Синдромът „кисело зеле“

Този пост ще го напиша с малки и големи букви, защото много от читателите ми се сърдят, че пиша с малки, но те просто не знаят, че това си има причина.

Както и да е – днес ще пиша за зелето.

Значи ето какво правят грижовните домакинства – отиват на пазаря или някакви други тайни места и си купуват зеле, обикновено около димитровден (или когато там). Закупуват некакъв бидон, както и редица други тайнствени неща, които забъркват във въпросния бидон. После тургат зелето (може и друг зарзават) в бидоня и почват да претакат.

Но нека не продължавам, защото вие познавате езика ми, а аз от ДВА ЧАСА варя КИСЕЛО ЗЕЛЕ в тенжура! Иде ми да хвана света, да му светна един тукат и да го изям. Целия!!!

Както и да е (омммм!).

Нека подходим рационално – за да си турне кисело зеле човек трябва да:
1. купи некво зеле – евтино е, да речем една зелка му е 1 левче.
2. Да има бидон – и те не са скъпи, двайстина лева, примерно.
3. Да закупи качествена сол и разни други иширети, без които нема да стане – и това не е скъпо, към пет лева.
4. Да се гъзи цела зима и да внимава, щото ако една вечер не претака зелето – ше се вмирише, ше стане на пихтия и т.н.
5. Ако случайно живее на петия етаж, а зелето е в мазата – непрекъснато да ползва асансьор и да псува съкооператорите, които искат да се приберат вкъщи.

Мога да продължа, искате ли?

Сега: какво е необходимо, за да сготвиш едно вкусно зеле?

Ми нищо кой знае какво:

1. Голяма тенджера
2. Някакви подправки
3. И мноого, много газ ( и/или електричество), защото зелето увира трудно, а и яко смърди на зеле, когато вариш.

Ето как една маджа със старо кисело зеле за мене струва:
1. Зеле – ок. 1лв.
2. Морков – 0.1лв
3. Пушено кокалче за кучета – 3лв.
4. Домат, подправки, трето-пето – още двайстина стинки
5. Варене – два часа до тука с газ, нинам, `ма поне два лева, а и абсорбера буха, че смърди на зеле.

А ето колко според мене струва домашно приготвена порция зеле:

за киснене, смрад, треперене и претакане; за загубено време, което можеш да употребиш с любимитге хора; за факта, че можеш да закупиш същото зеле от магазина, направо готово; за това, че домът ти няма да смърди на вкиснало зеле;

и за мноого други давам оценка на зелето си:

слаб (2)

старост

– татии..
– какво, татиното?
– ти остаряваш.
– еми така е, тати, нема мърдане. между другото – ти също остаряваш, въпреки че в момента си мислиш, че растеш. но аз не ти го набутвам в очите този факт, нали?
– е да, така е… обаче ти като остарееш съвсем и аз вече няма да си имам тати, а ще си имам някакъв… дядо!
– е, може и така да стане, но не вярвам. тати остарява, но в никакъв случай не одъртява!
– е, да… надявам се..

карък

оня ден некъф ненормал (беше с пасат, не с голф – има прогрес!) ме тресна, излизайки от незнайна безименна уличка и избяга. тоя човек се оказа христоматиен карък, щото при удара в нашата Матилда му падна предната броня (е то всъщност почти половината му кола се разпадна де) со се регистрационната табела. и понеже аз съм пич, а ние пичовете с регистрационни табели и врътливи бягащи педерастчета не обичаме много да разговаряме, та затова се обадих където и комуто е нужно и, каквото и да ми струваше, зачаках КАТ. при минус пет и прииждащ празник.

не щеш ли, КАТ дойдоха след по-малко от два часа и ако трябва да съм абсолютно точен – след час и десет минути. съвсем изненадващо момците беха коректни, дори приблизително забавни и съвсем не се опитваха да ми се правят на страшни (което всъщност малко ми отне от романтиката на случващото се).

удивително беше и когато отидох в офиса на „армеец“, в която компания поради лични симпатии и ..ъъ.. е така де… абе както и да е, но ето че ний, в крайна сметка, сме притежатели на полица автокаско.

а ето го и най-изненадващото – влизам аз рано сутринта в офиса на въпросната компания с лек трепет и очакване за простотии. ако ме не лъже памет морна имах и тих тремор. представете си учудването ми, когато:

отваряйки вратата на приемната бях съпътстван от обосновано подозрение за тежка, кисела и хищна бюрократщина. оказа се обаче, че там има само 1. една голяма маса, на която има прилежно подредени формуляри, придружени с подробни упътвания за попълването им; 2. подредени столове; 3. подредени писалА; 4. подредени симпатични каки, очакващи ни с прозявки (това вероятно е защото все още не познават батя ви, уй на батя! 🙂

след около пет минути писане на голямата маса влязох с докиментите при каките. за беда тия хубави, все още ухаещи на сън и сапун каки ме опаткаха за нема и десет минути и ме натириха навън на студа да чакам при колата си за оглед.

сложих си аз апреските и ръкавиците, нахлупих калпака, загънах се с ямурлука и се приготвих да чакам. за тази тайна (на чакането) използвам древен тибетски прийом, който ме сбира с вселената, живота и всичко останало. какво бе учудването ми, когато след по-малко от пет минути (още не бях влязъл в медитацията) при мене се появи готин пич, който за около три минути оцени щетата, оправи докюментите, дори успя да си размени две шеги с мене и ме отпрати да си се прибирам на топло.

да, на „армеец“ са им скъпи застрах(улов)ките.

но мисля, че си заслужава

накануне (само за запознати)

в навечерието на.. ъъ… женския празник искам да ви питам нещо:

всички вие вероятно знаете, че повечето мъже притежават полов орган, наречен от древните латини тестикул. сега – вероятно знаете и че този орган освен че обичайно е в тандем, има и много имена – в нашия език поне. така. вие може и да не знаете но аз зная, че в езика няма нищо случайно и излишно. всяка дума означава нещо. ето защо ми е интересно да определите що ще да означава, примерно:

– ташки
– топки
– мъдури (мъде, муде и подобни)
– кълбета
– яя
– орехчета
– макари

и т.н.

ще се радвам да допълните лексикалния ми запас, както и въображението 🙂

рано или късно*

– татиий, ти колко рано се прибра от рождения ден на митята?
– ми… доста рано, тати.
– да. то даже беше толкова рано, че още беше тъмно.
– еми да, тати, бързах да си се прибера при вас.
– да. и ходеше тихо. да не те… чуеме.

* на тръгване жените ми ме изпратиха и имах глупостта да изтърся, че ще си тръгна рано и ще се прибера с обществения транспорт