мислех да пиша за едно, после викам – я дай за друго, а то накрая се получи съвсем седмо.
както и да е:
всичко тръгна от прелистването на днешната преса, а днешната епиграмка на големия бат Георги Кушвалиев…
„До гуша хлътнали в говната
на кризата все по-растяща
за блага ще броим и новината,
че няма кой да ги разклаща…“
(малко го барнах, жоре, надявам се че няма да ми се сърдиш)
…направо заби пирона.
ето защо днес ще ви подаря следния текст:
Афродизиаци на кризата
от Калин Донков
Днес няма да си разваляме настроението!
Ще оставим елегиите на зимата и ще се потопим в светлото и радостното в пролетния наш живот.
То пък едно потапяне, по-скоро японски душ: топло – студено, топло – студено. Сякаш ни каляват. Като стомана. От което разбираме, че сме железни.
Хубавите новини се сипят почти през час: ще увеличават (тока, парното) – няма да увеличават, ще съкращават (работни места) – няма да съкращават, ще вдигат (здравните) – няма да ги вдигат, ще облагат (пенсиите) – няма да облагат, ще махат (плоския данък) – няма да го махат. И все така…
Човек се задъхва от вълнение. Не успява да преглътне добрите новини. Това е хубаво за сърцето, а казват, и за обмяната на веществата. Добрите новини са афродизиакът на сезона. Дори и когато са инсценирани. Задължително – всеки ден, защото именно всекидневните радости са основата на дълголетието. Те са по-важни от кризата, както и от безработицата. Трябва само да поддържаме нивото. Важното е, че напипахме технологията: топло – студено, топло – студено…
Не, не беше така. Обратно е: студено – топло.
Отмяната на лошите вести е истинската добра вест.
Цялата публикация ’18’
Последни коментари