как да кажа..

поводът да седна да щракам по клавиатурата е последната ми среща с моя жив родител. беше на рождения ден на брато (както обикновено). вервам знаете, че наскоро брато ме гости с една ного вкусна рибка; наскоро изгубих и Верния си Приятел, с когото съм преживял значително повече перипетии, околкото със семейството си, пу-пу; и почти толкова, колко с майка си и брат си.

интересно е, когато съвсем спонтанно за животно употребяваш думи като „с когото“, а за хора – „с каквото“. това обаче е отделна тема.

ментакис

Голямото фалшименто

от Даниел Стаменов

***

Цял свят отдавна ни е признал за най-големите майстори на фалшиви долари и фалшиви евро. Даже украинците идват тук на специализация.

ейй, ухнем!

Божественото дихание

От Васил Сотиров

***

Всичко стана някак си от само себе си. Веднъж навремето се бях почерпил. Ама яко. Много яко. Което ми даде и необходимия кураж да се отправя към къщи. Понеже жената е… да не ви разправям. Страшна работа. Като се прибирам, не гледа часовника, а календара.

за тери пратчет, комата, циганите и инвестиционните услуги

взехме от вуйчото пълната (е, не чак пълната де, липсват три) колекция от книжките на тери пратчет. аз тия книжлета съм ги чел, при това по неколко пъти, ама тъп и стар човек като мене не е лошо да потретва, че и почетвъртва, да затвърди знанията. ето какво ми прави впечатление:

следосмомартенско

е не мога бе, хора!

въпреки, че ме мързи изключително много (почти болезнено), не мога да позволя тия .. ъъ.. бисери да потънат в забрава:

балада за прошка

след светлия празник на труженичките, който ми е особено безразличен, дойде друг празник – сирни заговезни. не знам защо, но от малък този празник ми навява асоциации за сиренясало говеждо; както и да е, интересното при него е традицията да си искаме и даваме прошка, да цалуваме ръка на по-старите от нас и да ламкаме (хамкаме, амкаме). също така интересно е, че хора, които не съм виждал от години, ми поискаха прошка; на въпроса какво има да си прощаваме, при положение, че тая година не сме се виждали, респективно никой от нас не е имал възможността да се провини, не получих разумен отговор; карай да върви – добре, че не ме поздравиха за осми март поне.

удължаващо-удебелителен втвърдител

снощи с жената се наслаждавахме на брилянтните продукти на съвременното телевизионно изкуство, иначе казано – щракахме неистово по бутонете на дистанционното в търсене на нещо, което да не е пълна помия. не щеш ли – попаднахме на невероятна реклама на някаква хитроумна джаджа – Лабиален Надървител ли беше, Ан*лен Удължител ли – ще ви излъжа, забравихме и двамата точното наименование на този .. ъъ.. апарат. аз в началото не можах да стопля за какво иде реч, ама жената (нали е индженер) търпеливо ми обясни; когато проумях, направо онемях – ей, човешкият гений не познава граници, ша знаете!

пияни виш ни

ЗАБРАНЕНО ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ, ПУРИТАНИ, ВИСОКО ОБРАЗОВАНИ, С КРЕХКА ПСИХИКА, ИЗТЪНЧЕНА ДУШЕВНОСТ И ДРУГИ ТАМ ТРЕЗВЕНИЦИ

оня ден беше някакъв пост-пиянски, така да се каже. всеки от нас самосиндикално, без да се наговаря с другите, скитал по кръчми цяла нощ, а на другия ден по спешност се наложи да ходим на вилата да режем, мъкнем и цепим дес`тина кубика дрива. чей са да ви разправям как успяхме да извлачим Вуйчото от бърлогата му. започнахме към 12ч. на обяд с истерично звънене по всички възможни телефони (вуйчото има три вида и все шумни). към 12.20ч. той най-накрая връща обаждане: