тези дни с кака ви ния (4г.) писахме първото си писмо. до дядо ви коледа, естествено, дядо ви мраз бил този, който щипел по бузките (това е лично нейно определение, заклевам се – нямам никакво участие!)
имаше и драма – момиченце от нейната група, плод на горещата либов между изрусена селска пТичка и съответното вратогъзо мутроподобие (имат си даже „голф 2-ка“, ходят с шушлякови анцузи и бели маратонки) упорито я убеждавало, че няма никакви дядовци, ами мама, тати и баба ходели по магазините и купували на децата това, което си били поискали в личен разговор.
въпросът относно съществуването на дядо коледа ми бе зададен фронтално, като опрян в челото пистолет. отговорих така:
– виж тати, дядомразовците са вълшебни същества. ако ТИ искаш да повярваш в тях – ще ги има. а за хората, които не искат да вярват в такива неща – за тях няма да ги има. за тях ще има просто некви торби, пълни с пластмасови боклуци, купени от досадни магазини. хайде, тати, помисли си – ти искаш ли да има дядо коледа?
едва ли можете да разберете щастието ми, когато след краткия размисъл очите й блеснаха и тя извика:
– ДАААА!
та ето го писмото, писахме го ден- ден и половина (с украсяването):
Последни коментари