и брее

не знам дали сте разбрали, ама и да не сте – то си е за вас

в сряда в ендекакси (окейсидиси е отговорът:) ) , в зала нумеро уно ще танцуват и пеят ансамблите ТРАКИЯ, ПИРИН, ФИЛИП КУТЕВ И СЕВЕРНЯШКИЯТ. заедно.

не е като ацедеце, но за мене е също толкова стойностно, да не кажа значително повече. билети почти няма вече, но зала едно е като женското сърце – все ще се намери място за още един – двама 🙂

яйцето

чеки да го довършим, дорде не съм забравил:
***
тия дни всеки си показва яйцата. едни шарени, други лъснати – напрао да се съсипе чиляк.

а ние си бехме у софето, с наште си яйца само – плодът битуваше другаде.

тежко беше. ставаш от една маса с цел да се добереш до друга. е, побродихме напред-назад из страната, има-нема илядо километъра. за масите на мало равнище нема да разправям – беха две, ама па равномерни – кат свейцарски часовник, нали? така изкарахме два деня, ама като юнаците – нищо не можа да ни се опре, на мене поне де (почесвам космата гръд и маалко по-надолце).