Лулата

Огромна чест и огромна отговорност ми изсипа една моя колега.

Подари ми лула.

Тя е супер жизнена, готина, позитивна. Но Случи се така, че мъжът, извинете – Мъжът в живота й умря. И я остави сама да се справя. С Живота, Вселената и Всичко останало.

Но Тя не престана да се усмихва и продължи напред.

А онзи ден ми подари лула.

Да поясня – от известно време не пуша, но припалвам лула. Имам си една мъничка, спортна – приятели ми я подариха. Открих красотата на непушенето, както и красотата на пушенето на ароматни тютюни, в приятни компании, когато му е времето. Не ме корете – пушенето си е отвратителен, смрадлив и нехигиеничен навик, но на мене си ми харесва, Какво?!

Та – дамата ми подари лулата на починалия си мъж. Видяла, че попушвам лули и решила… не зная какво точно е решила, попитайте си я нея. Много мислила и решила, че мъж като мене заслужава тази лула.

Разревахме се и взех, че я взех.

Тежка, луксозна, скъпа лула. Но мръсна.

До такава степен мръсна и задръстена, че от три дена я кисна в спиртове и други препарати – няма изчистване!

Но днес, след всичките усилия, успях да я припаля. Почистена и натъкмена – лулата е страхотна!

Благодаря ти, мила! Това, което вие не сте успели да постигнете ще го направим ние 🙂