отдавна не бях се отбивал тук, юуу…
е нищо де 🙂
писал съм и за селяните, и за гиздарите, но съсофиянците наскоро ги осмислих.
понеже защото е твърде сложно да опиша в няколко реда тези същества, ще се опитам да ги охарактеризирам първо:
1. съсофиянецът е живеещ отдавна в София. а може също и да е безценно чедо на хора, живеещи отдавна в София. или около София.
2. съсофиянецът е човекът, търпеливо изчакващ да му отвориш входната врата, докато на ръцете ти висят две тежки торби, съчетани с три малки деца наоколо
3. съсофиянецът е този, който гръмогласно се смее, когато почистваш кварталната градинка
4. съсофиянецът паркира колата си както му дойде (не зависи от пол, проверил съм).
5. съсофиянецът на светофар гледа да мине. не гледа какъв цвят му свети въпросният светофар.
6. съсофиянецът е интересен шофьор – от типа „бе то правилата са си правила, ама ти ЗАЩО ми се пречкаш, А“?
………………
мога още много да продължавам, но дано се включите и вие, защото аз съм … ами… уморен.
уважаеми съсофиянци 🙂
Малко ми напомня за един виц:
Кара си един човек по пътя и минава през едно село. Изведнъж някаква кола му изкача от уличката без да се огледа, без нищо, стана катастрофата, излизат двамата водача и нашия вика:
-Абе, защо ми отне предимството, видя ли сега какво стана?- А селянина отговорил:
-А…в МОЙТО село- той с предимство..
… малко ме ядосва този начин на поведение..
Нормално, мен също ме дразни…
Самата истина!