скитащите мераклии

отдавна исках да напиша нещо, сега ми изпадна случай:

преди мнооого години в различни части на света се родили едни хора. всеки от тях правил каквото правил през живота си, но накрая тези хора събрали силите си и заедно сътворили някакви неща. вълшебни неща. вероятно всичко е започнало оттук.

(страшно ми е трудно, когато искам да споделя нещо толкова лично. по подобен начин се чувствах, когато реших да драсна два реда за Дъглас Адамс, но сега ми е още по-трудно, защото Стопаджията ме кара да блаженствам интелектуално, докато Мераклиите ме докарват до духовна Нирвана. както и да е – ще се опитам да продължа.)

всички те били от обикновени семейства. живеeли просто, някои от тях в крайна бедност. но всички притежавали Дарбата. можели да превръщат Обикновеното във Вълшебство.

било пролетта на 1998г. в една къщичка в покрайнините на лос анджелис се събрали старите приятели Nelson Wilbury, Lefty Wilbury, Cnarlie T. Jr., Lucky Wilbury и Otis Wilbury (пращат призовка и на Buster Sidebury, щото нали са с по две леви ръце и свирят на всичко, ама с тупаните са мноого зле).

никога досега не се били събирали всички заедно, въпреки че се познавали отдавна. взели си каса бира, седнали в кухничката, извадили кухарките и започнали да се забавляват.

резултатът е – 2 албума.

е, два и половина всъщност.

но и един да беше – за мене е достатъчно. той и Дъглас Адамс има една, една и половина книги всъщност, ама е достатъчно.

поне за мене.

за тези, които се интересуват: ето / истинската / история на тази група

те и после се събират… поне част от тези, които са все още са тука, при нас, в по-лошия свят..

ама май се събират колкото да отчетат загубите

и така …

само лекинко, да не се счупи

лудница

по цял ден съм зад волана, просто такава ми е работата. ето какво ми изпрати една приятелка. няма да коментирам, оставям това на вас, но да знаете – положението е още по-трагично.

за мишел и неговата борба

аз лицето мишел не познавам. никога не съм го виждал. дори и не предполагам, че съществува..

това не е съвсем истина.

всъщност знам го тоя. кара колело, броди из града, тънки диверсии плете.

и това не е съвсем вярно.

това е един човек, който се бори за малката правда, каквото и да му струва това. майка ми казваше, че такива били истинските мъже.

ето това е същността.

ку-ку

привет-мривет. наскоро си скъсах хранопровода, та няма кво интересно да правя и реших да попиша, да не зема да забравя как се правеше. за какво да ви разкажа.. ми де да знам, дай да почнем с моренцето.

моренцето.. за мене морето е свързано с гнойна жега, чалга, тумби пияни скандинавци, медузи, щипалки и водорасли, чалга, пясък из всички отвърстия, гларуси, спинозни курви, чалга, кофти храна, чалга, дрисък, обрамчени с мухи купища боклуци, чалга и т.н.

ай да не изреждам всички прекрасности