защо

такива хора се раждат толкова рядко?

от тази порода само цимерман все още е жив, макар че и той вече чука на райските врати..

а други не се раждат

Advertisements

12 Responses to “защо”


  1. 1 astilar 24.11.2010 в 00:42

    Не, че се раждат рядко. Рядко оцеляват.

    • 2 batpep 24.11.2010 в 10:02

      има нещо такова, последният беше кърт кобейн.

      ама и рядко се раждат, все пак.

  2. 3 Светла (една от всичките) 24.11.2010 в 17:39

    Аз си имам цяла теория по въпроса. Лошото е, че при прословутото ми многословие, ще стане голям доклад, ако тръгна да я излагам системно.

    Основната идея обаче е, че сапиентността не е присъща на всички индивиди от нашия вид, гордо означил себе си с това качество. В рамките на този много млад вид действително разумните индивиди са извънредно редки – те са по-скоро изключение (едва ли не някакво уродство), отколкото правило. Не вярвам да са повече от 1 процент, даже това е доста оптимистична преценка. А за да се появи „такъв човек“, за какъвто иде реч в твоя пост, освен сапиентност е нужен още и талант – но и талантът сам по себе си е много рядко явление. В резултат явлението се наблюдава с обидно нищожна честота.

    И накрая – astilar е права, много малка част от тези много редки човешки представители оцеляват. Понеже популацията винаги се стреми да поддържа „печелившото“ средно ниво, в повечето сручаи намира как да се отърве от уродствата.

    Пак стана голям доклад, извинявам се.

    • 4 batpep 24.11.2010 в 22:16

      виж сега, сама не можеш да се извиниш, защото това е нон сенс. можем да те извиним ние, но това ще ти струва… подробности относно теорията ти 🙂

      шшегичкам се, прекрасно си го обяснила, благодаря за което 🙂

      апропо – наскоро си свалих филмчетата „космос“ на карл сейган – уникални серии, въпреки че са снимани преди десетилетия, горещо ги препоръчвам на всички, които имат в дома си подрастващи, пък и на тях самите!

      а господин сейгън е още един от примерите за редкостта и уязвимостта на сапиенса.

  3. 5 Светла (една от всичките) 24.11.2010 в 23:26

    Карл Сейгън ми е любим учител (хич не се чудя защо се появява в твоя отговор на моя коментар). Открих го късно, едва преди 20-ина години. Но му дължа много, понеже неговите книги туриха в някакъв що-годе ред собствените ми хаотични подозрения и прозрения. Пък и пише прекрасно, а аз съм лакома, ненаситна и страстна читателка.

  4. 6 batpep 25.11.2010 в 13:49

    забелязал съм, че интелигентните хора на нашата планета мислят сравнително еднакво, независимо в коя част на света се намират. в темпорално отношение е малко по-сложничко, защото едно е да си интелигентен човек през 16-ти век, друго през 21-ви, нали? но въпреки това насоките на изводите на интелигентните хора е приблизително един и същ, независимо от времето, пространството и стила на изразяване.

    което е много интересно, защото учените хора съвсем не са така. прословутото „академично дърляне“, което отнема по-голямата част от живота на учения, е до голяма степен неразбираемо за интелигентния, което от своя страна е твърде странно, тъй като призванието на интелигентния е да разбира и осмисля бързо, което означава и думата „интелектус“ на латински, всъщност.

    нещо разбира ли се изобщо? 🙂

    • 7 Светла (една от всичките) 26.11.2010 в 09:08

      Ъъъх, ми разбира се, аз поне го разбирам 🙂
      И на мен често ми се случва да ги надробя такива всевъзможни, та после като го прочета, да ми се догади – така се появяват прословутите ми големи доклади.
      Значи, по първия въпрос – “интелигентните хора на нашата планета мислят сравнително еднакво”. Със сигурност не мислят еднакво, но достигат до сходни заключения. Това, струва ми се, е нормално – като мислят върху едни и същи обективни явления, изводите им са близки по същество. А когато правят това в една и съща информационна среда (напр. общ период от време), могат независимо един от друг да получат съвсем еднакви резултати от интелектуалното си усилие, дори да изхождат от съвършено различни предпоставки.
      А втората ти теза – “учените хора съвсем не са така”, е толкова вярна, а ти си я изкривил, доразвивайки я. Далеч не всички учени са интелигентни. Сред тях важи същата твърде ниска честота на сапиентност, както и при останалите хора. Човек може да е извънредно образован, да знае невъобразимо количество факти – и да борави с тях като маймуна. И в тази общност (да допуснем една приблизителна аналогия с популацията на вида) важи същата тенденция да се отстраняват уродите, за да се поддържа средното ниво. Тя се изразява в “прословутото „академично дърляне“. Защото често подобен “учен”, наизустил цялата наука, но неспособен да осмисля явленията, а още по-малко – да роди дори една своя собствена мисъл, е амбициозен като сперматозоид. И драпа нагоре, а като додрапа до каква да е позиция, бърза да разчисти около себе си белите врани и черните овци и да се огради със себеподобни примати.
      Не е вярно, че това е “неразбираемо за интелигентния”. Ако интелигентен човек в науката по някаква причина се откъсне от работата си и се вгледа във вихрещите се наоколо ревности и гъзодерии (абсолютно убийствен бял шум за научната работа – както теоретична, така и експериментална), без друго всичко ще разбере. Но това няма да му послужи за нищо – нито в прякото му интелектуална активност, нито в “кариерното му развитие”. Интелигентният човек отлично знае, че “ако спориш с глупак…” (вж. шапката на блога си), а също така не е склонен да пилее ресурси в паранаучни дейности като академични съвети, формулиране на приоритетни направления, 3-5-7 годишни перспективи за развитие на проблемната група (секция, катедра, институт и т.н.), годишни отчети, издирване на цитати на собствените си статии, съставяне на всевъзможни списъци, отчети, справки, информационни карти и каквито се сетиш други бюрократични изстъпления. Затова дисциплинирано не забелязва академичното дърляне или просто си прави оглушки. Ако ли пък се прежали да се заеме и с ръководни функции отвъд собствените си студенти и докторанти, почти тутакси престава да се занимава пряко с науката си. Това е съдбата на всички велики учени, които са израсли в академичната си кариера над прост гладен асистент. И на не великите – също. Казано иначе – човекът спира да върви нагоре в интелектуално отношение; може обаче да продължи да се разраства нашироко – да разработва детайлите, приложенията, да популяризира постигнатото, да се опитва да го продаде, може също и да подбутва интелектуално нагоре някои свои питомци.
      Та така, БатПеп. Тръгнахме от Висоцки, Боб Дилан и чудото на големия талант, минахме през Сейгън и чудото на интелекта, а стигнахме до… поредния голям доклад на Светла.

  5. 8 batpep 26.11.2010 в 10:14

    хаха, ама на мене ми е приятно бе, човек 🙂

    иначе досега отдавна да съм те смърцафърцал, знае че не съм особено притеснителен в това отношение.

    но, както и предположих, при вчерашното си бързане не съм се изразил правилно, поради което ти не си ме разбрала правилно:

    идеята ми беше, че сапиентността има редица характеристики, като ние изброихме талант, интелигентност и образованост. аз плахо бих добавил и любознателност, която наистина е характерна не само за хората, но какво пък – то и интелигентността не е единствено човешко качество, нали?

    и съвсем не е задължително тези качества да се съчетават, напротив – реалността показва друго. познавам един невероятен музикант, който обаче е тъп като галош и абсолютно необразован. прадядо ми беше изключително любознателен човек, но не притежаваше нито едно от другите качества. за разлика от него синът му, моя чичо, е изключително интелигентен, но не притежава нито едно от другите качества. баща ми пък е щедро образован, без да притежава нито едно от останалите качества.

    в нАучните среди в огромна степен преобладава образоваността. най-редките качества на сапиенса пък са таланта и интелигентността. ето защо ми е странно поради что нАучните среди се пишат авангард, като те така са организирани, че всеки талант и интелектуалец бива потиснат и, в крайна сметка, изтикан от въпросните среди. или ако не е изтикан той или се е пропил безнадеждно, или се крие в дупката си и живее само със студентите си.

    освен това мисля, че интелектуално човек няма как да се развие. интелигентността е даденост, то е нещо като… зрението – или го имаш, или не. и за разлика от зрението за нея няма протези. един човек може да е по-интелигентен от друг, но самият той не може да стане по-интелигентен през времето. абсолютно същото важи и за таланта.

    ето защо в съвременен контекст бих превел глагола интелектус не като „разбирам“, а като „степен на способност за обработка на информация“, което е същото, но пък ме кара да се чувствам по-… ентелегентен, некакси 🙂

    • 9 Светла (една от всичките) 26.11.2010 в 13:03

      Ти сега какво – възползваш се от факта, че не ми се работи (не ми се мисли за това, което ми е работа, а още по-малко ми се вършат неизбежните безброй технически дейности в това, което ми е работа) и злоупотребяваш с мързела ми, като подстрекаваш недисциплинираната ми глава да действа встрани… 🙂

      “сапиентността има редица характеристики”: не знам, за мен разумността и изброените от теб други характеристики са си отделни качества. И ти самият по-долу изтъкваш същото. Човек може да е много способен в едно и да е абсолютен чук във всичко останало. Но също може да е несъмнено сапиентен и да няма никакви други дарби – значи възприема адекватно информацията, разбира връзките между нещата, предвижда развитието им, има чувство за хумор, може да формулира ясно въпрос или цел – и дотам. Доста тъжно, нали? Но разумността в своята цялост е задължителна предпоставка за всичко останало. И колкото повече от другите качества са съчетани с разумността, толкова по-ярък, но и по-рядък представител на човешкия вид се наблюдава. Освен това базовата да я наречем сапиентност може да подтикне притежателя си да развива някакви свои макар и скромни заложби до едно съвсем приемливо равнище.

      За извънчовешките интелигентност и разум мога да напиша не един, а стотина много големи доклада, затова сега ще се въздържа.

      За науката като авангард също няма да напиша, но ще споделя с теб малко лична информация. Поради понятни причини аз не мога да си позволя да си купувам толкова книги, колкото би ми се искало. Но понякога се разпищолвам и си подарявам по някоя книга. Така на пролетния книжен панаир се поглезих с една книга на Карл Сейгън, която не прочетох веднага, а като истински чревоугодник си я пазех за някой много специален момент, когато ще си я прочета с кеф (сиреч, наведнъж – значи би трябвало да имам поне едно денонощие без никакви ангажименти, понеже е около 500 страници). Обаче ти оня ден така уместно спомена Сейгън и аз просто не можах повече да се стърпя и я зачетох. Нищо че четенето ми ще е накъсано от други занимания. И вече я преполових, возейки се насам-натам с градския транспорт. Та тази книга ти я препоръчвам, тя е за науката – “Свят, населен с демони”, изд. “Бард”, 2009 г. И не, няма да намеря преводача, за да го удуша, че не си е направил справките и не си е изчел превода за правописни и печатни грешки. Но ще го мразя дълго, защото съм много злопаметна.

      И да, интелигентността, също като таланта, е вродена даденост и не може да се развива. Но човек може да се учи как да я употребява.

      А колкото до твоите сапиентност, интелигентност и доста дълъг списък от други качества – аз нямам никакви съмнения, че си ги имаш в значителни количества.

    • 10 batpep 26.11.2010 в 13:41

      хахаха – ееейй, добре че никой не чете толкова дълги коментари като нашите, иначе щеха да ни скъсат от бъзик как си се четкаме взаимно! 😀

  6. 11 Victor 28.11.2010 в 08:42

    Бъзик на голо си е чисто… 😀


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2010
П В С Ч П С Н
« Окт   Дек »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

дари живот!


%d bloggers like this: