Кому е нужно? (за здравната каса, с извинение)

Нека си представим едно средностатистическо българско семейство. С бял цвят на кожата. Представихте ли си? А така.

Сега: противно на повечето средностатистически семейства това точно си плаща всичко, което има да плаща на  държавата – данъци в пълен размер, билети за градскио транспорт, здравни осигуровки и т.н. Така.

Семейството има едно дете, щото от плащане на данъци и осигуровки за две нема паре. Така. Въпросното дете има нужда от операция – трябва да му се махне третата сливица, защото създава здравни проблеми и хич не е на добре. Голема работа, ще кажете.

Вярно, не е кой знае колко голема. Семейството, което е напълно здравно осигурено върху пълния размер на работните си заплати, заплаща допълнително некви си стотина лева за прегледи и изследвания на въпросното дете, за да може да бъде хоспитализирано. В болницата плаща още стотина лева – за избор на лекар и едно-друго, щото не иска някой студент да кълца в гърлото на детето им. Дотук двестатина лева, при това напълно доброволно. Не е кой знае какво. Така.

9

Наскоро прочетох тази статия:

Баси, представяте ли си?!

8

За магистралите, директно

От Весел Цанков

Като водещ на публицистичното предаване „Право ти, куме, в църните очи“ аз задавам директни въпроси. Затова като викнах да ми се яви за интервю Петров от министерството на магистралите, аз му казах директно в ефир:

– Говори, Петров!

– Какво да ви кажа? – отърка се, образно казано, в крачола ми той.

– Какво става с магистралите у нас? – поставих проблема ребром.

– У нас усилено се строят магистрали – заяви той.

– Така ли? – казах и подметнах коварно: – А защо не ги виждаме?

– Поради особеностите на строителството на магистрали в България.

– И как се строят магистрали в България? – подхванах го директно.

уморрено

Кака ви Ния още не знае значението на идиома „писна ми“. Ето защо когато й писне, тя казва „ма.. тати – изморррих сее!“ (много обича да произнася „р“, гордост голяма 🙂 )  Обикновено това се случва на дълъг път и когато не ще да спи, и въпреки че е уморена, иска да слухти.

Оная вечер сме я паркирали на дивана – нахранена и с измити зъби (тя не може да понася да ляга с „мрръсните зъби“, даже лягане без да мием зъбите при нас е наказание), да спи. Тя обаче не ще да спи и се върти като пумпал, слухти какво си говорим с мама и с премрежен поглед се опитва да зяпа телевизия.

– Ния! Обръщай се на другата страна и заспивай!! – по едно време не издържа мамка й.

– Ох, мамо, вече ми е уморрено на дрругата стррана!! – изпъшква диването, обръщайки се все пак 😆

едвам се сдържах да не прихна!

новите „юръп“

Помните ли ги тия скандинавски момчурляци, които преди години разтъсиха класациите? „Дъ файнъл каунтдаун“, „Кери“ и т.н.? Дето направиха фурор за кратко и после се изпозатриха?

Е , явно са били заети да порастнат. Новият им албум „Last look at Eden“ е… айде, от мен да мине – много добър.

Който ме познава знае, че това е един твърде ласкав отзив за пикливци, които дори още не са доказали, че могат да съществуват повече от двадесет години.

Мек, красив метъл със скандинавско звучене, приятно подплътен от (както твърдят злите езици) истински симфоничен оркестър. Прилична композиция, перфектно изпълнение. На места опити за по-твърдичък звук от типа на Пърпъл – естествено неуспешни, но все пак.

Всеки ценител на рока би трябвало поне да чуе този албум!

Децата на Живота

В началото децата са съвършени и чисти, защото майчината утроба ги изхвърля голи и необременени.

И който успее да умре като дете – гол, изхвърлен и необременен, значи е успял да се опази от страшните зарази на обществото ни.

баладите

Лично аз не съм им голям фен, но не мога да отрека, че има страхотни неща дори в този жанр. Невероятно попадение в този аспект е тази публикация, поклон пред неговия/та автор/ка за положения труд. Горещо препоръчвам тази статия на хората, които не владеят езици. И нека тези, които владеят, да не се мръщят – преводите може да не са върха на преводаческото изкуство, но пък и повечето от текстове не са върха на поетиката, така че …  🙂

Приятно слушане/четене 🙂

пп

само не разбрах що нема превод на „бел мерцедес ме преследва в полето“, която според едни авери е невероятна любовна балада, обаче яз нещо не моем да й схванем тексто

7

Олимпийци
От Калин Донков

Ангел П. ни развесели с коментара на дядо си покрай избора на Рио де Жанейро за град на по-следващата олимпиада. „Голяма е часовата разлика – угрижил се дядо Славчо. – Ще трябва да я гледаме тази олимпиада по нощите.“ Дядовият Славчов кахър не би извиквал усмивка, ако не бяха две съществени числа. Олимпиадата в Рио ще е през 2016-а, а самият дядо Славчо тези дни навършва 93. И притеснението му изглежда малко… е, как да го кажем… преждевременно. Но никой не може да си позволи да го утешава, че върху него това неудобство може би просто няма да се разпростира. На тази възраст всеки намек за преходност е крайно нетактичен. И като се усмихват, в такива случаи околните обръщат лица настрани.

Търговски неволи

Разговор край барбекюто:

… е нема, бате, реших да спра калимерата с тия манафи, дееба и чужденците. От десет години им продавам скъпите боклуци, копам като идиот на пазара, а далавера никаква. Е, не е чак никаква, ама не ме кефи. Начи – тия ми дължат едни пари по фактура и аз им викам – аре бе, къде са ми парите?! Оня ми се пули като жаба и вика – е хубаво де, ти нали имаш наша стока при тебе, даже за повече пари. Начи праиме така – прифащаме си нашето задължение и остава да ни платиш само сто хиляди. Викам – ский сега, аре вие да си ми дадете парите, па си зимайте стоката, хич не ми е изтрябвала, бездруго само магазинаж й плащам. А оня – ее, ма тя така и така вече е при тебее, кво да я лангъркаме напред-назаад, ми то и ние не я щем, щото то тва са стари модели, ти нали затова си ги избра, щото са с по-тънка ценаа, дрън-дрън.

Абе ти разбираш ли – се едно да тръгна да се развеждам и жената не само че не ще да си събере парцалите и да се маха, ми и да иска да й ги плащам, ебаси!

6

Има безплатен обед
От Димитри Иванов

Жени Божилова и Николай Хайтов живееха на улица „Латинка“ на стотина крачки от нас и аз през вечер киснех у тях, понеже с Жени превеждахме книгите на Гор Видал и редактирахме преводите на другите преводачи на Видал. На по-долния етаж живееха Андрей Луканов и жена му Лили. Луканов донесе бутилка водка, в която пуснал лимонова кора и Лили каза, че това той го бил научил, когато следвал в Москва, а Луканов каза, че така водката ставала по-пивка. Аз се надявах да науча от него нещо по-важно, понеже в България назряваха промени, но разговорите ни не стигаха по-далеч от лимоновата обелка и защо когато Николай Хайтов стъкне огън, камината бумти, а когато аз – едва тлее.

Луканов спомена „Supply side economics“ и „There is no free lunch“. Свързах тези думи със слуховете, че съветници от САЩ съветват Луканов как да стане преходът към капитализъм и наострих уши; нали бях резидент на четири разузнавания, както ме иронизираше тогава Кеворк и аз не му се сърдех, понеже, когато ме изгониха от БТА и беше невъзможно с преводи само да храниш семейство, Кево ме взе в неговата „Всяка Неделя“.