накануне (само за запознати)

в навечерието на.. ъъ… женския празник искам да ви питам нещо:

всички вие вероятно знаете, че повечето мъже притежават полов орган, наречен от древните латини тестикул. сега – вероятно знаете и че този орган освен че обичайно е в тандем, има и много имена – в нашия език поне. така. вие може и да не знаете но аз зная, че в езика няма нищо случайно и излишно. всяка дума означава нещо. ето защо ми е интересно да определите що ще да означава, примерно:

– ташки
– топки
– мъдури (мъде, муде и подобни)
– кълбета
– яя
– орехчета
– макари

и т.н.

ще се радвам да допълните лексикалния ми запас, както и въображението 🙂

дзен

последните изцепки на цвъ цвъ и буболино директно ме халосаха с онзи специфичен спазъм, който води до неминуемо облекчение в хладното величие на порцелановия мавзолей. където пък стигнах до духовен оргазъм, запознавайки се с част от творчеството на колегата иван стамболов. а после се сетих за виктор и ми стана някак тъжно.

ето защо си отворих една биричка.

бройки

пърбороих се неска, по кампиторо.

писах са цинганин, черен, педерас, от многолюдно, бедно и малтретирано семейство на зороастрийци (аба ний сма поклонници на Боха Ахура Мазда с Върховен И Ненадминат Пророк Зороастър (нециганите му викат Заратустра) ).

и е го – сега чекам. скоро ще требва да ми отпуснат още помощи, щото нали освен безработен съм и педерас и требва да си намера еша, а то при нас става по-трудно и си требе помош. ше чекам да ми построят къща с европейското пари, дет са отпуснати за такъви като мени. бездруго пари за ток, вода и данъци нивга не съм давал, сега само некой нещо да каже – веданага се оплакъвам в страсбург, щото тиа ми накърняват религиозните права. еле па ако ме затворат защо карадем жица – че ги скъсам!

и само нещо да не стане като ората – другио пат нема да гласувам ПРАВИЛНО!!!

още глупости

българският космически кораб „Велики“ успешно се прилунил между два кратера. първи, естествено, по стара българска традиция, на новозавладяната територия стъпил екип от двама милицунери – един младши и един старши. старшият гордо пристъпил, боднал кола със знамето в песъчливата почва и мъжествено се провикнал:

– тържествено обявявам таа тука територия за българска! те тоа кратер тука го кръщавам „Консерватория“, а е оня е – „Обсерватория“!

младшият се почесал тук-там, наместил ташака, бръкнал си в носа, па запитал:

– абе, старши, тоа дето ше е „консерватория“ ми е ясен – у него че тураме консервите. ама другия що „обсерватория“ го нарече?

– еех, млад си ти още, младшии… – въздъхнал старшият – та това си е наша територия, не е необходимо още отначало да я обсираме цялата!

––––––––––––––––––––

та така. но дето вика кака ти vremeto –

по-добре 10 дни срам на плажа, отколкото цяла година блъскане във фитнеса!

ае доскоро 🙂

глупости

напредничави и предприемчиви черни работнички по трасето пазаржик – пловдив (стария път), от дясната страна, издигнаха следната рекламна табела:

ПЕРМОСИА

ВУЗУЗЕЛА  –    3 Лева

ВУЗУДАЛА –    Поне 20 Лева

това, според мене, изкъртва предната рекламна табела, която водеше първенството години наред. бяха я написали съответните работнички на уширението след Ботевград:

ПРИМОЗИЯ !

ОКАРИНА – 5ЛВ.

ЗА ГРУПИ С НАМАЛЕНИЕ!!!!

коледни

– къде одиш бе, пич, да му Еба майката!?

– аабе, дОма съм си, зАеби! ма вчера клахме прасето, носим ти тука триесе кИла мЕсо, че мноо кльощаво излезнА тая година, дееба мааму.

– бе я му Еби майката, влизай…

(из дружески дискурс между костинбродски бизнесмени)

******************

тати, тати! ти щастлив ли си, че дядо коледа ще ми донесе подаръци?

******************

снежната човекиня за първи път прави свирка на снежния човек.

– е, как е? – пита снежния човек.

– мм, топи се в устата! – отвръща тя.

*****************

– а честита коледа! да сте живи и здрави и т.н., нали си знаеш!

– а за много години! да ви се враща!

– не се вика „за много години“ бе, това е като имаш рожден ден.

– глупости, така се вика на нова година.

– ма сега е коледа, не нова година бе, тикво!!

– е убаво де, воистина воскресе и на вас тогава!

(из приятелски телефонен разговор с човек, който е на почти толкова ракии, колкото и аз. също така и толкова активно невярваш, колкото и аз)

******************

– вуйче, какво да ви купим за подарък?

– лапма за хола от „амбиенте“.

– стига бе, ти знаеш ли къф гъз е шефа на „амбиенте“, нема да ви купувам лампа оттам.

– чакай бе, ти нали лампа ще купуваш, не шефа на „амбиенте“, кво. лампите му са хубави, гъза му не ме вълнува.

– не. секи път като ви идвам на гости и като видя лампата ще се сещам за него, не.

– добре тогава, купи ни отварячка за консерви.

– е откъде да ви я търсим сега тая отварячка, баси.

– ми в магазини „петра“ има, както и в „двата щъркела“.

(тоя идиот верно отишъл във въпросните магазини. по едно време звъни:)

– вуйче, тъкмо бех харесал една, отдоле пишеше, че е от 13-ти век, ама найш ква запазена бе, вуйче. качествено са ги изработвали едно време.

– е нищо де, зимай.

– е да, ама момата тука вика, че това отдоле на етикетчето не било годината на производство..

(из редица разговори с вуйчето)

****************************

тати, тати! виж!! имам си… сополи!!!

****************************

пролетно

дългокрака руса кака

куче влачи  на синджир.

и се мая – що да чакам

да се връщам вкъщи

най-подир?