малката фръцла от една седмица е при баба си, щото я тръшна оня гадния грип с температурата и нямаше как да си е при нас. днес най-сетне я взех и ето какво се случи:
с кака ви ния подготвяме масата за обяд. отново има сериозна драма, защото при баба си тя е навикнала да й слугуват, а при мене нещата са абсолютно по-различни и всеки си изпълнява задълженията, иначе остава гладен. през това време, обаче, по радиото кака ви марая кери нещо се пеняви и вие все едно я колят.
– тати, ще идеш ли да я намалиш тая, че много вика?
– рразбира се, тати! – връцва се фръцлата и тутакси намаля моминските врясъци на вкусното бъбрече.
въртя се аз из кухнята, приготвям храната, а нашата търчи напред-назад и влачи разни кукли и животни по масата, прави разстановки все едно театър ще гледаме.
– ния – повишавам глас аз – имаш си задължения! веднага махни тия животни оттука и сложи приборите, нареди чашите, ДЕЙСТВАЙ, МОМИЧЕ!!!
отговорът бе мигновен:
– тати! недей да викаш, защото ще те намаля и тебе!! точно така – ще те намаля!!!
😆 Всеки си намира майстора. 😉
друго си е да те признаят официално за равностоен конкурент на кака мария 🙂
С младите осторожно, batpep, не мой с рого оти…
Добре, че идеята заглушаване VS. намаляване още не й е ясна, иначе не ти завиждам. 😀
е, все пак тя е само на четири години 🙂
интересното тепърва предстои 🙂
знаете ли, да имаш дете в днешно време е изключително… вълнуващо. нещо като да скочиш от „аспаруховия мост“ с главата надолу без ластично въже.