самотията

отдавна исках да обсъдя с някого това. с Мики и Ния няма смисъл, защото когато сме заедно ние сме ПЪЛНИ. обаче когато не сме…

туист

всички ние пикаем. едни от нас пикаят прави, други клекнали. едни пикаят щедро, други често, но скръндзаво. повечето пикаем с кеф, но има хора, които го правят с болка. лично аз обичам да пикая.. ъъ… звънливо. или с плющене. също така отвисоко много обичам.

преди време имах преживяване, за което държа да разкажа. с една колежка пътуваме от девин към софия. още преди асеновград я гледам, че се врътляви нещо на седалката. по едно време изплю:

глупости

наскоро се завърза спор – чичко принс дришльо ли е или не е. бая се дърляха, а аз си траех. попитаха ме що си трая, нали уж съм меломан и ме вълнуват такива теми. отговорих, че за спорове с простаци неам нерви и време за хабене. като че ли се пообидиха. или пък се замислиха.

глей са

цъкни на Македонската Песен На Евровизия 🙂

часът на истината

а! спряха да ми пищят ушите, чеки да ви разправям 🙂

вчера радио тангра навърши една годинка. лично аз се надявам да иляди, защото събитието беше отбелязано с невероятен концерт. страхотия.

в търсене на пътя

от известно време наблюдавам развитието на редица музиканти, бивши членове на големи групи. направи ми впечатление докъде е стигнал джон лорд. впечатляващи резултати, наистина. наскоро една приятелка ми помогна да се сдобия с неговия концерт beyond the notes от 2004-та.

красота

за жалост не успях да открия друго парче от този проект, с което да визуализирам за кво иде реч. а това очевидно и ухоясно не работи. което още повече криминализира ситюейшъна. сега ако искате да чуете/видите тази красота ще трябва да разчитате на лична среща муахахахахааа

хашиш от амстердам. и хернията на ърни.

стаеният трепет в душата ми с всеки изминал ден се превръща в тремор, придружен от рев. на 23-ти того в ултрахипербитурбо мизерната зала „Христо Ботев“ ще можем да чуем наживо някои от групите, които са формирали част (вярно, малка, но все пак..) от философоменталността и светогледането на моята скромна личност. ще тресем морни телеса под модрите звуци на пънк и ска величията дъ той долс

мазнята 2

ей.. аз не се хабя да правя този блог заради евтина известност, тя не ми е нужна. дори само един човек да успее да вникне и да се замисли над нещата, които подмятам – значи съм успял 🙂 ;-*

така че – успял съм.

сега – поради очевидната ви плахост в коментирането реших да започна с тавата.