Archive for the 'никаква' Category

Съсофиянците

отдавна не бях се отбивал тук, юуу…

е нищо де 🙂

писал съм и за селяните, и за гиздарите, но съсофиянците наскоро ги осмислих.

понеже защото е твърде сложно да опиша в няколко реда тези същества, ще се опитам да ги охарактеризирам първо:

1. съсофиянецът е живеещ отдавна в София. а може също и да е безценно чедо на хора, живеещи отдавна в София. или около София.

2. съсофиянецът е човекът, търпеливо изчакващ да му отвориш входната врата, докато на ръцете ти висят две тежки торби, съчетани с три малки деца наоколо

3. съсофиянецът е този, който гръмогласно се смее, когато почистваш кварталната градинка

4. съсофиянецът паркира колата си както му дойде (не зависи от пол, проверил съм).

5. съсофиянецът на светофар гледа да мине. не гледа какъв цвят му свети въпросният светофар.

6. съсофиянецът е интересен шофьор – от типа „бе то правилата са си правила, ама ти ЗАЩО ми се пречкаш, А“?

………………

мога още много да продължавам, но дано се включите и вие, защото аз съм … ами… уморен.

уважаеми съсофиянци 🙂

Шевицата

който тази вечер не беше в НДК и не се наслади на танцовия спектакъл „Шевицата“, спокойно може да се заапе за гъзо.
па ако не стига – да се качи на стол.
аз такъв спектакъл не съм виждал от 3-тия конгрес на БКП, дето Тато беше поканил Черненко ли беше, къв ли беше там съветски другар.
всички добре знаете страстта ми към концертите, но едва ли знаете за дълбоката ми любов към българския фолклор.
последно гледах спектакъла на трите големи професионални ансамбъла в същата тази зала 1 – „Пирин“, „Тракия“ и „Филип Кутев“. с цялото ми уважение към танцьорите, музикантите и хоровете – представиха ни едно вехто, излиняло нещо, което гледам и слушам вече повече от тридесет години.
а тази вечер…
спектакъла беше свеж и хрупкав като краставичка. режисурата беше с идея и мисъл, малко по тертипа на „лорд оф дъ денс“, ама то нема лошо.
филхармония „Пионер“ и хоровете бяха без забележка. е, чували сме и по-класни представяния, но не забравяйте – ТОВА СА ДЕЦА! страхотни, наистина 🙂
за танцьорите – аз съм смаян. и като знам с моята Ния какви драми бяха около този концерт, та се чудя – колко ли хиляди часове труд и грижи от страна на деца, ръководители и родители струва цялата тази красота?
щастлив съм, че бях там 🙂 ТАМ беше ИСТИНСКИЯТ ЕЛИТ на българската нация.
само… на прибиране като се сетих с каква презумпция наблягаме на чуждоезиковото обучение на децата ни..

Почивай в мир!

вчера най-страшното, което видях, не е младият инженер, който погребахме. дори не е младата вдовица и детенцето, които той не може да обгрижва вече.

всичко се корени в нелепото информационно табло. (надявам се да не знаете, че на Централни софийски гробища, точно над ритуалната зала има светлинно табло – същото като в КАТ – съответното лице и приемният му час). да оставим настрана омазаният червен килим, водещ към тленните останки и досадната лелка, която наратираше също толкова скучно, колкото и на сватбата ни.

зная, че не можем само да се раждаме, силата на Живота е в Смъртта. зная и че близките на Кермит са се постарали да направят най-доброто за изпращането му отвъд.

но моля – когато дойде моя ред недейте да мъчите мене и приятелите ми по този начин. не ми носете цветя – тогава те няма да ме радват. заровете останките ми в някоя долчинка, на майната си в чукарите – тогава ще зная, че сте отишли там, за да почетете паметта ми, не по задължение, по списък. и дори да не сте повече от един – все ми е тая.

почивай в мир, Жабок!
ние тука имаме още едно-друго да свършим – и пак ще сме заедно 🙂

първолаче

преди години никога не съм мислил, че това ще ми се случи. банално, ще речете.

аз не обичам деца. те те будят, когато най-сладко си спиш, настъпват те по най-болезнения мазол и вдигат врява. да оставим, че задават най-неочаквани въпроси и ако не отговориш релевантно – затапват те по най-жестокия начин. те са като хуните – унищожават това, което не им харесва.
утре моята малка Ния ще бъде първолаче. незная за нея доколко е тръпка, обаче баща й.. направоо…

никога не съм бил „послушно“ дете. не го искам и от нея.

но искам белИте, които ще прави, да ме вдъхновяват. след родителската среща искам да мога да кажа: ето това, дъще, аз немаше да мога да го измисля.

искам да ми задава въпроси, на които да мога да кажа – ами не знам, тати – ти ще трябва да отговориш.

и искам да ме запознае с гаджето си.

искам…

да си бъде Нията такава, каквато е 🙂

Лулата

Огромна чест и огромна отговорност ми изсипа една моя колега.

Подари ми лула.

Тя е супер жизнена, готина, позитивна. Но Случи се така, че мъжът, извинете – Мъжът в живота й умря. И я остави сама да се справя. С Живота, Вселената и Всичко останало.

Но Тя не престана да се усмихва и продължи напред.

А онзи ден ми подари лула.

Да поясня – от известно време не пуша, но припалвам лула. Имам си една мъничка, спортна – приятели ми я подариха. Открих красотата на непушенето, както и красотата на пушенето на ароматни тютюни, в приятни компании, когато му е времето. Не ме корете – пушенето си е отвратителен, смрадлив и нехигиеничен навик, но на мене си ми харесва, Какво?!

Та – дамата ми подари лулата на починалия си мъж. Видяла, че попушвам лули и решила… не зная какво точно е решила, попитайте си я нея. Много мислила и решила, че мъж като мене заслужава тази лула.

Разревахме се и взех, че я взех.

Тежка, луксозна, скъпа лула. Но мръсна.

До такава степен мръсна и задръстена, че от три дена я кисна в спиртове и други препарати – няма изчистване!

Но днес, след всичките усилия, успях да я припаля. Почистена и натъкмена – лулата е страхотна!

Благодаря ти, мила! Това, което вие не сте успели да постигнете ще го направим ние 🙂

Бунтът на Уморените

Пред нас управници –

потни, потънали в грях

и във дебели възглавници;

оядени от

вековната злоба

на роба.

А ний – уморени

от години безпътица

с усмивки и шеги –

не ни е до игри.

старческо

аз съм стар човек – бил съм на всички барикади в София. много ви обичам, приятели, и искам да споделя няколко неща с вас:

първо сваляхме Луканов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя.
вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото по това време повечето от моите прекрасни приятели свиха куфарите и заминаха през девет планини в десета, през девет морета в петнадесето. оставиха ме почти сам.

след това имаше време, когато целият народ си взе глътка въздух, защото държавата я управляваха десни партии.

после сваляхме Виденов и шайката му, бая бой ядохме тогава. причините са многобройни, ако искате мога да ги изредя. вие вероятно не ги помните тези времена, но аз помня. помня, защото времената на Луканов и Виденов убиха майка ми.

после дълги години плувахме в безвремие. уж нещо се случваше а всъщност нищо не се случваше.

а сега сме тръгнали да сваляме шайката на Станишев. бой никакъв не сме яли, поне засега.
причините ги знаете. и няма какво да помните.

но вие сте млади и не знаете. въодушевени от осъзнаването колко сме силни, очаровани от красивия ни протест, замяни от духовността, която струи от всички нас, вие не си давате сметка за един простичък факт:

КОМУНИСТ И ЦИГАНИН РАЗБИРАТ САМО ОТ ГЬОСТЕРИЦА. МАРИЗ. КЬОТЕК.

истината е, че само с красота, духовност и шеги няма да стане. те чакат времето да ни смачка – да ни писне да висим по площадите, да се сплескаме от жегите, да отидем на почивка, да се захванем със занемарените си проекти… да им опразним площадите, за да могат да продължават подмолните си, мръсни дела.

ако нашият мирен и красив протест постигне нещо – това ще е първият такъв протест в човешката история, който го е направил.

ще ми се да е така, но едва ли.


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юли 2017
П В С Ч П С Н
« Февр    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!