Дъ Бинокъло

Аз, понеже нали уж съм софиянец, обаче баба ми Петруна се залюбила с един балкански селянин, който войникувал тъдява, та по оноговашните обичаи отишла да живее в село Борима, ловешко.

Ако имате малки деца прекрасно знаете, че лятос се чудите къде да ги денете. При наличие на село и баба проблемът изглежда разрешен. Моя милост предпочиташе да скита из задните дворчета и кофите на пл. „Св. Неделя“, да спуска гумите на гадовете, да им чупи джамовете и т.н., ама кой ме пита – родителите ми отсъдиха: отиваш на село при баба си и това е!

Там обаче освен смърдящите животни, придружени с пълчища бълхи, които изпиваха кръвта ми до капка; момчетиите, които се чудеха дали ако ме фраснат няма да ги потроша от бой; гиздавите моми, които виждаха истински софиянец; и ужасяващите черни биволи, които изсираха такива огромни лайна по кълдъръма, че можех да се разхождам отгоре като позасъхнат..  както и да е. Там обаче в една къщурка, свряна под голям плевник, живееше дядо Кольо.

Дядо Кольо беше дете, ама поостаряло. Говорехме си с часове. Разреши ми да се търкалям и да скачам в плевника, показа ми пушката си и ходихме да стрелнем с нея. Ловихме жаби и после им ядохме бутчетата. Панирани. После видях змия и се ужасих, но той я хвана, умъртви я, накисна я в специална саламура, обели я и после я ядохме. Научи ме какво е левурда и квас. Аз пък му помагах да рине на животните и да ги храни. Цедяхме сирене от млякото на овцете, така и не посмях да ги издоя тогава. Лекувахме ги, слагахме им буци сол по стените да си ближат…

Дядо Кольо беше комарджия. Това го разбрах впоследствие, но факт. Обикаляше целия свят и се връщаше ту безмерно богат, ту без пукната стотинка. Дете. Помнеше всичко и ми разказваше с идеята нищо да не разбера. Само дето нещо се беше объркал – разбирах и помня всичко. До ден днешен. Както и да е.

На някаква игра дядо Кольо спечелил бинокъл. Руски Беркут, почти три кила, голям, едно от най-добрите произведения на руската оптика от времето, когато се опитваха да бъдат на върха. 10 кратно приближение, перфектна синхронизация на бикулярите.

Аз бях някъде на 8. Мама ми беше дала 5 лева да си имам за зорзаман. И тогава баба ми ме газира. Ама яко. Няма сега да разправям защо. Аз излязох от къщата, а там ме хвана дядо ми и ме нашари с китка коприва, щото не съм слушал баба си.

Изчаках да се приберат вътре да се разправят, отидох да кажа на дядо Кольо, че си тръгвам. Той ме прегърна и ми подари руския Беркут. Прегърна ме и ми пожела на добър път. Даде ми и десет лева, да си имам.

Отидох на мегдана и зачаках автобуса за София.

…………………………………………………………………………………………

Много години минаха. Дъ Бинокъла се нагледа на много неща.

А ТИЯ ГОВЕДА ВЪВ ВИЕНА МИ ГО ВЗЕХА, ЩОТО БИЛ МНОГО ГОЛЯМ!!!

Никога няма да им го простя.