Шевицата

който тази вечер не беше в НДК и не се наслади на танцовия спектакъл „Шевицата“, спокойно може да се заапе за гъзо.
па ако не стига – да се качи на стол.
аз такъв спектакъл не съм виждал от 3-тия конгрес на БКП, дето Тато беше поканил Черненко ли беше, къв ли беше там съветски другар.
всички добре знаете страстта ми към концертите, но едва ли знаете за дълбоката ми любов към българския фолклор.
последно гледах спектакъла на трите големи професионални ансамбъла в същата тази зала 1 – „Пирин“, „Тракия“ и „Филип Кутев“. с цялото ми уважение към танцьорите, музикантите и хоровете – представиха ни едно вехто, излиняло нещо, което гледам и слушам вече повече от тридесет години.
а тази вечер…
спектакъла беше свеж и хрупкав като краставичка. режисурата беше с идея и мисъл, малко по тертипа на „лорд оф дъ денс“, ама то нема лошо.
филхармония „Пионер“ и хоровете бяха без забележка. е, чували сме и по-класни представяния, но не забравяйте – ТОВА СА ДЕЦА! страхотни, наистина 🙂
за танцьорите – аз съм смаян. и като знам с моята Ния какви драми бяха около този концерт, та се чудя – колко ли хиляди часове труд и грижи от страна на деца, ръководители и родители струва цялата тази красота?
щастлив съм, че бях там 🙂 ТАМ беше ИСТИНСКИЯТ ЕЛИТ на българската нация.
само… на прибиране като се сетих с каква презумпция наблягаме на чуждоезиковото обучение на децата ни..

първолаче

преди години никога не съм мислил, че това ще ми се случи. банално, ще речете.

аз не обичам деца. те те будят, когато най-сладко си спиш, настъпват те по най-болезнения мазол и вдигат врява. да оставим, че задават най-неочаквани въпроси и ако не отговориш релевантно – затапват те по най-жестокия начин. те са като хуните – унищожават това, което не им харесва.
утре моята малка Ния ще бъде първолаче. незная за нея доколко е тръпка, обаче баща й.. направоо…

никога не съм бил „послушно“ дете. не го искам и от нея.

но искам белИте, които ще прави, да ме вдъхновяват. след родителската среща искам да мога да кажа: ето това, дъще, аз немаше да мога да го измисля.

искам да ми задава въпроси, на които да мога да кажа – ами не знам, тати – ти ще трябва да отговориш.

и искам да ме запознае с гаджето си.

искам…

да си бъде Нията такава, каквато е 🙂

тати, виж!

– чакай, тати- чакай ! ама ти не го знаеш как се отваря това – виж!! пъърво малко натискаш и после – отвърташ!!

(петгодишната ми дъщеря ми обяснява как се отваря сироп със защита срещу отваряне от малки деца)

адам и ева

– тати, бобо (брат й) нали го роди мама!

– да, тати.

– ама мама и мене ме е родила, нали?

– точно така, тати.

– а тебе те е родила баба феня, нищо че е звездичка, нали?

– да, тати.

– амии.. тати, а първите хора откъде са дошли, като е нямало кой да ги роди?

а такааа… а е само на пет годинки…

нирвана

– тати, не искам да ми пеят жени, пусни ми мъже, и да е по-бързичък рокенрол, моля.

– да ти пусна бате гошо?

– става.

слушаме известно време бате ви гошо, като пътьом прасваме един „левски рокендрол“. диването нещо се суе:

– татии… може ли да ми пуснеш оня.

– кой бе, тати?

– един дебел с бяла коса. дето има и други.

(тук ще ви спестя догадките си, минавам направо към следващото ниво:)

– добре де, А той на какво свири?

– той свири на пиано и с едната ръка ги кара другите да правят нещо.

– да не е един с бяла коса, вързана на опашка?

– ДАА!

та така – детето само си избра да гледа не покемон, не костенурките нинджа, не розовите понита, не пеперудените феи или неква друга гняс, а концерта на деда ви джон лорд.

ебаси – колко съм щастлив 😀

обедно-следобедно

татии, аз послушно ще ида да те чакам в леглото, където гушкаш мама.
а докато не си дохъркал ще си чета ето тази книжка.

старост

– татии..
– какво, татиното?
– ти остаряваш.
– еми така е, тати, нема мърдане. между другото – ти също остаряваш, въпреки че в момента си мислиш, че растеш. но аз не ти го набутвам в очите този факт, нали?
– е да, така е… обаче ти като остарееш съвсем и аз вече няма да си имам тати, а ще си имам някакъв… дядо!
– е, може и така да стане, но не вярвам. тати остарява, но в никакъв случай не одъртява!
– е, да… надявам се..

рано или късно*

– татиий, ти колко рано се прибра от рождения ден на митята?
– ми… доста рано, тати.
– да. то даже беше толкова рано, че още беше тъмно.
– еми да, тати, бързах да си се прибера при вас.
– да. и ходеше тихо. да не те… чуеме.

* на тръгване жените ми ме изпратиха и имах глупостта да изтърся, че ще си тръгна рано и ще се прибера с обществения транспорт

ния и подредбата на нещата

– татии, ето слагам си очилата в коридора тука, да не се чудите утре къде съм ги сложила.

– що пък да се чудим?

– ми щото вие все се чудите нещо – къде ли сте си оставили телефоните, кога сте платили нещо, платили ли сте изобщо нещо, какво – що…

ния и аксел

вчера някой беше дал линк към това парче

и тъкмо надянах слушалките и започнах да се клатушкам кака ви ния се шмугна до мене, взе мониторната слушалка, набута си я в ухото и започна да куфее.

– е кво толко странно има – ще речете – тя крушата рядко пада по-далеч от дървото.

еми странното е, че ния припяваше с аксел и знаеше целия припев, както и немалка част от текста. и артикулираше съвсем правилно – ама няма шега, няма майтап.

вижте сега – аз много харесвам „гънс“, те са създатели на едни от най-великите парчета на десетилетието, а специално на цимермановата балада са най-добрите изпълнители. и въпреки това едва ли бих ги нарекъл своя любима група. подобно е положението и при най-близките ни приятели. също така мога и тържествено да се закълна, че не съм учил детето си на прекрасния текст на тази балада. еми тогава откъде ли това четиригодишно лапе може така добре да познава въпросния текст?!

доста мислих, но така или иначе всички следи водят към детската градина и най-вече към учителката по английски, чието име (за мой срам) не зная. а може като нищо и госпожата стамова да има пръст в туй богоугодно дело.

хвала! хвала на такъви учители!!!

(само дано не забравя да им купя по едно цвете някой път 🙂