до ацедеце и назад

все още не знам къде се намирам и не мога напълно да асимилирам случилото се на олимпийския стадион в атина. от два дена мълча като пън и ходя като отвеян но знам, че утре ще ми скъсат комюникациите с тъпи въпроси от типа „кво стана бе, бате!? разправяй!!!“. ето защо драсвам два реда, пък който иска – да чете.

търсения 6

преди да изчезна задълго предлагам да се насладим на най-новите хитове, с които хората са намирали моят скромен блог в огромното интернет моренце:

мерак по тъщата

закъсАл си го, баце, ама не мога да ти помогна

аз съм учител

за тебе важи същото

грубата тоалетна хартия, наречена „криза“

помните ли го оня брадат виц, дето на световното първенство по тоалетни хартии нациите се подредили:

– франсетата показали новата си изключително мека, красива и ароматна хартия, която при развиване пее шансони, а при избърсване те докарва до оргазъм/полюция;

– талянците представили хартията, която става и за модно шалче, дори след употреба;

– японците представили хапче, след поглъщането на което лайното ти излиза плътно опаковано в целофан и изобщо нема нужда да се бришеш;

……

– а инж с точка Ганев представил най-новата технология, съвършената машина, в която като туриш парче вестник излиза… НАМАЧКАНО!

кратко ревю

само за запалените почитатели на този блог, колкото и да са малко 🙂

тия дни ходихме вдън гори тилилейски, където ядохме и пихме, и… ей такива работи. женорята се учеха да правят торти (не че не могат де 🙂 ) по същия начин, по който ние се учехме да печем накълцани свине на дървени въглища и да лющим рикии. после със страшна сила омъжихме пипилотката. после пък бяхме на един страхотен концерт в деня, в който Аз Съм Се Родил, о, Светлейши! да се свети Името Ми! а през цялото време плющехме шкембе-чорби и бири. сега остава само да идем да изтрещим на ацедеце в гресията, да отпразнуваме още няколко рождени дни, да идем на море с диванетата, после да оженим брато, после да идем да изтрещим на депеш, после още няколко рождени дни…

 

а между всички тези неща трябва и да се работи, при това здраво.

 

така че – доскоро 🙂