Големият Дедо (или за Джон Дъглас Лорд в София)

надали има смисъл да ви разказвам колко прекрасен беше концертът снощи. само ще ви кажа, че бате ви пепи, който има скромните претенции да е видял де що може да се види под това старо слънце на тая грешна земя, не можа да заспи от възбуда до два часа през нощта (за което и каката взе дейно участие, ама айде) 🙂

поради изключително високото качество на представлението снощи няма да изреждам от какво се възхитих, ми ще започвам направо с шамарите. искам да отбележа, че отново бях с моя прословут бинокъл с десеткратно приближение и ще карам по ред на номерата, да не би да пропусна нещо:

1. пърпълягите не ме послушаха и мощно напнаха мишци и сфинктери да ни развалят удоволствието от представлението. Дедото обаче не се даде и им разказа играта, като наистина изпълни цялата сюита, както и по-известните си песни, написани за други музиканти, в резултат на което част от по-слабите духом пърпаляги си тръгнаха малко след бурето некъде, а останалите – след „дъ сан уил шайн ъгейн“. другите геройски удържаха до петте си заветни парчета, които Дедо им подхвърли като на гладни кучета некъде към края.
в този дух искам да отбележа, че изпълнението на „пърфект стрейнджърс“ на финала ме просълзи както като фен, така и като ценител, а филхармонията направо си скъса годишната дажба от лъкове, за да направи представянето наистина неповторимо!!!

2. озвучаването беше зле. е, средно зле. или поне в първата част. след антракта го бяха пооправили но в първата част оркестърът се чуваше лошо, особено челото и контрабасите, както и роялът и органът на Дедо . а тези секции, както всеки запознат знае, са сърцето и душата на сюитата.
ама нищо де – нали втората част звучеше по друг начин, все пак 🙂

3. филхармонията на софето – не зная дали е обезкървена или е с намален състав, или кво ли, но аз не я помня такава. вярно, отдавна не съм ходил на симфоничен концерт, ама…
все пак наличните музиканти дадоха всичко от себе си – дори полуумрелия дядка втора цигулка, оня с пиянския нос, дето сигурно си чака пенцията и не го гонят от жал – дори и той се напъваше да мърда лъка.

та оркестърът се насмете два-три пъти, но мисля, че това е нормално – все пак хората свирят странни за тях музики, а и трябва да партнират с групата, което, обективно погледнато, никак не е лесно всъщност. а концертът си беше близо два часа и половина чисто време!
оппаа – групата ли казах? охохооо…

Молба

С най-добри чувства се обръщам към хората, които са си купили билети за концерта утре вечер и не знаят за какво става въпрос – хора, продайте си билетите и не идвайте да ни разрушавате удоволствието с крясъците си „пърпъл, пърпъл“. Пърпъл свириха преди пет години в Каварна, утре вечер ще свири Джон Лорд. Разликата е огромна. Ще чуем сарабанда, буре, жига и разни такива… странни, да речем, начини на музициране. Те са нещо значително по-различно от рокендрол. 

Приятели, не си харчете парите напразно. Позволете на някой, който знае за какво иде реч, да седне в зала 1, а вие си седнете в къщи, надуйте пърпъл в слушалките и си отворете биричка. Така няма да се случи това, което се е случило на концерта на Хърби Хенкок онази вечер – половината зала да си тръгне след третата композиция.

Благодаря ви 🙂

грамофонът

взех си го от тавана на брато. взех си и двеста – двеста и петдесетте плочи, събирани през годините.

инсталирах всичко това на един куп в хола и се опитах да подкарам машината.

машината тръгна, дори стретоскопът (или както и да се казва тая хитроумна джаджа за следене на честотата на въртене на диска), обаче нема звук.

бре!

проверих всичко, дори смених цялата доза (имам си резервна аз, не съм балък) – не ще, бе!

ебаси. на „ухера“ едно време вървеше, ама Него отдавна ми го откраднаха, а сега нема паре да си купя друг.

и на „тийк“-а вървеше, ама на специалните входове…

а на пръдливото „сони“ не ще, кво ли не го мъчих. излиза към усилвателя, ама в колоните се чува съвсем слаб звук при волумето на мах

в интерес на истината грамфончето е пирфектно, но е само шаси, няма вграден усилвател.

искам да го подкарам и да направя купон с грамофон и камина – моля, помагайте!

в трепетно очакване

страхотно удоволствие ми доставя да наблюдавам как велики мюзиканти се забавляват.

абсолютно същото важи и за великите мюзиканти, предполагам.

в трепетно очакване на Концерта – това!

in the mood

днес се сетих за това изпълнение:

http://vbox7.com/play:df8475cd

подробности друг път.

the fool on the hill

днес е девети октомври.

ден, в който е добре да си спомним, че ако на света не се бе пръкнал ненормалникът, натиснал спусъка срещу едно от най-странните божии творения, светът вероятно щеше да е по-богат с почти тридесет години Музика.

(за тези, които са невежи:

какви ги плещя ли?

цъкни тук и натисни плейчето. след това разгледай отворилата ти се страница. прочети което си избереш, а най-добре всичко.)

тази година ще ви поздравя с едно парче, изпълнено от един не по-малко странен човек, бащица на едни други неща, който обаче винаги е прекланял глава пред Големия: