоих. Влакът ми пристигаше всеки момент и аз отместих недопитото си кафе, изправих се, събрах вестника и видях под него моите бисквити. Любимият ми момент от цялата история е, че през последния четвърт век из Англия броди един съвършено нормален човек, който може да ви разкаже съвсем същата история, само че без поантата накрая.

11 Responses to “бисквитите”


  1. 1 vilford 05.11.2010 в 10:15

    Бате, страшно ти благодаря! Това е една от любимите ми истории и много обичам да я разказвам, само че… изобщо нямах спомен кой е автора. Дори си мислех да я напиша в блога с молба за помощ за автора, но пуст мързел!!! Но ето, че ти не само ми реши проблема, а ми върна и вярата в правилото „ако достатъчно дълго отлагаш една работа, тя ще се свърши сама“.😉🙂

  2. 2 Ивката 05.11.2010 в 10:54

    бях го чела това в „Пилешка супа за душата“ нам си коя порция, че и римувано🙂 в края на цялата история „наглия крадец“ взема последната бисквитка, разделя я на две и подава половинката на ошашавения събисквитоядач!🙂 Вече ми е ясно откъде е взета историйката😉 Благодаря за припомнянето.

  3. 4 batpep 05.11.2010 в 11:16

    можете да се насладите и на редица други, не по-малко брилянтни, творения на Дъглас Адамс Дъ Грейт в книжицата „сьомгата на съмнението“, издадена по нашите ширини некъде към 2002-ра, ако ме не лъже морна памет. за беда ижа книжица е издадена посмъртно, изцедена от харда на компа му от ненаситни люде.

    но таквизи са делата човешки🙂

  4. 5 Michel 05.11.2010 в 13:19

    Супер-яка история, и аз я бях забравил…🙂

  5. 6 зори 05.11.2010 в 15:53

    усмих, благодаря и на Дъглас Адамс също😉

  6. 7 Victor 06.11.2010 в 10:39

    На мен любимото от Сьомгата завинаги ще ми остане описанието на моста, чието рушене се наказва с депортиране в Австралия.

  7. 8 в първоначалния вариант /ete 06.11.2010 в 20:53

    липсва психовойната – топене на бисквитка в отсрещната чаша кафе, вземане на част от вестника, но без нито една разменена дума – все пак англичани, непредставени един на друг

  8. 9 Албена 07.12.2010 в 13:28

    Хиляди благодарности! Ще се препрочита Сьомгата🙂

    • 10 batpep 10.12.2010 в 15:22

      това е полезно да се прави периодично.

      нещо като да си миеш зъбите🙂

  9. 11 Емали 06.03.2011 в 18:12

    Пореден пост на който се изкефих – невероятни истории по адамски с неочакван край – а моят завършек на историята – непознатияг сладко си изяжда „самопочерпените“ бисквити , но незнайно откъде, ставайки изважда друга кутия може би по-вкусни бисквета и небрежно ги оставя на масата,,,,,,тръгвайки си с бавен , но поучителен кръгом! Лека вечер – след толкова празнични дни – успешна новомартенска седмица, през която ще заведеш женската част от семя на лек, въздушен купон!!!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2010
M T W T F S S
« Окт   Дек »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

дари живот!


%d bloggers like this: