чудна работа

вчера си викам – я да взема да си подредя блогрола, може пък на някой да му пука как е подреден и да му стане гот като го види такъв един – подреден. зарових се в морните си спомени за блоговете, които с най-голямо удоволствие и интерес чета и направо се шашнах!

от 15-те в челната класация 11 принадлежат на жени!?!!

– кво се пулиш – ще речете – кво толкова.

мини сага 2

Притисна лицето си към муцуната му.

„Спи, приятелю. Разделяме се за малко. Поне няма да те боли. Имам малко работа тук, но зная, че отново ще сме заедно с жълти от прашеца на маргаритките носове. И дано заслужа приятел, който ще стори за мене същото, което сега правя за тебе.”

мини сага

попаднах на нещо интересно – Нова литературна форма – минисага. реших да опитам:

Сложи главата му в скута си и се вгледа в дълбоките, предани очи. Пред замъгления му от сълзите поглед се изредиха всички щастливи мигове от живота им. Замисли се какво ли ще обясни на малката, когато го попита къде е кучето. Въздъхна и с трепереща ръка се присегна към спринцовката.

тюрлювизия

а жена ми се чуди що войнстващо отказвам да гледам телевизия:

Добър вечер на вас и вашите зрители

от Чавдар Шинов

Говорителката Фиданова: Добър вечер, вие сте с новините на Глобус ТV, а аз съм Фани Фиданова. Днес към 11 часа в центъра на Ихтиман гражданинът М.Ф. се е подхлъзнал на непочистения от леда тротоар и при падането е счупил левия си крак. На мястото на събитието е кореспондентът ни Кирил Цуцеков. Коко, как точно се е случило произшествието?

компира

Цената има значение

от Даниел Стаменов

Звъни ми вчера колегата Компира. Требва, вика, да свършиш една работа.
Добре бе, викам, Компир, нема проблеми, знаеш, че аз работа не отказвам!
Компира обяснява каква е работата.
Да, бе, викам, да! Ше го гръмнем, как нема да го гръмнем! За мене колко? – питам.
Компира вика – за тебе, вика, двайсе хиляди евро.

да*ба и албума, па и необитаемия остров

“Кои са седемте най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров?”

изключително тъп въпрос. на необитаем остров ще си свирукам, вероятно.

но Мишел ме “пингна“ а това е човек, комуто не мога да откажа.

и тъй като нито желая, нито пък ми е приятно да участвам в тази ..ъъ .. игра, ще ви пусна само няколко парчета.

правя го заради мишел и заради удоволствието от факта, че ме е включил в списъка си.

да ви е сладко

headin` for the light 🙂

****

ПП

тъй като на няколко пъти в разговори с приятели беше коментирана тоналността на този мой пост, искам да изясним следното:

по-остър съм от обикновено не защото съм нервен или пък защото имам нещо против автора на тази инициатива; просто съм безкрайно подозрителен към всичко, що се движи по принципите на MLM (multi level marketing); просто ми прилича на ония писма, дето ни ги пускаха по пощенските кутии едно време, нали се сещате: „препиши това писмо нам си колко пъти и го пусни в нам си колко кутии, щото иначе…“

това е.

за Барки

ние си имаме куче. всъщност не знам кой какво си има – може би ние куче, а може би кучето – нас.

казва се Барки. най-слънчевото куче, което познавам.

ето го:

свързахме се на един купон, който се вихреше в една кръчма срещу Химическия. тъкмо диплехме неква ръченица. клошар минаваше между масите и продаваше кученца, които беше откраднал от доктора, както се разбра по-късно. когато го забелязах в смрадливата му торба имаше две. взех едното, но то се прозя вонящо насреща ми. взех второто, а то… погледна ме, изсумтя и се гушна под мишницата ми. това беше Барки.
__________________

платих една бира и един шамар на клошаря, взех такси и се прибрах. брат ми гледаше телевизия (той такива работи прави), па рече:

– я, брато домъкна и помиярче вкъщи.
__________________

кутрето не искаше да спи само, квичеше непрекъснато. открих, че ако го сложиш в кашон и спи до главата ти – не квичи.

кендзаше навсякъде, но успях чрез вестник да го науча да се изхожда на балкона.
__________________

бяхме си изпържили картофки. Барки много ги хареса. наредихме по краищата на масата картофчета, свихме по един вестник в ръка и зачакахме. всеки път, когато кутрето посегнеше към картофче, някой от нас го перваше през муцуната. накрая Барки клекна по средата на стаята и изплака -АУУУУУУУУ

оттогава никога не е пипал нищо от масата.
__________________

познай за какво иде реч

наскоро eneya ми остави един коментар, който освен че ме разсмя здравата, ме накара и да се замисля колко многозначен е нашият език.

замислих се и за посоката на тази многозначност, но това е друга тема.

сетих се и за един приятел грък (ние го бъзикахме, че е гърчин), който въпреки близо двадесетгодишното си битуване в полите на витоша така и не успяваше напълно да схване майтапите ни.

ето един старичък (но златен) пример за семантичната многозначност в езика ни 🙂

за обидата

винаги ми е било интересно за причините, поради които някой се обижда от или на нещо или някого. така и не успях да проумея какво означава „да се обидиш“ и защо това все пак се случва. нека разгледаме процесът на обиждане, като за удобство ще именуваме обиждащото същество в среден род.

ето: някакво обиждащо нещо ми има зъб и разпенено врещи срещу ми, че съм педераст, идиот, тъпанар, олигофрен и каквото там се сетите. нека оцветим още малко – изпитвало любощенски подсети към майка ми, жена ми, дъщеря ми, че и към мене самия.

какво ще се случи в моята нежна душа?

за „тъмната кула“ и съблазните

онзи ден дочетох третия том от историята на стивън кинг за тъмната кула. от прочетеното досега оставам с впечатлението, че тоя човек не трябва да робува толкова много на ненаситния глад на читатателя за нови истории, защото това рефлектира твърде негативно на качеството на продукцията му. да вземе да разпусне малко – да пийне ли, малко джаз ли да си пусне, що ли.