дзен

последните изцепки на цвъ цвъ и буболино директно ме халосаха с онзи специфичен спазъм, който води до неминуемо облекчение в хладното величие на порцелановия мавзолей. където пък стигнах до духовен оргазъм, запознавайки се с част от творчеството на колегата иван стамболов. а после се сетих за виктор и ми стана някак тъжно.

ето защо си отворих една биричка.

ния и подредбата на нещата

– татии, ето слагам си очилата в коридора тука, да не се чудите утре къде съм ги сложила.

– що пък да се чудим?

– ми щото вие все се чудите нещо – къде ли сте си оставили телефоните, кога сте платили нещо, платили ли сте изобщо нещо, какво – що…

ния и аксел

вчера някой беше дал линк към това парче

и тъкмо надянах слушалките и започнах да се клатушкам кака ви ния се шмугна до мене, взе мониторната слушалка, набута си я в ухото и започна да куфее.

– е кво толко странно има – ще речете – тя крушата рядко пада по-далеч от дървото.

еми странното е, че ния припяваше с аксел и знаеше целия припев, както и немалка част от текста. и артикулираше съвсем правилно – ама няма шега, няма майтап.

вижте сега – аз много харесвам „гънс“, те са създатели на едни от най-великите парчета на десетилетието, а специално на цимермановата балада са най-добрите изпълнители. и въпреки това едва ли бих ги нарекъл своя любима група. подобно е положението и при най-близките ни приятели. също така мога и тържествено да се закълна, че не съм учил детето си на прекрасния текст на тази балада. еми тогава откъде ли това четиригодишно лапе може така добре да познава въпросния текст?!

доста мислих, но така или иначе всички следи водят към детската градина и най-вече към учителката по английски, чието име (за мой срам) не зная. а може като нищо и госпожата стамова да има пръст в туй богоугодно дело.

хвала! хвала на такъви учители!!!

(само дано не забравя да им купя по едно цвете някой път 🙂

свет – широк, `ора – тесни

всичко започна оттам, че кака ви йели ме халоса с няква извратена чалга тъкмо по времето, когато се наслаждавах на разнообразни песни, създадени от най-различни еврейски и индиански групи по света. империята отвърна на удара с още по-гадна чалга, а каката реши да ме тушира с една песен на сибиряците:

каката, обаче, не ме познава. джъст интернет, нищо лично, дори до презервативи не сме стигнали, детсевика. без да подозира въпросната кака хвърли семенце точно където не требваше (или требваше, то въпрос на гледна точка).

отдавна си мисля, че човекът като такъв е съвършената биомашина. в човека има всичко – и бате шварци, и брус ли, и мерилин монро, и ван гог, и моцарт дори. просто различните неща излизат наяве при различни обстоятелства, често съпроводени от странното чувство за хумор на Създателя. ей го жан-пол белмондо, да речем.

както и да е – аз се запалих по чудното пеещосвирещо представяне на дивите хора от изтока – монголи, китайци, ескимоси.

тези хора буквално пеят на два гласа, докато си акомпанират с различни инструменти, дори и духови. човеци оркестри, детсевика.

ето този бард го прави така:

а тоз юнак – иначе:

а има и свръх-специалисти:

ако спечеля някви милиони от тотото или от другаде – не ме търсете да ме обирате. няма да ме намерите просто – ще бъда някъде по света, за да слушам и гледам как хората..

.. пеят.

вальо зарезан

честит празник, колеги!

който има млади лозички – нек ги зареже, та нАпролет да напъпят и лятос плод да налеят!

а който има не чак толкоз млади лозички, които вече са дали своя плод – нек напълни чашите с вино, нек нареже еленското филе и тури буца сирене на софрата, па нек коленичи, нек цалуне лозата си и й благодари за изобилието, с което го е обдарила!!!

НАЗДРАВЕ!

силата на звука

малката фръцла от една седмица е при баба си, щото я тръшна оня гадния грип с температурата и нямаше как да си е при нас. днес най-сетне я взех и ето какво се случи:

с кака ви ния подготвяме масата за обяд. отново има сериозна драма, защото при баба си тя е навикнала да й слугуват, а при мене нещата са абсолютно по-различни и всеки си изпълнява задълженията, иначе остава гладен. през това време, обаче, по радиото кака ви марая кери нещо се пеняви и вие все едно я колят.
– тати, ще идеш ли да я намалиш тая, че много вика?
– рразбира се, тати! – връцва се фръцлата и тутакси намаля моминските врясъци на вкусното бъбрече.

въртя се аз из кухнята, приготвям храната, а нашата търчи напред-назад и влачи разни кукли и животни по масата, прави разстановки все едно театър ще гледаме.

– ния – повишавам глас аз – имаш си задължения! веднага махни тия животни оттука и сложи приборите, нареди чашите, ДЕЙСТВАЙ, МОМИЧЕ!!!

отговорът бе мигновен:

– тати! недей да викаш, защото ще те намаля и тебе!! точно така – ще те намаля!!!

човекът с лице като сплута круша и прическа като ритана зелка

ирландецът, който обичаше блууз, се оттегли от активна дейност, детсевика.

този човек аз няма да го запомня нито покрай „тин лизи“, нито покрай „скид роу“, нито покрай нищо. ще го запомня ето така:

пп
прави ми впечатление, че Смърт напоследък доста често навестява любимците ми. което е нормално – часовниците ни си текат, при това от доста време 🙂

бройки

пърбороих се неска, по кампиторо.

писах са цинганин, черен, педерас, от многолюдно, бедно и малтретирано семейство на зороастрийци (аба ний сма поклонници на Боха Ахура Мазда с Върховен И Ненадминат Пророк Зороастър (нециганите му викат Заратустра) ).

и е го – сега чекам. скоро ще требва да ми отпуснат още помощи, щото нали освен безработен съм и педерас и требва да си намера еша, а то при нас става по-трудно и си требе помош. ше чекам да ми построят къща с европейското пари, дет са отпуснати за такъви като мени. бездруго пари за ток, вода и данъци нивга не съм давал, сега само некой нещо да каже – веданага се оплакъвам в страсбург, щото тиа ми накърняват религиозните права. еле па ако ме затворат защо карадем жица – че ги скъсам!

и само нещо да не стане като ората – другио пат нема да гласувам ПРАВИЛНО!!!

„жениите, жениите – ах! – ангели са теее…

… и чеесто с мъжете си играа-ят!“ 🙂

ох, сърби ме и още преди да е настъпил „дамският“ месец ми се ще да го отбележим с най-гламавите, най-чаровни, най-топли, най-меки, най-красиви, най-проклети, най-врещящи, най-злобни… и изобщо – най-женствени песни 🙂

тъй като ще говорим за жени – правила тук няма. има само едно право – правото на по-силния. така, както Те го разбират.

аз, като виден познавач или – по-скоро – изследовател на този биологичен вид, ще започна със следното: