Archive Page 2

***

днес бях на рожден ден при баща ми и не се скарахме.

или той е помъдрял, или аз съм остарял.

вълче време

едва ли е необходимо да разправям колко хубав беше концертът снощи – ФСБ винаги са правили страхотни концерти. но и този път бях впечатлен – музикантът се казва Румен Бояджиев – син и е вероятно най-якият (във всички смислове) млад барабанист под това старо Слънце.

безгрешен. мъжкар. Музикант.

пиша това с дълбока благодарност към късмета ми (в лицето на любимото Зи Радио), който ме обдари с два гратиса, поради което Ния успя да заспи на първия си рок концерт, а Вуйчето втвърди убеждението си, че е дърт 🙂

а който не дойде – нали си знае..

ФСБ

тези хора вместо да се правят на мъченици и с поза да си качват показно албумите в интернет, да бяха издали едно читаво DVD с този прекрасен концерт (след като, обвити във величие, направиха само три); лично аз щях да закупя двадесетина диска и да ги разпратя на приятели по света:

лекарство

с това четиво се обогатих благодарение на ан. оставих го почти автентично, само пипнах тук-там, предимно пунктоацията 🙂

__________________________________________________________________________________

ШЕДЬОВЪР, СЪТВОРЕН ОТ АНОНИМЕН ГЕНИЙ

***

Понеже на скоро за пореден път ми биха шута, та се сетих за един по-отдавнашен подобен случай.

­­­­­­­­­***

Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост – вече старо куче в аскера. С какъв акъл военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен. Или не са забелязали налудничавия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил техникум има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно, дори за целта да ми се наложи да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент, обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми – същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблемът беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чекии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук…”. Здрава женска логика, която ми се стовари като саксия с бегония върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата (ака – редник Петков). Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед на надзирател в Централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара оттам всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода (дявол го знае откъде се пръкна в събота) но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията, стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане за архитектурните форми. Явно някой беше вменил в дълг на строителите в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и, също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме, изчака ме да повърна и ме прибра обратно. Но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата; и той – Пецата – да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата, чинно спазвайки субординацията, прие задачата като заповед от висшестоящ и се зае с изпълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си – който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет включва и телепорт.
Семейство Петкови качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнаха да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейния речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам” се намираше някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект на „Каменица” Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора (оказа се все пак, че най-едрият член на семейството е не бащата, а сестрата на Пецата). Проблемът ми беше подложен на обсъждане, диагнозата изяснена и лечението – одобрено: накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече погледа ми беше започнал лека-полека да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Цялата публикация ‘лекарство’

КИКИМОРА

след снощния концерт и след като преспах – вече със сигурност мога да кажа:

„Кикимора“ са най-добрата българска, па и не само, рок група!

гледах/слушах ги под лупа/стетоскоп, благодарение на слабата посещаемост можах да ги наблюдавам буквално от 5 метра и – представяте ли си?! – дори АЗ (пепи мрънкалото) не намерих слабо място в изпълнението им. е, вокалът по едно време забрави текста малко, ама карай, името си нали помни 🙂

КИКИМОРА

китари – без забележки. и лийд, и ритъм, и бас. пък и рядкост е да видиш рок басист да забива с пръсти, без да звучи фънки.
вокали – без забележки. също рядкост. е, по едно време си забрави текста, но какво пък – ако знаете аз колко по-значими неща забравям.. :))
клавири – без забележки. въпреки невръстната му възраст арпежите на това момче направо ми завъртяха главата!
дръм – в България, пък и не само – еми НЯМА ТАКЪВ БАРАБАНИСТ! а който има забележки към него спокойно и бавно може да си ги завре в.

f`acta

Светът констатира, че днес София е най-активната в протестите си срещу съглашението АКТА.

Рой тъпунгери тутакси извадиха отнякъде заключение, че това е така, щото ние, ръйши, най-много крадем от нетя.

Сега – аз нямам намерение да ви обяснявам кой колко краде в нетя, нито пък доколко ми се занимава с тъпунгери. Ще кажа само защо ние сме най-активни в цяла Европа. А причините са главно две:

Първо: ние прекрасно знаем и все още помним какво е да тънеш в информационно затъмнение и да знаеш само това, което Те ти позволят да знаеш.

и

Второ: ние твърде ясно виждаме стойността на нашите т.нар. „медии“, които освен да лижат гъзове и да връткат свирки – друго едва ли могат.

За нас интернет е ЕДИНСТВЕНАТА сравнително нормална медия. Да, лъжлива донякъде, да – противоречива, да – по няколко източника трябва да се проверят, за да разбереш какво става – НО ЕДИНСТВЕНАТА.

А  Те сега искат да ни отнемат това право под предтекст, че крадем неща, които всъщност сме използвали още преди десетилетия и много отдавна сме изхвърлили…

Преди години,

некъде деведесе и трета-четвърта, все още бях студент и припечелвах като портиерче в Студентския дом, срещу Парламата дето е. По онова време на тавана на сградата се помещаваше студиото на култовото радио „Тангра“. Една вечер, преди да почна да заключвам, минава Пеци (Гюзелев) и вика:

– Адаш, ти ше ходиш ли на концерта?

– Къв концерт бе, нищо не знам.

– Ми Кръпката е домъкнал едни юнаци, след малко ще къртят театралния салон.

Бря!

Мотая се аз напред-назад из сградата, обаче ме чопли – ключовете от ложата на салона са ми в джобовете, пък аз се прая на некъф, дето не съм.

Изпозаключих там квото трябва, па отидох до едно дюкянче на „Шишман“, зех три бирки и пак се върнах в портиерската будка. Изпих едната бирка, потънал в размисъл. Ако някой ме хванеше да правя това, което мислех да направя – директно щяха да ме уволнят. След което взех другите две бирки в ръка, взех и ключовете и отворих вратата на ложите на театралния салон.

Тогава станах свидетел на ето това:

http://www.youtube.com/watch?v=hrP1s-M-uUU

А после си е*а мамата и в сешъна се включиха и Кръпката и Еко, и Пепи, и Владо Хармониката…

… и аз си танцувах сам в тъмнината, а животът ми се променяше.

Тогава обяви за този сешън нямаше. И ако не беце Пеци – аз никога нямаше да съм същия.

Да спрем тая АКТА!

Знам, че звукозаписните компании страдат от свободния обмен в интернет, обаче мене па ме бОли гъзо за тях. Самите музиканти не страдат кой знае колко от това, по-умните отдавна се ориентираха и концертират, и издават албуми, и си трупат кинти, дреме им.

Това, което АКТА може да направи по отношение на правата на творците е да ни спре обявите за техните изяви, нищо повече.

Всички тези кърлежи искат ние да не присъстваме на това:

http://www.youtube.com/watch?v=GUvP6OY4TAk

а да купуваме произведеното от тях това:

http://www.youtube.com/watch?v=mzX0rhF8buo

Искат да ни отнемат правото да мислим. Да преценяваме и да избираме.

Аз лично не съм щастлив от това.

ФАКТА!

не мога да му отрека едно на славчо –

мое да е простак, мое да е селяндур, мое да се осра покрай имането, обаче нема-нема – па изкара нещо наистина яко.

той поне създава.

ей го тука новото:

http://vbox7.com/play:ed550c1112

в полите на витоша

а зимъска мое да се случват и ей таквиа работи (разказ в картинки):

тука оставихме багажа

чистият софийски въздух при минус пет води до...

чистият софийски въздух води до...

чистият софийски въздух води до...

чистият софийски въздух води до...

чистият софийски въздух води до...

НЯМА такъв кеф, който да се сравни със сбирането на стари апапи, готини маци и интелигентни, възпитани, високообразовани и… ДИВИ деца  🙂

пп.

ох, замалко да забравя Каро 🙂

скараха ми се,

че нищо не съм бил пишел напоследък. има нещо вярно, но разберете – твърде зает съм. нията е една малка жена, в чието полезрение има един мъж, който трябва да бъде изцеден. до дупка. на този етап това съм аз.

малкият боян, от своя страна, цеди майка си. тя, обаче, си го връща тъпкано – на мъжа си, естествено. на този етап това отново съм аз 🙂

ето защо реших да спра да гриза сухите жили и труповете на полу-боговете от близкото и по-далечно минало и да обърна повечко внимание на съвременната музика.

и да видите само какви страхотни неща си намерих!

ето тук например – едно любовно:

http://www.youtube.com/watch?v=VurhzANQ_B0

пък тука – една баладка, супер е 🙂

(при баладката е добре да подгреете тонколонките 😉

СТРАХОТНИ!

(да ме подсетите после да ви разпраям за циганите, бриджит бардо, мечките и нашето семейство)


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

април 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

дари живот!