Archive for the 'шипков мармалад' Category

Дъ Бинокъло

Аз, понеже нали уж съм софиянец, обаче баба ми Петруна се залюбила с един балкански селянин, който войникувал тъдява, та по оноговашните обичаи отишла да живее в село Борима, ловешко.

Ако имате малки деца прекрасно знаете, че лятос се чудите къде да ги денете. При наличие на село и баба проблемът изглежда разрешен. Моя милост предпочиташе да скита из задните дворчета и кофите на пл. „Св. Неделя“, да спуска гумите на гадовете, да им чупи джамовете и т.н., ама кой ме пита – родителите ми отсъдиха: отиваш на село при баба си и това е!

Там обаче освен смърдящите животни, придружени с пълчища бълхи, които изпиваха кръвта ми до капка; момчетиите, които се чудеха дали ако ме фраснат няма да ги потроша от бой; гиздавите моми, които виждаха истински софиянец; и ужасяващите черни биволи, които изсираха такива огромни лайна по кълдъръма, че можех да се разхождам отгоре като позасъхнат..  както и да е. Там обаче в една къщурка, свряна под голям плевник, живееше дядо Кольо.

Дядо Кольо беше дете, ама поостаряло. Говорехме си с часове. Разреши ми да се търкалям и да скачам в плевника, показа ми пушката си и ходихме да стрелнем с нея. Ловихме жаби и после им ядохме бутчетата. Панирани. После видях змия и се ужасих, но той я хвана, умъртви я, накисна я в специална саламура, обели я и после я ядохме. Научи ме какво е левурда и квас. Аз пък му помагах да рине на животните и да ги храни. Цедяхме сирене от млякото на овцете, така и не посмях да ги издоя тогава. Лекувахме ги, слагахме им буци сол по стените да си ближат…

Дядо Кольо беше комарджия. Това го разбрах впоследствие, но факт. Обикаляше целия свят и се връщаше ту безмерно богат, ту без пукната стотинка. Дете. Помнеше всичко и ми разказваше с идеята нищо да не разбера. Само дето нещо се беше объркал – разбирах и помня всичко. До ден днешен. Както и да е.

На някаква игра дядо Кольо спечелил бинокъл. Руски Беркут, почти три кила, голям, едно от най-добрите произведения на руската оптика от времето, когато се опитваха да бъдат на върха. 10 кратно приближение, перфектна синхронизация на бикулярите.

Аз бях някъде на 8. Мама ми беше дала 5 лева да си имам за зорзаман. И тогава баба ми ме газира. Ама яко. Няма сега да разправям защо. Аз излязох от къщата, а там ме хвана дядо ми и ме нашари с китка коприва, щото не съм слушал баба си.

Изчаках да се приберат вътре да се разправят, отидох да кажа на дядо Кольо, че си тръгвам. Той ме прегърна и ми подари руския Беркут. Прегърна ме и ми пожела на добър път. Даде ми и десет лева, да си имам.

Отидох на мегдана и зачаках автобуса за София.

…………………………………………………………………………………………

Много години минаха. Дъ Бинокъла се нагледа на много неща.

А ТИЯ ГОВЕДА ВЪВ ВИЕНА МИ ГО ВЗЕХА, ЩОТО БИЛ МНОГО ГОЛЯМ!!!

Никога няма да им го простя.

 

Advertisements

преди години..

преди толкова много години.. седяхме с Дедо в задния двор и се чудехме кой какво да напише на ученическата си чанта.

– аз на моята ще напиша PINK FLOYD – заявих.
– и стена ще нарисувам!

– е, тогава аз ще напиша E.L.O. на моята – рече Дедо.
– и нищо няма да рисувам.

аз стена не нарисувах тогава, понеже нищо никога не съм могъл да нарисувам. Дедо, който е страхотен художник още откак се е родил, също нищо не нарисува, но после изрисува цяла тетрадка с някакви същества, лайноядци ги нарекохме, която аз изгубих някъде из бурите на живота. рисуваше и ноо яки цицорести мадами по чиновете, обаче даскалите ни хванаха и трябваше да ги изтрием всичките.

ей такива некви 🙂

вълче време

едва ли е необходимо да разправям колко хубав беше концертът снощи – ФСБ винаги са правили страхотни концерти. но и този път бях впечатлен – музикантът се казва Румен Бояджиев – син и е вероятно най-якият (във всички смислове) млад барабанист под това старо Слънце.

безгрешен. мъжкар. Музикант.

пиша това с дълбока благодарност към късмета ми (в лицето на любимото Зи Радио), който ме обдари с два гратиса, поради което Ния успя да заспи на първия си рок концерт, а Вуйчето втвърди убеждението си, че е дърт 🙂

а който не дойде – нали си знае..

КИКИМОРА

след снощния концерт и след като преспах – вече със сигурност мога да кажа:

„Кикимора“ са най-добрата българска, па и не само, рок група!

гледах/слушах ги под лупа/стетоскоп, благодарение на слабата посещаемост можах да ги наблюдавам буквално от 5 метра и – представяте ли си?! – дори АЗ (пепи мрънкалото) не намерих слабо място в изпълнението им. е, вокалът по едно време забрави текста малко, ама карай, името си нали помни 🙂

КИКИМОРА

китари – без забележки. и лийд, и ритъм, и бас. пък и рядкост е да видиш рок басист да забива с пръсти, без да звучи фънки.
вокали – без забележки. също рядкост. е, по едно време си забрави текста, но какво пък – ако знаете аз колко по-значими неща забравям.. :))
клавири – без забележки. въпреки невръстната му възраст арпежите на това момче направо ми завъртяха главата!
дръм – в България, пък и не само – еми НЯМА ТАКЪВ БАРАБАНИСТ! а който има забележки към него спокойно и бавно може да си ги завре в.

Преди години,

некъде деведесе и трета-четвърта, все още бях студент и припечелвах като портиерче в Студентския дом, срещу Парламата дето е. По онова време на тавана на сградата се помещаваше студиото на култовото радио „Тангра“. Една вечер, преди да почна да заключвам, минава Пеци (Гюзелев) и вика:

– Адаш, ти ше ходиш ли на концерта?

– Къв концерт бе, нищо не знам.

– Ми Кръпката е домъкнал едни юнаци, след малко ще къртят театралния салон.

Бря!

Мотая се аз напред-назад из сградата, обаче ме чопли – ключовете от ложата на салона са ми в джобовете, пък аз се прая на некъф, дето не съм.

Изпозаключих там квото трябва, па отидох до едно дюкянче на „Шишман“, зех три бирки и пак се върнах в портиерската будка. Изпих едната бирка, потънал в размисъл. Ако някой ме хванеше да правя това, което мислех да направя – директно щяха да ме уволнят. След което взех другите две бирки в ръка, взех и ключовете и отворих вратата на ложите на театралния салон.

Тогава станах свидетел на ето това:

http://www.youtube.com/watch?v=hrP1s-M-uUU

А после си е*а мамата и в сешъна се включиха и Кръпката и Еко, и Пепи, и Владо Хармониката…

… и аз си танцувах сам в тъмнината, а животът ми се променяше.

Тогава обяви за този сешън нямаше. И ако не беце Пеци – аз никога нямаше да съм същия.

Да спрем тая АКТА!

Знам, че звукозаписните компании страдат от свободния обмен в интернет, обаче мене па ме бОли гъзо за тях. Самите музиканти не страдат кой знае колко от това, по-умните отдавна се ориентираха и концертират, и издават албуми, и си трупат кинти, дреме им.

Това, което АКТА може да направи по отношение на правата на творците е да ни спре обявите за техните изяви, нищо повече.

Всички тези кърлежи искат ние да не присъстваме на това:

http://www.youtube.com/watch?v=GUvP6OY4TAk

а да купуваме произведеното от тях това:

http://www.youtube.com/watch?v=mzX0rhF8buo

Искат да ни отнемат правото да мислим. Да преценяваме и да избираме.

Аз лично не съм щастлив от това.

ФАКТА!

скараха ми се,

че нищо не съм бил пишел напоследък. има нещо вярно, но разберете – твърде зает съм. нията е една малка жена, в чието полезрение има един мъж, който трябва да бъде изцеден. до дупка. на този етап това съм аз.

малкият боян, от своя страна, цеди майка си. тя, обаче, си го връща тъпкано – на мъжа си, естествено. на този етап това отново съм аз 🙂

ето защо реших да спра да гриза сухите жили и труповете на полу-боговете от близкото и по-далечно минало и да обърна повечко внимание на съвременната музика.

и да видите само какви страхотни неща си намерих!

ето тук например – едно любовно:

http://www.youtube.com/watch?v=VurhzANQ_B0

пък тука – една баладка, супер е 🙂

(при баладката е добре да подгреете тонколонките 😉

СТРАХОТНИ!

(да ме подсетите после да ви разпраям за циганите, бриджит бардо, мечките и нашето семейство)

и пух в софия

аз сега ще правя 42 години под слънцето. мама казваше, че първият концерт, на който абсолютно съзнателно съм се изкефил, е когато съм бил тригодишен. оттогава на колко концерти съм присъствал и по кои краища на света са били те – не водя статистика, а и тези неща едва ли имат значение за това, което сега ще кажа:

тази вечер за първи път в живота си присъствах на чудо, което не бях виждал – гигантско струпване на изключително качествена Музика в твърде малко време и пространство. по едно време ми се стори, че зала 1 ще имплодира и ще се превърне в музикална черна дупка, която ще  ни погълне всички безвъзвратно.

освен това, ако щете вярвайте, но за първи път в живота си аз нямам никакви забележки към нищо и никого. организацията, озвучаването, сценографията – всичко, повтарям – ВСИЧКО беше на изключително високо ниво.

а изпълнителите… И Пух ми показаха за сетен път, че шестдесетгодишният музикант не е дърт. Шестдесет годишният музикант е точно в апогея си, когато е истински Музикант и Творец. уникални чичаци, не бяха истински просто..

но в концерта имаше и други изпълнители – младият барабанист, който се представи на много високо равнище, кийбордистът, с когото групата отдавна партнира и който всъщност прави оркестрациите, както и

ОРКЕСТЪРЪТ НА КЛАСИК ФМ.  тези, които ме познават знаят, че сприхавия шоп през целото време е гледал през бинокъло и е слухтял да чуе издънка.

е немаше.  СТРАХОТНИ!

за пуховете нищо няма да казвам, защото не съм достоен. щастлив съм, че можах да видя колко са истнски 🙂

ОЩЕ един от неВероятните подаръци, които Сънцето ми прави непрекъснато – БЛАГОДАРЯ, СЪНЦЕ *-:

пък вие си се сещате вече – ако некой не е дошъл на тоя кончерт, защото са му се досвидяли некви си четиреесе-педесе лева, аре сега да ги вземе тия четиреесе-педесе лева и да си ги завре налисизнаетекъде.

отивам да ми гърмят хармонии в главата 🙂


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

дари живот!

Advertisements