за професор георги едрев и доктор светла василева

за лицето Георги Едрев съм писал вече. само дето досега го познавах като поет, от страниците на книгите му, слава богу. животът обаче така се извъртя, че днес се наложи да се запозная с него и като специалист. слава богу.

за лицето светла василева нищо не съм писал. сега, обаче, ще напиша:

вчера сутринта, в една софийска болница, въпросната докторка приела жена ми – без записан час. въпреки мизерията и натовареността, характерни за нашите болници, докторката я прегледала обстойно, направила й всички необходими изследвания и към обяд й поставила диагноза, обяснила какво следва и т.н… а след това казала:

– мила, почти съм сигурна в диагнозата си, но все пак – ела утре сутринта пак, нещата не са прости и искам да те погледне и професор едрев. за щастие от известно време той идва да консултира и в нашата болница.

………………………………

баба марта сутрин е доста… кисела. докато стигнем до болницата поизмръзнахме, тъй като паркирането в близост е невъзможно.

………………………………

мизерия, но чисто. не мога да разбера – маа му стара, къде са всички пари, които непрекъснато наливаме в здравната система?! и колко струва да праснеш един латекс на стените поне, да смениш няколко изгорели лампи?

………………………………

както и да е. качваме се в клиниката и висваме пред вратата на лекарите, които, както се оказа, изобщо не бяха в кабинета си, а наблюдаваха случващото се в манипулационната, като междувременно извършваха и прегледи. бях леко изненадан, защото в други болници съм забелязал, че сестрите режат, боцкат и чоплят в манипулационната, а дохтурята пият кафе и се кикотят в други стаи.

………………………………

– сънце, ето това е доктор Василева! – сочи Сънцето.

мадама на средна възраст. поддържана – прическа, семпъл грим и всичко както си му е реда. дори секси (или поне за дърт пръч като мене). жена ми й махна, при което дамата за секунда остави кървящия пациент да си притиска памуче, помаха в отговор и се усмихна.

мрачният, мизерен коридор, изпълнен с болни хора, се озари от светлина.

рядко срещам хора с подходящи имена, но тази докторИца има истинското – Светла. дамата набързо мина да обмени две думи с жена ми – чакай, професорът още не е дошъл, само да оправим тия хора тука, десетина минути – и се шмугна обратно при пациентите.

а от една врата в дъното на коридора излезе средно на ръст старче. с бяла престилка. докторИцата беше с винена.

стори ми се, че около главата си старчето има ореол. заради белите щръкнали коси вероятно.

– сънце, май това е професора едрев – рече жена ми. – вчера гледах в интернеда снимки и ми се чини, че е той.

– ми не знам, сънце, познавам го само от страниците на книгите тоя човек – рекох.

старчето влезе в манипулационната и след няколко минути готината докторка се подаде на вратата и ни махна.

………………………………

след минути станах свидетел на най-странния консилиум, който съм срещал:

дребното старче нагласи апаратурата и помощните средства, прегледа жена ми, обърна глава и погледна мадамата-доктор. тя съвсем леко повдигна вежда. професорът мълчаливо се втренчи пак в апаратурата и рече:

– прилича ми на отосклероза.

и обърна глава към дамата, която кимна.

………………………………

и още много неща се случиха, но само едно искам да кажа:

– Доктор Георги, Доктор Светла – еех, ако всички лекари по света бяха като вас, еехх..