за кравата

наскоро открих един интересен блог, пълен с кви ли не дивотии (сериозно замислям създаването на блог-асоциация АСП – Ашлаци за Свежа Простотийка – в която всеки член ще е задължен да не се мърдосва, а поне веднъж седмично да пише по нещо). та лафим си ние със сътворителя на този блог относно… абе де да знам относно какво точно, ама стана въпрос за индийците, логаритмите и кравите и нам си още какво. той твърди, че индийците били в регрес, понеже първи били ползвали логаритмите преди намсиколко хиляди години, а сега обожествяват кравите и всички техни продукти, включително фекални. аз обаче по ред причини не съм съгласен с него. ще споделя некои мои размисли относно кравата.

за книгите, кенефите и бозата

„книги четеме секакви“ – това е моето мото.

всъщност времето, което остава след като: се наспя, покисна в службата, поиграя си с диването, поиграя си и с майка му, поиграя си с компа, поиграя си с кучето, послушам музика и др.п. дейности, е изцяло запълнено от четенето на книги. ще речете – бре, ми то време да пиеш една бира не ти остава, кога четеш?

ами де да знам кога, ама консумацията ми на книги е поне 3бр. от по 500стр. месечно. стигнах до там, че почнах да чета книгите, които не успях да прочета в университета (слава богу – все още не съм изпаднал чак дотам да подхвана лопе де вега 🙂 ). но като се замисля – два часа в трамвая и поне половин час в кенефа – време за четене има достатъчно. ще речете – кво праиш бе, човек, та висиш толкова време в кенефа? да не би системно да препиваш с боза?

не препивам, ама слушам музика и чета книги, а напоследък и двете са такава боза, че ако не си близо до кенефа може да се получи като в „златната рибка“.

писателски неволи

днес във вестник „сега“ попаднах на още нещо интересно (освен реконтрата, която почти винаги е добра)

всъщност това е единственият ежедневник, който все още мога да понасям, при това не всяко издание.

пускам този пост, понеже защото ми се чини, че всички ние (блогърите) сме малко нещо графомани.

па и уекинко гаче ли – ексхибиционисти.

златната рибка

провокиран от кулинарните чудеса на блу реших да ви разкажа за едно мое ..ъъ.. кулинарно преживяване.

неделята започна както обикновено – аз се опитвах да поспя, а малката – да не поспя. после отидохме на традиционния неделен бебешки рожден ден, където изпих бирата на домакините и се уморих здраво от гледката на повсеместно щъкащи диванета. пък и огладнях здраво, щото бате ви курабийки и петифури много-много не тачи.