предполагам, че голяма част от читателите и слушателите на туй нящо (блогоидното ми имам изпонавпредвид) като разберат, че харесвам (не много, но пък от сърце) групата „ъпсурт“ ще възкликнат:
– о! ма то това е ЪПСУРТ!!
ъпсурт, неъпсурт – аз тия „нормални софийски дришльовци“ си ги харесвам. свежи са, не им дреме и са креативни. въпреки разликата във фОрмата (или формАта?) чувствам някаква близост с тия хора 🙂
освен това, за разлика от варненските дришльовци ;), софийските са доста по-съзидателни:
характерната диалогичност на парчето е твърде близка до ъпсурта, та ако некой има проблеми с превода от софийски – да свирне. с уста, ма не на кавалите.
малко ме разочароваха. не говоря само за отвратителната организация и висенето по пропуските, те хората от аустрелия за тъпите балкански селянии не са вновни.
но ушевидно тази вечер се оакаха. концертът, естествено, бе на висота, която едва ли скоро ще бъде достигната, но…
не зная какво точно се случи… може би не се чуваха ли, какво ли… новата им сцена ли ги изклати, какво ли…
абе всички бичеха фалшиво. много е гадно, при това ацедецето не правят симфонична музика, както може би ви е известно.
а атмосферата…
батка, ацедецето трябва да повторят този концерт само заради атмосферата! ние мое за нищо да не ставаме като народ, ама от рокендрол разбираме и даряваме можещите със силата си!
.. така разпраяше едно време колегата алигиери. ДАНТЕ алигиери.
в превод на колегата петров. ВАЛЕРИ петров.
всъщност аз доста смело се самопоставям в средата на въпросното поприще – суровата статистика показва, че уекинко вървиме къмто неизбежния му край…
мементо мори, дет викат гореспоменатите колеги.
ама нищо де – нали все още сме живи и, както пееше тодор колев –
„млаадите не знаят, не знаят ала мооогаат.
стаарите пък знаят, знаят но не мооогат….
……
а всичко може мойта възраст средна!“
остарелият човек по презумпция би трябвало да е помъдрял. или поне да е мирнал. или нещо такова. обаче понеже май не съм помъдрял кой знае колко а като че ли не съм си седнал и на задника, да оставим настрана, че не мога да почерпя както си му е реда, тъй като няква баба е решила, че четиредесеттака не се поливал и не се ядяло (а какво всъщност се прави, бих попитал аз!), щото така било приличало на изнасяне на четиреесе от момента на настъпването на смъртта…
.. та ето защо днес ще черпя с песнички.
остарелият и помъдрял мъж би трябвало да си е седнал на задника и кротко да припява нещо такова:
а може пък помъдрелият мъж да е осъзнал, че е нищо повече от характерен средняк, който не може да каже нищо повече от това:
ето, нали виждате – тук откраднатата от миста харисън композиция е приятно украсена от двамата чернокожи – вокалистка и басист. може да не е гениално, но не е и зле, нали?
ама нищо де – нали поне Дъртите Смрадливци чък от аустрелията додоха да ми посвират на празника. на мене и на кака Мара, едно приятелче, тя е на 16-ти. поне с тия австралийци си се уважаме от край време, нищо че вече не са в пълен състав…
мементо мори, нали така беше?
но ние сме живи. и за нас остава да правим това, което можем:
този кратък обзор е предизвикан от непосредствените впечатления, породени от вдълбоченото (доколкото успях) вживяване в емоциите, предложени ни от широко рекламирания филм „мисия лондон“.
ебати тъпотията.
не, то не е точно тъпотия. филмЕто всъщност не е чак толкова лошо – и значително по-лоши сме гледали. просто ме е яд, че дадохме с благоверната осемнайсе кинта, за да се убедим, че даването на осемнайсе кинта за български продукт си е риск отсекъде. а то се получи така, щото преди време не дадохме осемнайсе кинта за чудесния филм „светът е голям…“ и сега сме гузни. ама хак да ни е!
за новия албум на фе се бето вече се изписа бая. мненията са от „осанна!“ до „разпни го!“, естествено. аз не съм за всяка манджа мерудия или поне се надявам да е така, но по този въпрос не мога да не кажа няколко думи. което означава само едно – въпросният албум наистина е събитие!
batpep 
Последни коментари