всички знаят кога и защо една жена прави баница на един мъж.
моята току-що ми направи.
направи ми „висяща“ баница.
Реклами
Архив за февруари, 2008
днес е последният ми работен ден в този китен софийски квартал. отхлупил бутилка бира реших да се разходя с олюляваща се походка (да не бия на очи) из това поселище.
утре с благоверната ми имаме годишнина от първото ни виждане очи в очи. сега – благоверната дали наистина е благоверна не знам, па и гледам много-много да не се интересувам, щото нали знаете – дай да не се гониме, че ше земе да се фанеме 🙂
шшегичка 😉
.. всъщност са едни мушици, които се раждат с изгрева и умират със залеза. за тях не съществуват етапи на развитие, няма младост, зрялост, старост – просто се пръкват и малко след това умират. елтън джон не е от тях и се чудя какво прави тука, но нейсе – никога не е късно да станеш за смях.
ще ми се да си поговорим за хората и тяхната привързаност към бозавите неща. нека подхванем един пример и по стар индиански обичай, го разчофкаме до дъно.
Цялата публикация ‘за елтън джон, мазнотията и еднодневките, които..’
блу разправя, че много вкусни кашички съм бил правил.
сега: дали са вкусни аз не мога да кажа; знам само, че на мене са си ми вкусни, а гледам и блу и диването ги ядат; кучето също си падаше по тия кашички. ама на други дали ще им е вкусно – не знам; то е въпрос на вкус – казваше кучето, докато си ближеше задника.
вижте, правенето на кашичка не е лесна работа. хич и не си мислете, че е като да извъртиш една торта, например 😛
днес видях това и ми стана едно такова.. весело 🙂
веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.
днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма.
гледам – жената турнала някаква броячка в блоговете.
отначало си викам – бе за кво ми е туй, де*а. тук аз си шизея по един особен, френичен начин и ич не ми пука кой какво мисли по въпроса.
ама после се замислих – то пък не е лошо да бъдеш оценяван. не че ми дреме за рейтиги и нам си кво, ама не е лошо да знам кой какво мисли за мене и глупостите, които се въртят из бледия ми мозък.
само една забележка – щом като има зелено квадратче, редно е да има и червено; за мене е еднакво важно да знам както колко хора ме харесват, така и колко не ме.
иначе е половинчата работа.
Последни коментари