Архив за юли, 2011

Заличаването на Българите

за първи път не зная как и откъде да започна…

… От десетилетия, да не кажа – почти столетие – ние, българите, се опитваме да се самозаличим като народност. Правим го с поведението си, с житейските си избори, с отношението си към самите нас. Правим го… методично. Това е някакъв уникален вид национален мазохизъм, който обаче не води до никакво удоволствие, не зная как бих могъл да го определя това нашето.

Надявам се да не изпадна в логорея, защото горчилката в душата ми е твърде голяма и дълбока и е много вероятно да стана скучен. Толкова е дълбока тая горчилка, че дори Премиерът Слънце вече не може да ме развесели с разсъжденията си на футболен запалянко. Ето защо просто ще разкажа нещо, което се случва и би трябвало всички ние да го виждаме. Изводите оставям на вас.

Аз всъщност съм един обикновен пич, малко нещо бохем, леко женкар, който застарява. Много обичам децата и чувствата са взаимни (стига въпросните деца да не са мои или поне да не ги гледам аз). Щях да си остана Пешко Хубавеца до сетния си дъх, но се случи така, че срещнах една жена, с която реших(ме), че бих(ме) могли да живеем заедно и да отгледаме собствени деца.

Запретнахме каквото там се запрята и се захванахме за работа. Оказа се, че поколението ни има сериозни репродуктивни проблеми (при нас, слава богу, не серозни), които не знам на какво се дължат, щото не съм специалист. Както и да е – на белия свят се появи малкото шопче Ния.

Ние сме бели българи, високо образовани, интелигентни, трудолюбиви. Работим в престижни фирми, получаваме прилични пари и живеем сравнително добре. Ние нямаме желание да раждаме в общите зали, където десетина циганки врещят като свинки на заколение и недоучили докторчета от каквито се сетите народности се опитват да ги изродят, поради което решихме да си платим за избор на екип – екипът беше на докторката, която следи жена ми от мома, детсевика.

500лв.

Жена ми, обаче, реши, че ще се чувства по-спокойна и ще роди по-лесно ако и аз присъствам на раждането. Това бе радост за мене, тъй като аз съм на мнение, че човек ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да присъства на важните за живота му моменти като раждане, сватба, смърт (тук може да ме допълвате). Присъствието на бащата при раждане се таксуваше със

100лв.

Епа ако искаш бе, да не те карам насила…

Интересното е, че ако искаш бащата да присъства на раждането, трябва да родиш във VIP зала, защото там раждаш сама, а не сред други раждащи жени, по които евентуално бащата да се загледа или не знам к`во. Ето защо присъствието на таткото се обвързва с наемането на VIP зала (която представлява малко помещение, облицовано с грозни и напукани плочки, в което всъщност има мивка, стол за раждане, табла с инструменти и лампа).

100лв.

Ето как преди почти пет години Ния се роди за около хиляда лева и ние не се разсърдихме много, защото заплатихме нещата, за които е нормално да се плаща – избор на лекар и отделно помещение за раждане. За парите, които харизах за присъствието на бащата, ще говоря след малко. Хиляда лева бяха страшно много пари за нас, но някак се справихме.


Минаха години и решихме да не оставяме Ния сама на тази земя (всички сме тленни, ако не знаете). Започнахме да сбираме парици за раждане и се захванахме – запретнахме каквото там се запрята и заработихме още-по-здраво от предния път. Оказа се, обаче, че репродуктивните проблеми не са намалели, напротив – станали са още по-тежки (за щастие – не при нас). Отделно се оказахме още по-дърти. Но както и да е.

През тези години се сменяха политици, управата на държавата ни стана уж по-мъжкарска и народна. Дойде Юнак Неземен, скръцна със зъби и рече – това плащане е кощунство, Аз ще го огранича.

Речено – сторено: след известно време се получи Указ, че повече от 350лв. за избор на екип болниците нямат право да взимат. Още на следващия ден обаче болниците вдигнаха таксите за присъствие на таткото (200лв.) и, съответно, VIP залата (150лв.). Общо – пак седемстотин лева. За отскок.

Е, рекохме си, отново ще кихнем едни илядо лева на болницата, но поне не е по-скъпо от предния път.

Да, ама не. От вчера има ново постановление, което разрешава на болниците да искат за избор на екип до

900лв.,

но присъствието на бащата не се намалява, остава си

200лв.,

както и съпътстващата VIP зала с нейните скромни

150лв.

Като сложиш таксите за това-онова и трето-пето (в болницата всичко се заплаща – тонове, кръвно, урини и т.н., щото болницата немала договор със здравната каса, а и не й пука, че сме пълно осигурени и всеки месец внасяме една камара пари в бюджета) отиваме къмто двата бона.

За да родим. Бяло българче. От нашия сой.

––––––––––––––––––––––––––-

Хора, не раждайте децата си в България, тя няма нужда от тях!

––––––––––––––––––––––––––-

В заключение ще кажа само три изречения.

Таксуването на присъствието на бащата при раждането на детето му освен че погазва каквито и да се сетиш човешки права, е и тотална малоумщина (размерът на таксата в случая е Най-малкото безумие).

Дори и да имахме желание и възможности за повече деца, никога нямаше да ги направим и отгледаме тук (не ви съветваме и вас).

Защото в тази ненормална държава нормално могат да живеят само ненормалните (за пореден път се питам – какво правим ние тука?!).


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юли 2011
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

дари живот!