търсения 9

кака блу се чуди, що не я били търсели странно. странно не я търсят, щото то тва си е мой патент

глей са септемврийските:

ново начало 2

Ако някой не е разбрал – в предния си пост се майтапех. Бът енивей.

Та наскоро реших вече да пиша като белите хора – с Главни Букви. И да назовавам нещата, за които пиша, с истинските им имена. Така поне адвокатът ми ще има повече работа 🙂 Енивей.

Ето: наскоро разбрах, че новата българска гордост е новоизбрания председател на ЮНЕСКО. Това е госпожата Ирина Бокова. Отново (за кой ли път!) бях изумен! Ама… тя българка ли е всъщност? Щото не знам да е живяла много по нашите ширини, не за друго. Бърениуей.

И друго – тази жена не беше ли в управлението на Жанчо Виденовия, тогава, когато немаше хлеб? За токове, горива, сирене и други подобни глезотии да не говорим, ние да не сме лигльовци некви. А после не беше ли посланик намсикъдеси, по времето на Тройниците, които беха запретнали ръкаве да окрадат де що беше останало за крадене? Ениуей?

Е, ако беше избрана от българи не бих се чудил – народ, който избра години да го командорят трима крадци, като на единия корените му са в Русия, на втория – в Анадола, а на третия не се знае къде – би било нормално. Отдавна съм заявил, че ние, българите, сме олигофрените на човечеството. И най-позитивното, което забелязвам при нас е, че си избрахме мутра за министър-председател. Обаче, от друга гледна точка, този човек поне е сътворил нещо преди да „яхне коня“, пък било то и охранителна фирма. Поне е нещо, нали? Енивей.

Е, да – обаче тя не е избрана от българи. Или поне не само. Което автоматично потвърждава тезата на Дъглас Адамс, че човечеството като цяло сме олигофрените на Вселената.

Лично аз като българин и редови олигофрен много се радвам за избирането на въпросната дама за председател на каквото и да било международно. Направо се разтапям от родова гордост. Като човек, обаче, силно се замислям относно смисъла на съществуването на ЮНЕСКО. Щото то по принцип всяка една организация е такава, какъвто е председателя й…

ново начало

Следвайки един прост съвет, който прочетох в една статия, аз най-после постигнах вътрешен мир. В статията пишеше:

„Начинът за постигане на вътрешен мир е като довършите всичко, което сте започнали.“

Така че се огледах из къщи, за да открия всички неща, които съм започнал и не съм довършил. И преди да започна този пост довърших: половин бутилка червено вино, четвърт бутилка бяло вино, Бейлиса, Калуата, Тия Марията, Prozac-a ми, малко Валиум, два пръста ракия, пакета цигари на един приятел и половин кутия шоколадови бонбони. Изобщо нямате идея колко добре се чувствам…

следва

на шурата шуранайката и на баба ти фурката

вчера чичо-чичо (демек – брат ми) и неговата благоверна ни черпиха куклен театър. беше страхотно, просто бях изумен – при цялата мизерия тези актьори и актриси направиха невероятно представление, дори на капризен дърт пръч като мене не му беше скучно нито за секунда! поклон пред тези хора!

обаче приказката ми беше за друго – след представлението седнахме да пием по нещо и се разприказвахме кой но кого какъв е всъщност. значи брат ми си ми е брат, няма какво да спорим. обаче жена му на мене каква ми е? решихме, че ми е снаха, въпреки че тя е снаха и на баща ми. на реципрочен принцип аз и брат ми си имаме по една снаха, а баща ми – две. започна да ми мирише на мормонство.

за мазнейков

болат ме ногите от едно известно време. реших да ида на дохтур. взех си направление от личната и попитах напред-назад за читав ортопед. препоръчаха ми мазнейков, на мазнейкова, която и да е тя, мъжо .

мазнейкова е светило във феталната морфология (тези, които имат деца и не са цигани, знаят за какво иде реч). мъжО й е светило в ортопедията на столичната болница св. намсикояси, на „българия“ малко преди околовръстното.

обадих се в понеделник. записах си час за петък същата седмица, в 17ч. изрично упоменах, че съм с направление от здравната каса, близки хора ми бяха споделили, че кабинетът мазнейков обича кеша, та здравната каса е в задна позиция. ок, разбирам го човека – петък -петък.

как съм патрал от понделник до петък – моя работа. как се измъкнах от работа, за да ида на преглед – пак моя работа. как стигнах с колело от мусагеница до въпросната клиника в проливен дъжд – отново моя работа.

паркирам се на пейката пред кабинета къмто 16.55ч. преди мене там вече се бяха загнездили: симпатична дама, която чакала от половин час; вкусно маце, което било за 16.00ч; 7-8 възрастни хора, които чакали за преглед от 15.30, 15.45, 16, 16.15 и т.н. часа. сравних билетчетата на мацето и бабата за 16ч. и нещата започнаха да ми се изясняват. реших да постоя още малко и о! – щастие!!! – една от съседните врати се отвори и облечена в зелена престилка изрусена тетя със специфичния усмихнат и нахъсан вид на току-що изпила си кафето и изпушила цигарка валкирия, се излузи оттам и бодро прокряка:

за кръстьо

преди неколко дни беше кръстовден, та реших да звънна на кръстьо. е да, ама се оказа, че с поредното затриване на жисиема съм му затрил и номера. доядя ме и реших да напиша пост в негова чест.

––––––––––––––––––––-

с кръстьо се запознахме в казармата. едро момче, малко над два метра и не повече от сто и петдесет кила, картечарче. не помня точно откъде беше родом, трявна ли, троян ли… абе некъде от балканя. симпатяга, усмихнат и благ. минаха години след като се бяхме уволнили и кръстьо, естествено, цъфна в софия. да учи или нещо подобно.

––––––––––––––––––––-

една нощ звъни жисиема, сам не знам кък успях да го чуя. вдигам.

– ъ?

– копеле, кръстьо се закла!

– ммнъ?

– кестен, помагай бе, копеле – кръстьо се наряза кат свиня!!!

– аа.. ъъ.. и кво кат се заклал.. кой се заклал? а ти кой си бе, педал?!

––––––––––––––––––––-

кръстьо беше, меко казано, едричък. имаше си комплекс човека – щото е едричък и бая се поти, та страдаше от фобията, че и бая мирише (лично на мене никога на нищо не ми е миришел, ама нейсе. е, като пръднеше… ама това вече е друго). та човекът страдаше от мания за чистота, даже така се запознахме, в ареста. аз бях там, щото бях избягал, за да… ъъ.. абе както и да е, а той беше там, щото също избягал, но за да иде до градската баня да се изкъпе.

глад

вчера двете глезенки софийски госпоици ния и йоанна, след като се събудили от следобеден сън и закусили, отишли при госпожата и с абсолютно сериозен вид заявили, че още са гладни и тя ТРЯБВА да им даде нещо. тъй като храната вече била прибрана госпожата им дала по един комат хляб – да си ръфат. ръфали що ръфали и отишли при госпожата, за да заявят с абсолютно сериозен вид, че им е сухо и искат още нещо. госпожата се видяла в чудо, па сбрала опадали ябълки от дървото в двора на детската градина, измила ги, обелила ги и им дала да си ръфат и ябълки. много били доволни.

цинцифуции били, а?

на таати хипаарчетата…

по детски

от известно време като тръгваме да се цункаме за лека нощ татината щерка ме посреща с широко отворена уста, съвсем като шаран. а снощи гледаме неква тъпня, дето шарънката се лигави с бат ръсел кроу и сички се пуцат с пищове и така. та по едно време шарънката и ръсел се сграбиха да са цаливат и диването рече:

– тати.. мамо… виж, виж как се.. ЛАПАТ!

за пичовските майки

много обичам с дъщеря ми да скитаме навън. скитаме по дворчета, градинки, пързалки, по улиците просто и къде ли още не. има всякакви деца, майки и татковци – лигли, дришльовци, симпатяги, майтапчии и т.н., докторат мога да напиша. това, което ме изумява, обаче, са:

пичовските майки

те са мъжкарани. обикновено са дебели, изрусени и с отдавна немити телеса. срещат се и с мити, но рядко. обути са с дънки, които допълнително подчертават щедрите им телесни форми. носят гуменки. понякога са с рокли и обувки, но рядко. ходят наперено напред-назад, врякат. бъбрят с когото им падне, при това продължително. когато обаче детето им падне поради някаква причина и се удари, в свински тръс се изстрелват към него, чевръсто го грабват и на висок глас изричат нещо от сорта на:

– абе кво направИ бе, дришльо?! що не глеаш къде ходиш?!! нали ти казАх да стоиш до мене, а? казАх ли ти?!!! арее – нищо ти нема, кво кат си се ужулИл, голема работа. и стига рева. абе стига рева, бе… ццц, същия педерас като баща си растеш!

това е случка от вчера, но ми прави впечатление, че почти всеки ден срещам такива .. ъъ.. пичовски майки.