всички знаят кога и защо една жена прави баница на един мъж.
моята току-що ми направи.
направи ми „висяща“ баница.
Архив за февруари, 2008
днес е последният ми работен ден в този китен софийски квартал. отхлупил бутилка бира реших да се разходя с олюляваща се походка (да не бия на очи) из това поселище.
утре с благоверната ми имаме годишнина от първото ни виждане очи в очи. сега – благоверната дали наистина е благоверна не знам, па и гледам много-много да не се интересувам, щото нали знаете – дай да не се гониме, че ше земе да се фанеме 🙂
шшегичка 😉
.. всъщност са едни мушици, които се раждат с изгрева и умират със залеза. за тях не съществуват етапи на развитие, няма младост, зрялост, старост – просто се пръкват и малко след това умират. елтън джон не е от тях и се чудя какво прави тука, но нейсе – никога не е късно да станеш за смях.
ще ми се да си поговорим за хората и тяхната привързаност към бозавите неща. нека подхванем един пример и по стар индиански обичай, го разчофкаме до дъно.
Цялата публикация ‘за елтън джон, мазнотията и еднодневките, които..’
блу разправя, че много вкусни кашички съм бил правил.
сега: дали са вкусни аз не мога да кажа; знам само, че на мене са си ми вкусни, а гледам и блу и диването ги ядат; кучето също си падаше по тия кашички. ама на други дали ще им е вкусно – не знам; то е въпрос на вкус – казваше кучето, докато си ближеше задника.
вижте, правенето на кашичка не е лесна работа. хич и не си мислете, че е като да извъртиш една торта, например 😛
днес видях това и ми стана едно такова.. весело 🙂
веднага се сетих за Униформените. по принцип под Униформени разбирам всички, които бдят над нас да не вземем да кривнем и да не ни се случи нещо, което те са призвани да не позволяват да ни се случи – да мислим, например. в тази категория влизат всякакви военни, милицунери от всички разновидности, попове от всякакъв калибър, търговските представители на големите фирми, изобщо – Всички Униформени; дори наскоро бях на един коктейл, където повечето от присъстващите бяха депутати, бизнесмени, началници на нещо си и разбрах, че те също са Униформени – с еднаквите си сивкаво-бозави кастунчета, еднаквите си празни очи, с еднакви меки причесчици и лъснати чепици.
днес ще ви разкажа една история отпреди двадесет години, случила се в свидната на сърцето ми родна казарма.
гледам – жената турнала някаква броячка в блоговете.
отначало си викам – бе за кво ми е туй, де*а. тук аз си шизея по един особен, френичен начин и ич не ми пука кой какво мисли по въпроса.
ама после се замислих – то пък не е лошо да бъдеш оценяван. не че ми дреме за рейтиги и нам си кво, ама не е лошо да знам кой какво мисли за мене и глупостите, които се въртят из бледия ми мозък.
само една забележка – щом като има зелено квадратче, редно е да има и червено; за мене е еднакво важно да знам както колко хора ме харесват, така и колко не ме.
иначе е половинчата работа.
Седях облегнат и разтръсквах китки, за да изгоня схващането. Обърсах с хартиена кърпичка потта от мишката и плъзнах поглед по редовете на екрана. Готово. Всичко бе по план. Сървърите бяха заразени със специална програма, която в нужния момент щеше да се активира и да започне атаката. Детската градина ни бе в кърпа вързана! Колкото и бързи да бяха другите родители, не биха могли да изпреварят реакцията на десетките зомбирани компютри по целия свят. Целта да успеем да запишем детето си в градината оправдаваше средствата.
откакто ми се случи случка активно си търся някаква свястна работа. не мога да ви опиша на какви събития станах свидетел – ако не ми пареше на задника щях да се спукам от смях.
не зная дали сте обърнали внимание на информациите за инцидента, при който живота на три дечица за броени секунди се обърна наопаки. едно щастливо семейство внезапно остана без Майка и с Баща, който се оказа с тумор в мозъка. аз няма да призовавам малцината читатели на моя блог към благотворителност – това всеки решава сам за себе си. но ще ви призова към друго – всички ние, хората с компютри в хола, купуваме разни чарколяци за тези компютри. нека ги купуваме ОТТУК, защото това ще означава, че част от нашите пари, дори да са стотинки, ще отидат при това осиротяло и страдащо семейство. в крайна сметка – нищо не губим, нали? нищо не ни коства, нали?
повече информация при Блу.
Последни коментари