Архив за юни, 2008

свински шол с изненада

свински шол не бех виждал досега. изненадата беше кога ми го показаха.

първата порция реших да я правим на яхния. ама жената така го размрази месото у микровелето, че оно почти се беше поопекло, некакво. развъртех една оризено-лучено-морковено-шолова яхния, ама нещо не ми се получи. месото свинееше. жалко, че Духчо го нямаше.

с втората половина на порциона (бабата така ги купува – по кило и канче 🙂 ) решихме да правим друго. начи орезах тлъстото и – грях, не грях – го фърлих у кофата. требе да знаете, че при шола слузестото е около една трета. Бъшо (японците му викат Башо), дето го убих, щото ми е приятел, яката щеше да намаже; а помиярчетата наоколо нищо не са ми направили, та да ги храня. както и да е.

после земах една чикийка и набодох яката мисото – ама у сека дупка турнах по парченце чесън. ама бая бодох – ако да мирише. обилно го полях с бира, нищо че сърцето плачеше, кървеше. аа – преди туй го бех уекинко посолил, па и църен пиперец турнах. и оная, убавата подправка – Унисос. па и като се замислим – и едно-друго турнах, нали рзбираш.

така.

Цялата публикация ‘свински шол с изненада’

Advertisements

гея

в пътуването си нанякъде по тази земя, в днешния си литературнически преглед, ще представя две неща:

първото е едно, което бях забравил. тоест нещото не съм забравял, забравих добрата формулировка. припомни ми го блогът на денис.

второто е от страниците на единствения сравнително нормален (за сега) вестник „сега“:

Цялата публикация ‘гея’

по-добрият град

Аз съм софиянец. При това – един от малкото „брутални“ софиянци. Софиянец съм до такава степен, че имам снимка на дядо ми, който си играе в Градската градина (така викахме едно време на градинката пред Театъра). Помня, че на мястото на НДК имаше някви грозни постройки, казарми май, а трамвая минаваше от другата страна на църквата „Св. Неделя“, щото от отсамната бяха градските кенефи. Един нещастен софиянец, всъщност – като дете по време на лятната ваканция, когато всички си отиваха на село или на вилата, аз обикалях сам и нещастен уличките в махалата, щото вилата ми е в кв.“Дървеница“, където също нямаше деца и по същата причина, поради която нямаше и в центъра.
Та от висотата на моето софиянство твърде често напоследък си задавам въпроса – в кой друг град бих живял. Доста съм пътувал, бил съм в дълги командировки из редица български градове, обаче във всеки от тях ми е писвало на четвъртия – петия ден. Не знам защо, но мръсната, воняща психиатрия, наречена София, по някое време започва да ми липсва. Колкото и невероятно да звучи.
Наскоро обаче се върнахме от една командировка във Варна и забелязах, че в личностен план нещата са се променили коренно: докато бяхме във Варна София не ми е липсвала нито за миг, напротив – сега ми липсва Варна. Този красив крайморски град, в който бризът прогонва дневната горещина от чистите улици, „задръстванията“ са просто смешни в очите на софиянеца, хората са спокойни и ведри. Град, в който жените са невероятно красиви и поддържани. Русянки и те са убави, ама малко са ми плосички. Шумналийки пък са прекалено цицорести. Заралийки пък ни съ поддържат много-много, майните са мързеливички, макетата са твърде гламави…
А варненки… Ееехх…

Чеки, че се увлякох нещо 🙂

Цялата публикация ‘по-добрият град’

по пътя*

Преди време ви разказах за една случка. Оттогава много вода изтече, но това, което ми се случи днес, е камъчето, което обърна колата на моето мълчание.
Цялата публикация ‘по пътя*’

при пеци

винаги съм вярвал, че човек требе да пише за онова, което познава най-добре.

ето защо ще пиша за кръчметата.

имам предвид ИСТИНСКИТЕ кръчмета, не ония псевдо-кръчмета, с тежките завеси, трите ката покривки и десетината прибора, където срещу десетки левове можеш да се насладиш на пържола с размер на бебешка буйка и почти същия вкус. тези кръчмета не са за хранене, те за парвенютата са нещо като опашките за старците – място за социални контакти. ще ви разкажа за едно истинско кръчме.

Цялата публикация ‘при пеци’

за жените

интересно нещо (което много харесвам) са жените. странни едни такива, мекички.
Цялата публикация ‘за жените’

няма по-

слушам си страхотното радио Мила и, клатейки глава и щастливо ухилен, си пия бира. и ми се чини, че си мисля:
– няма по-чист, поднесен професионално, твърд и здрав рокендрол от този на Дийп Пурпле.
– няма по-плътен и щурав блус от този на гламавите Ацедеце. може би само този на Стиви Рей.
– няма по-свеж поток Музика от този на дъртите котаци Травелинг Уилбърис. няма. точка.
– няма по-красив и човешки джаз от този на Елла и Луи(с). пък и по-добър дует като че ли няма.
– няма по-суров и същевременно раним мъж от Висоцки.
– няма по-странни птици от Дъ Кюър.
– няма по-мазни и слузести псевдо-рокери от Скорпиънс. Е, може би Алис Купър. или пък Кис.
– няма по-дърт ненормалник от Мик Джагър. може би само Кийт Ричардс. или Джери Лий.
– няма по-лигав сър от Пол Маккартни. ама аз пък не познавам много сърове.
– няма по-гениален невротик от Джон Ленън.
– няма по-пропит от Музиката педераст (ий – ся Сталик вече ще подскочи :)) от Фреди Мъркюри. вероятно само Елтън Джон. или Майкъл Стайп.
– няма по-нежен изпълнител от Елвис (да ви видя бикините!!!)
– няма по-симпатични скатъри от Маднес. (ой! ой!)
– няма по-музикантски пънк от този на Той Долс. (ОЙ, ОЙ, ОЙ!!!)
– няма по-………………………………………………

абе няма по-готино радио в родния ефир от Мила!!! единственото радио, което след смяната на собствениците си стана още по-добро.

не знам кой му реди плейлиста, въпреки че подозирам един. ама ако знаех със сигурност, щях да го намеря и да го черпя с квото там пие дорде не почне да му излазя от отвърстията 🙂


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

юни 2008
П В С Ч П С Н
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

дари живот!