проницанието на фена

трябва да призная, че от футбол се интересувам точно толкова, колкото и от ядрена физика. даже по-малко 🙂 всъщност съм присъствал на футболни мачове два пъти в близо 40-годишния си живот – веднъж ме замъкнаха като дете на левски-славия и още веднъж на онзи паметен сблъсък българия-германия, дето от 0:2 ги обърнахме 3:2. всъщност това може и да не се брои, щото то тогава валеше дъжд, швабата ни мачкаше яката и реших, че аз съм каръка; та на полувремето взех такси и си се прибрах, за да догледам мача в значително по-приятната атмосфера на родния дом, потната чаша и верните приятели.

едно време

дъртите живеели със спомени, а младите – наистина. та нали съм си дърт, да ви разкажа.

преди поне триста години ние с един дедо (дедо всъщност се казва ники, израстнахме заедно), дето сега е в лондон и си има собствена киностудия (и пърди дебело 🙂 ) бяхме аутсайдери. в смисъл, че по купоните се слушаше цици кеч, саманта фокс и н`ам си кви още цицоранки. и некви бледи гейове от типа на модърн толкинг и такива разни. от друга страна се въртяха подобни, само дето пееха на српски. цеца величкович, весна змиянац, лепа брена.. а най-велик беше здравко незнамкакъвски.

красота

вчера минах през южния да видя как върви концерта „цвете за гошо“. вървеше зле, в смисъл че валеше дъжд и старичките озвучителни системи изгоряха, та почти не видях концерт. обаче имаше страшно много млади хора, бира и усмивки. децата си тананикаха рокендрол, льокаха бирка и се целуваха. а това, че вали… ами май изобщо не го забелязваха 🙂

та искам да ги поздравя с едно парче, под чиито звуци аз лично съм издухал поне 50 кила сополи.

само така, деца!