`талянците (за народа мой) 2

в предишния пост разгледахме стремежа на `талянеца към стил и изящество. като по-прост аз на това му викам – „на гол тумбак – чифте пищови“.

нека сега разгледаме нашата дълбоката и искрена любов към мафията. в крайна сметка, съгласете се, к`ъв `талянец може да е некой, който нема връзки с мафията.

великденска диалектика

винаги ми е било интересно защо привидно нормални и добре развити във всяко отношение люде живеят по правила, писани преди хиляди години за хора, които живеят в пустини. ще споделЪ некои размисли, които ме споходиха, след като прочетох некои от размислите на г-жа Ю и други размисли на г-на Грънчаров, па и нечии още по-други, да речем, размисли:

`талянците (за народа мой)

ето ни нас – смугли, тантурести и ухилени, въпреки очевидната си бедност.

смугли и тантурести сме поради неоспоримата си принадлежност към южняшкия антропоморфен тип. наблюдават се и други типове: дебели, крантести, едри, кокилести, обли, беломуняви, октоподести и какви ли още не типове, но в основата си е добрия стар южняшки тип – нисичко, плоскогъзо, косматичко, кривокрако, повонващо и нелицеприятно същество (тука не включвам мангите, ам що не ги включвам – и аз не знам). при това доста мързеливо същество, но за мързела ще говорим по-нататък. абе – `талянци та знае ли се.

`талянците (увод)

последващите статийки може да ви се сторят длъжки, за което моля извинение

***
преди време циганите се решеха с обилно намазан с олио гребен. така гъстите им, тежки коси ставаха още по-лъскави и ароматни.

същински `талянци

***
пак тогава пиронът в културния ни живот беше излъчването на стари записи от фестивала в сан ремо (като изключим записите от изпълненията на балета на гдр по нова година ).

викахме си: бахти, глей ги `талянците!!! (ей, чшш – и каките от гдр!!!!!)

***
банишорските дупета още в зората на гъзарското движение си имаха лаф:

– гледам се у огледалото и си викам: бе не мое съм па ча толко красиф и ентелегентен, д`*ба маа си `талянска!!!

***
по някое време се бехме споили с едно моме от витиз. от нея освен с многобройните предназначения на аспиринчето и кама сутрата се запознах и с бруно бодзетто. после пък отнякъде ми попадна една касета на матия базар.

и си рекох – ей, това `талянците са голема работа!

***
с жоро ни сбра интереса към музиката и литературата. беше си висок по рождение, а после реши близо година да зоба некви гадости, за да налеел врат. след още година го видях – уекинко надрусан, бавно дъвчейки дъвка зад барикадата на слънчевите очила се беше подпрял на беемвето. причакваше некъв човечец, да му троши кокалите. не щял да плаща нещо си.

`талянец та дрънка

***
живеейки сам сред `талянци, скромно свел чело, вперил поглед в напуканите си, прашни обувки, реших да споделя некоя мисла:

(следва)

ripa mi gazo

ispopritesnili se nekvi

onaa krava politeratura i tq se peni

be az da ne sam proletarii

dreme mi na gazo kak 6e se pi6e i 4ete, na6te sa v 6tatite i nie s brato zaminavame v 4etvartak

6us da go duhate pedali