бръмбари

нещо са ми влезли в главата, мамо, старата глава

казарма

този пост на молифчето ми напомни колко сме различни.

и еднакви, всъщност.

спомних си как се чувствах преди … маалии.. повече от 20 години, когато ми се наложи да преживея повече от две години в казармата.

ефстефстфено, че няма да ви разказвам как е било там и как съм се чувствал. това едва ли кореспондира с бистрото време навън, когато лятото се оттегля зад планинските била и хладните пръсти на есента пропълзяват под буйните ми коси.

дъ куре го казват много по-добре от мене 🙂

слънчевият дебеличък

ако не знаете – да ви кажа: много обичам класическа музика. въпреки, че съм я учил толкова години.

но пък никога не съм харесвал операта и оперното пеене.

докато не чух лучано павароти.

дойде време и този ГОЛЯМ човек да поеме по своя път, различен от този на нас, все още живите.

той не беше голям творец, беше изпълнител.

извинете – Изпълнител.

неговата смелост и способности му позволиха да изживее невероятни .. ъъ.. метаморфози:

сбогом, приятелю. ако има божия справедливост – някога пак ще те слушам „на живо“:-)

стиви рей

не знам кво се присетих

ама няма друг така да я мачка – тая пуста китара