днес бях на рожден ден при баща ми и не се скарахме.
или той е помъдрял, или аз съм остарял.
Archive for the 'шътóкуа' Category
неща се случват напоследък в странната вълшебната страна бълхария.
например – бодри веселяци съвсем безплатно боядисаха във весели и свежи тонове един от най-грозните и мракобесни паметници в софето. след което по тъмна доба грозни мракобесници го измиха (вече с наши пари), та да може отново да си е сив и грозен. но аз от такъви нища много не отбирам, та затуй ще предложа на уважаемите си читатели някои заслужаващи отделеното им време мнения:
ето тука едно:
http://sulla.bg/2011/06/27/2276.html
пък тука – друго:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=942249
отделно от това не успях да ида на „елевейшън“-о у разлог. ама се оказа, че добре че не съм могъл да отида, щото джамиро се пребил и временно не можел да се кълчи, да оставим настрана, че е с ангина; а пък по същото това време вятъра взел, че издухал палатките и напълнил на всички отвърстията им с пепеляк. на мене не ми е толкова до отвърстията ми, ама я си представете, че ми беше издухал вятъра палатката? единствената и безценната тефлонова, дето е по-скъпа от тристаен в центъра?! а освен това организацията била на толкова световно ниво, че хората три часа не могли да стигнат с колите си до кемпинга, па и още толкова дорде стигнат до сцената, а и дорде стигнат по-важните групи вече били свършили. а па некои от тея, дето се добрали до сцената, не ги пуснали, щото били имали фотоапарати.
абе интересно си е в бълхария, но аз за друго щях да пиша.
жена ми е активен шофер и, да си призная честно, кара добре. е, добре като за жена де. даже дори докато беше бременна с дъщеря ни си караше сравнително нормално, т.е. позазяпваше се малко повечко от обикновено, блееше по светофарите по-изразително но, общо-взето, всичко беше в рамките на нормалното 🙂
сега обаче жена ми носи мъжко. Ела да я видиш – пили гуми по светофарите, ръчка като перничанка със СО на номерата, натиска – просто не е истина! вчера (поради специфичното ми състояние след тежка маса с блажни мезета и неколко вида ракия) се наложи тя да ни прибира – еми по магистралата немаше никой пред нея! един-двама сгрешиха да й се заядат и, сигурен съм, горчиво се каят за глупостта си.
ей, тва хормоните са голема работа! само се надявам отрочето да земе да си ги набута тия хормони в топките и да си ми върне хубавата, слънчева и усмихната жена 🙂
щото иначе аз ще трябва да му ги набутвам
има паметници на какво ли не.
а защо никъде по света няма паметник на Бабата и/или Дядото?
(това са всички онези велики хора, които безропотно гледат диването ви, дорде вие къркате у кръчмата. и безмълвно го водят на тренировка, а после ви го връщат. и когато закъсате с парите те все отнякъде намират да ви дадат, въпреки че самите те няма какво да ядат.
и т.н.)
А?
– татии..
– какво, татиното?
– ти остаряваш.
– еми така е, тати, нема мърдане. между другото – ти също остаряваш, въпреки че в момента си мислиш, че растеш. но аз не ти го набутвам в очите този факт, нали?
– е да, така е… обаче ти като остарееш съвсем и аз вече няма да си имам тати, а ще си имам някакъв… дядо!
– е, може и така да стане, но не вярвам. тати остарява, но в никакъв случай не одъртява!
– е, да… надявам се..
с ния се прибираме от бой със снежни топки и се разсъбличаме в антрето. отново има драма, защото тя държи да й разкопчая апрески-те, а аз твърдя, че тя може сама и не желая да й прислужвам, тъй като не съм й слуга. след упорито блъскане на рогИте се разбираме, че всичко е ОК и тя започва да си ги разкопчава.
– тати, какво е окей?
– това означава, че всичко е наред, само дето ти се моткаш и не се събличаш.
– да, обаче искаш ли да видиш, че мога да се съблека за нула време?
– не можеш, защото времето започва така: ЕДНО…. ДВЕ…… ТРИ…. нула време няма!
малката ме поглежда сякаш съм непоправим идиот, изтичва и ми носи часовника от кухнята, който служи за измерване на времето за готвене и скАлата му е разграфена от нула до 60:
– ето, виж! (навира ми го в носа)
ИМА НУЛА ВРЕМЕ!!!
може и да остаряваме, но пък за сметка на това НЕ помъдряваме 🙂
как е? добре ли започна новата година? бате бойко разясни ли ви каква е ситуацията? а станишчо и дУган допълниха ли картината за бъднините ни?
аре сега и аз да ви кажа две думи:
… и като стана въпрос за коледни песнички – ми да зема да ви поздравя с любимата ми:
аре – цунки, гунки, щастие и безметежност!
и стъклени топки.
„Вместо да се поучи, че не е в състояние да извърши великото и направо да си го признае (…), бездарникът си въобразява, че ще може да го направи, ако се сдружи с още няколко бездарници.“
Сьорен Киркегор, Из „Страх и трепет“
batpep 
Последни коментари