ОО

сега пък, незнайно защо, ми се приписа. ама не наследство в америчко или кат от къща – пост ми се приписа.

щех да разпраям за униформените, ама нещо ме мързи, въпреки че матриал – много.

за селяците в софия щех да задълбавам, ама нема време, щото тия са толкова много и толкова активни, че проблемите с тях ми отнемат поне половината ден. от всеки един ден от живота. моя. отнемат.

сметам човек требе да пише за неща, които разбира. твръдо се придържам към въпросната теза. ето затова тази вечер ще пиша за….

– кръчмитеее! – ще изкрещите вие.

– рокендролът!  – плахо процеждат съседите.

– мацките! – това са гласовете на всички мои бивши и, надявам се, бъдещи.

– ракията! – това вероятно е жена ми.

– книгите! – това е глас от отвъдното, вероятно на майка ми.

……

но не. днес ще пиша пост за кенефите.

почти селско

тука некои се опитаха да ме изкарат голем гражданин, та да ви рапраям тия неколко дни какво ни се случи:

глупости

седим си неска и си пием.

по едно време гледам – само си пием неска!

щото бех скочил на крака – ми то некъв ми човърка колата!? ама скица неземна – залегнал отдоле, заврел се под калника и човърка!

излязох аз, отивам при човеко, питам почти изискано:

– е как ми е предницата, брато, добре ли ти изглежда?

човеко се стресе, поизхлузи се навън, потри мазна вежда, па вика:

– бе май не е мноо добре, ама аз и не разбирам кой знае колко.

фанах го за реверя, па го завлекох у съседното кръчме. човеко взе по една бира, зер – нали нема да яде бой.

 

изпуснал си човеко некакво топче от некаква си там машина под колата ми, та клекнал да си го потърси. изненадващо му било, че замалко да го сбия. яз изпих бирата, па мръднах колата, да си търси човеко онова, което си търси всъщност.

интересно – колко ли от нас намират точно това, което си търсят?

селякът 3 – гиздарят. поведенчески модел

1. селякът

2. селякът 2 – гиздарят

снощи пихме у пипълсо. са аз за пипълсо нема да ви разправям, може да идете и да видите. но ми направи впечатление, че там явно ходят хора със сериозни стомашни проблеми, защото … ае друг път ше ви разправям, щото вуйчето ходи да прави доказатерствен матриал, ама още не ми го е пратил.

докато си пиехме дойдоха двама гиздари, та като ги съзрях се сетих, че съм обещал продължение на нАучния си труд относно техните особи. нека продължим нашата шътóкуа с:

3.3. гиздарите – поведенчески модели

селякът 2 – гиздарят

1. селякът

2. гиздарят – опит за определение

едно време пра-пра-прабабите и съответните прадеди, след като приключели работата по къра, се нагиздвали и излизали на мегдана за вечерната веселба. нагиздвали се и когато отивали в града по работа или за удоволствие, защото от социална гледна точка било важно да си гиздав. тези традиции са живи и днес, особено в югозападната част на страната ни, където никой не си позволява да излезе в града по чехли, вехта тениска или пък чорлав/а. хората там се гиздят, за да се чувстват добре и да правят добро впечатление.

селякът

тази публикация е провокирана от ред коментари на един варненски колега по време на обиколките ни из софийските улици тази седмица.

на тези, които ще се засегнат по някакъв начин от нея не смятам да поднасям каквито и да било извинения – да си стоят засегнати в ъгъла и да се чувстват абсолютно свободни да ме мразят – без туй чувствата ни са взаимни.