Архив за февруари, 2009

палячовци

аз, както добре знаете, съм аполитичен. при това – клиничен случай.

днес, обаче, докато си работя и с пот на чело изкарвам парици, на които плащам данъци, по радиото чувам следната новина:

– … тъй като цената на природния газ на световните пазари падна, правителството реши да не покачва цената на парното в топлофицираните жилища от н`ам си коя дата, тъй като „топлофикация софия“ е държавна организация….

бахмааму!

ние вкъщи се отопляваме на природен газ. инвестирахме значителна сума в модернизацията на жилището си, за да бъдем независими от обирджийските организации от типа на „топлофикация“. теглихме кредит, който ни изпи кръвчицата, докато се оправим.

и тъй като всеки месец до седмо число си плащаме сметките за газ ние прекрасно знаем, че цената на природния газ не е паднала, независимо от световните тенденции. ма то си го пише във въпросните  сметки.

е, добре, това ни е ясно – станишковци и първанковци си развяха гъзовете до братска русия и украйна, упражниха родний язьІк, поядоха, попиха, половуваха. очевидно са забравили да преподпишат договорите за цените на природния газ, въпреки световните тенденции.

ми забравили са хората, ще речете вие. пък и от лизане на задници може да не им е останало време за таквиз дреболии. кво да прайш – мандат носят, не им е леко.

е, да – кво да прайш. нали Народът Наш ги е избрал, ще ги траем.

така, разбрахме се – значи трябва да търпя и да си плащам сметките за газ.

не знам дали знаете, ама парното отопление в софия се произвежда от природен газ. да обясня – това, с което се отоплявам аз (природен газ) , се използва за отопление на целия град (пак природен газ). особеното е, че цената на това, с което се отоплявам аз (природен газ), от началото на годината се качи с 20% близо, а това с което се топли останалата част на града (природен газ), си остава на същата цена.

нищо, че е едно и също нещо.

Цялата публикация ‘палячовци’

Advertisements

за духчо

вечер. студ.

слизам за по бира. срещам съседи, бъбрим нещо си.

долу, пред кварталното магазинче,  срещам кучета.

Марта маха с опашка, гуши се. Помни Барки, надушва го в корените ми. Куба е диване, още й се тича, но и тя ме обдушва – дали усеща миризмата на Барки все още? А Бруно е порастнал, налял е врат, мощно туловище. Лае, хапе и е лекинко недружелюбен. Усеща Духа на Барки?

Гушваме се, почесваме се зад ушите, тия плюшени, плякащи уши.

Със стопаните им се поздравяваме. Не искал съм ли пак да си взема куче. – питат..

Ми не, поне засега. Може би завинаги. Защото Духът На Барки винаги ще ме преследва. Винаги и Навсякъде.

**************

наскоро ме налазиха псевдо-кучелюбци, понеже Барчо си беше лабрадор – голдън ритрийвър . те мислят, че когато едно куче има постеля, храна и „правилно“ възпитание – всичко е ок.

това са людете, които се мислят за по-висши от… ми и аз не знам от какво, питайте ги тях.

е, може би това ги кара да се чувстват пълноценни.

трифон зарезан

днес бил свети валентин. е, аз нали съм си глупи, преди няколко дни се обадих на вальовците и валите, да им честитя. те ми се смяха.

а днес е трифон зарезан. на трифоните дали да се обаждам или и те ще ми се смеят?

както и да е. щом днес бил денят на влюбените (те, понеже си нямат ден, ето им един – да си имат), да ги поздравя с нещо, което тепърва има да разбират:

*****************************************

от Георги Константинов

Жените не обичат

страхливите мъже,

дори и да ги впримчат

в женитбено въже.

Прегръщат ги, а помнят

прегръдките на друг –

като скала спокоен,

с корав ревнив юмрук,

лъжата непрощаващ,

невярващ в плач и грим…

Всевластен, покоряващ,

а сам – непокорим.

Целта си не пожертвал

за топли колена…

Сбогувал се… Изчезнал

зад хълм или вълна.

Те плачат, че го губят.

Очакват го

по мрак….

Но в миг ще го разлюбят,

ако се върне пак.

Георги Константинов – визитка

Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 г. Автор е на 25 книги, между които „Една усмивка ми е столица“, „Неграмотно сърце“,“ Дърво и птица“, „Будна кома“, „Обичам те дотук“… Над 80 са песните, създадени по негови стихове. Лауреат е на многочислени литературни награди. Директор е на литературното списание „Пламък“ и е председател на българския П.Е.Н. център.

когато се обърнат палачинките

всеки ден в офиса ми звънят хора, които са станали жертва на обир. тъй като част от работата ми е да помагам на такива хора, не им се сърдя. обгрижвам ги, т.е. – прибирам им паричките, които са им останали. интересното е, че АБСОЛЮТНО всички са обрани, защото не са си заключили вратите като хората, а са си наслагали вместо врати и ключалки някакви китайски, турски, италиански (всичко това май трябваше да е в кавички?), руски, па и български боклуци. Е, да – ще речете вие – ама те са по евтини! Затова хората си купуват боклуци.

е – да, ама не.

Цялата публикация ‘когато се обърнат палачинките’

приказка без край

наскоро открих, че съм тъп. не се изненадах особено, но ми стана мъчно, защото доскоро не беше така или поне не го бях осъзнал. както и да е.

та във връзка с инициативата „приказка безкрай“ относно сираците, реших:

може и да съм тъп, но не съм безидеен. и като не мога сам (или пък ми пречи прекалената образованост), дай да ползвам джоукър!

помощ от приятели.

може, нали?

така. правилата са прости:

1. давам тон за приказка, като всеки ползвател на този блогец може абсолютно свободно да ме допълва. всеки следващ може да допълва предишния. ето така ще напишем приказка 🙂

2. ообаче – ако нещо някъде от някого написано не ми харесва, или не се връзва, или не е прилично, или… абе ако реша – трия. без обяснения, без извинения. ето така ще мога да напиша приказка за ВСИЧКИ и ВСЯКАКВИ деца, но с безценната литл хелп фром май френдс.

3. развитията в сюжета ще определям аз. казах.

всеки одобрен коментар ще бъде вмъкван в плътта на приказката, като самият коментар ще бъде изтриван, както и името на създателя му. абсолютно същото се отнася и за мене. така приказката ще бъде анонимна, както се полага на една приказка 🙂

пък аз обещавам да пиша съобразно българската граматика и по-честичко да се навъртам из блога си.

честна пионерска 🙂

такаа

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Старият бабугер се размърда в леговището си. Потри схванатия си крак и погледна навън.

– Хич не е на добре – рече си той. Ей го на – слънцето още не залязло, а младите вилнеят вече. Забравиха те старите правила, забравихааа… Не знам докъде ще се стигне!

Стана от одъра, раздуха жаравата и сложи котлето с младите жаби от Истъра, парчето кремък от Южната Планина, косъма от невестулка и крилото от прилеп да се сварят. Чакаха го неотложни задачи.

Цялата публикация ‘приказка без край’

търсения 4

въпреки предупрежденията на приятели, че ако си публикувам изразите, по които никакви индивиди ме търсят и, съответно – намират в интернетя, то тези търсения ще зачестят, ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА. поне при мене. хората ме търсят по некакви.. ъъ.. невъзможни начини, но все пак ме намират, а начините са абсолютно различни всеки път! краставите магарета през девет дерета се надушват, не спа?

глей са кво става в последните дни:

Цялата публикация ‘търсения 4’

нда

бат джимо. много е голям тоя дядка.


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

февруари 2009
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
232425262728  

дари живот!