Архив за август, 2009

разхвърляно

напоследък се чувствам ето така. не знам постотпускарската болест ли ме е обзела или дивеенето на братовата ми сватба дава своите плодове, обаче яко съм изтрещял. ама гледам – не е само при мене.

наскоро срещам един приятел.

– дье си ръгнал бе, пич? – усмихвам се аз.

– ми отивам в борисовата градина.

– и като отиваш в борисовата що не си земеш една бира и вестник, ми си го помъкнал тоя чук?! – не мирясвам аз.

– отивам там – вика – да забия един пирон.

– пирон?!!?

– дъщеря ми – вика – всяка вечер се събира там с приятели под едно дърво. та да ида да забия един пирон в дървото, да има къде да си закача гащите, че хич не е хигиенично да си ги фърля по земята.

 

после един ми вика:

– батка, бе на тебе аватара що ти е тоя маймун?

попитах го знае ли точно що е то аватар. не знаеше точно. обясних му, че всъщност аватар е олицетворението на бог в индуската митология и ако трябва да съм сериозен вместо маймунът би трябвало да си сложа литография на николо паганини или на волфганг амадеус моцарт, или нещо още по-шантаво. май не можа да ме разбере, ама нищо, не ми е за първи път.

после пък женихме брато, още не мога да ходя нормално от мускулната треска. те с жена му живеят заедно от поне пет години, обаче докато я крадохме така се изпоконтузихме, че сигурно още две седмици нема да можем да дишаме нормално. кумът се напи яката и по едно време го изнесоха, обаче консилиере рече, че това не било за отбелязване, щото той като бил кум на некаква си сватба младоженецът така се напил, че изобщо не знаел къде е и какво прави. от типа на:

– кви сте вие, бе? аз що съм с тоя скапан костюм? бе кви са тия хора, я да се разкарат веднага!! а тая кво ми се пудри тука (булката демек), па и ми се натиска да ме целува!!!

даа. а после пък един пичага от спецчастите започна да спори със знойна мадама на феминистки теми, беше ноо яко. а после…

 

… ррам-там-та-ра-ра – а гара ха!

тарара-рам-там-тарара  – а гара ха!!

шуп-шуап-шубидуа – нананаа….

Advertisements

търсения 8

чей да ви разпраям:

начи ей преди малко в моя скромен офис влиза една кокона. аз леко се притесних да не земе да си закачи балконите в нещо стърчащо, щото ако се разплиска оня ми ти силикон – нема миене, братче. та влиза момата, върти перхидролена главица насам-натам, демек – разглежда. иначе – епилирана, парфюмирана… блещукащите в злато чехлички на висок ток съм ги виждал много пъти, тяхната идея е да удължат визуално късите крачка, ама не разбрах що беше навлякла тия дънки, дето твърде ми мязат на потури. да си скрие увисналия задник сигур.

отвън татито, със свеж вид на провинциална мутра, отворИ капако на мерцедЕсо, извадИ жисиЕмо и почнА да врещи на Геле, че таа помпа, да ти Ебем и помпата, е те таа къде вчера ми я турИ бе, гей, ми таа не помпа нищо и  като се върнем че я фАнем и че ти я зАврем тая помпа у гъзО и т.н.  през това време от колата се изнизаха две дечица. деца като деца – симпатични. облечени в крещящи цветове от китайски полиетилен с пайетки.

– Анджелика, Шон – бързо обратно в колата! БЪРЗО!! – изчурулика силиконката.

начи както се бях надървил да им резна тиквите на тия, така ме напуши смях… представих си дедо им Грую от Мало Цръцлево как вряка: – Шончо бе, немой дърпа така козата за бозкитете, дедовото! Анжи, ма Избърши си сополите, ма! и си дИгни гащите!! и немой стъпа така по жабата, що че земе да те напика!!!

па ми стана жал за ората и вместо да им резна тиквите им дадох нормални цени – зер, сто и деветдесетката има нужда от поддръшка, силиконката също, както и шон и анджелика, нъл тъй?

абе бунак съм си аз, ама наистина много ме развеселиха тия 🙂

друго обаче щях да разпраям:

ако някой си мисли, че олигофренията по света е свършила – дълбоко се лъже. докато ние скитосвахме из нашата рОдина свидна (казвам свидна, шото очевидно на управляващите им се свиди да отделят какъвто и да било лев за народонаселението) ето как въпросното народонаселение ме е намирало из интернетя този месец. ще речете – каквото народонаселението – такива и търсенията. па и управляващите. и ще бъдете напълно прави:

Цялата публикация ‘търсения 8’

знае ли човек?

привет-мривет, току-що се върнахме от намсикъдеси и пак заминаваме, ама аз за друго се появявам тука, после ще разпраям кво-що, че сега нема време.

начи предполагам, че по-голямата част от посетителите на туй блогоидно знаят, че на първи септември Деда ви джон лорд ще концертира във Фелибето на Антиката. само по себе си това е един чудесен факт, само дето въпросната дата е работен ден, след който идва един още по-работен, а бакя ви вече нема нито секунда отпуска, дейбиш.

самата идея да свърша работа към 17,30ч., да пална двигателя на Междущатския Кръстосвач и да цъфна при апапите във Фелибето ме блазни много. обаче очевидно одъртявам, щото двучасово шофиране след напрегнат работен ден, след което размазване на качествен (ни най-малко не се съмнявам) концерт, след което още едно двучасово шофиране, след което още един напрегнат работен ден… нещо май тъпичко идва, а? и най-вече ме дразни факта, че трябва да разходя два тона ламарина триста километра, за да си занеса скъпоценния задник до някъде си и обратно.

та идеята ми е:

ако случайно некой от вас ще пътува за концерта на джон лорд след работа и случайно ще се връща в софия веднага след него, па ако и случайно в колата си има едно свободно местенце за бате ви (понапълнял, но все още сравнително чистоплътен и съвсем не досаден, при това си плаща плаща 🙂 ) – нека дрънне. щото иначе май ще го прекрачим Деда ви, просто кофти дата.

знам, че това писание ще ви прозвучи налудничаво, но пък…

…знае ли човек?


dino-reading-animated

Байк Зона

Stop

лиценз

август 2009
П В С Ч П С Н
« Юли   Септ »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

дари живот!